Джим Креймър, водещ на предаванията “Mad Money” и „Investing Club“ по CNBC казва, че най-големият урок, на който научава своите деца, е да разчитат на себе си за пари. Креймър има четири големи деца, сред които две дъщери и доведени син и дъщеря, които са в 20-те и 30-те си години.

Въпреки своето богатство той очаква децата му да са финансово самостоятелни и да живеят според средствата, с които разполагат. Това означава, че той не купува акции и не взема инвестиционни решения вместо тях.

“Да дам пари на собствените ми деца и след това да ги карам да инвестират е лоша идея,” казва Креймър. Той предпочита да оставя децата му да вземат сами инвестиционни решения със собствените си пари, вместо да получават подаяния от него.

Без лично участие в техните инвестиции, те няма да означават нищо за тях, “ако не са техни,” казва той.

Той става милионер на 28 г., но майка му определя това като злепоставящоВодещият на предаването “Mad Money,” по CNBC Джим Креймър става милионер на 28-годишна възраст. Той бил въодушевен, но не чак толкова, колкото повечето хора биха си представяли

Креймър дава за пример една от дъщерите му, която е възпитател и работи с проблемни деца. Тя има много ниски доходи, според Креймър, но въпреки това инвестира свободните си средства, дори и да купува само по няколко акции.

“Това са си нейните пари, но тя се справя добре,” казва водещият.

Философията на Креймър, че на децата не трябва да се предоставят прекалено много пари, е сходна с тази на легендарния инвеститор Уорън Бъфет, който планира да дари 99% от състоянието си за благотворителност, вместо да го завещае на децата си. Бъфет предпочита да предостави на децата си “достатъчно, че да могат да правят каквото поискат, но не и достатъчно, че да не правят нищо.”

Креймър учи децата си да се концентрират върху нещата, които имат смисъл за тях, освен трупането на богатство: “Работете като доброволец в социална кухня или дарявайте средства за благотворителност. Така ще научите истинската стойност на парите”, казва той.

Той също така насърчава дъщерите си да отделят част от заплащането си за филантропия. “Така виждате как дарението не засяга само хората, на които дарявате, но и самия човек, който дарява.”