Изправени пред общественото недоволство относно постоянно нарастващата цена на живота, политиците обичат да изтъкват, че поскъпването и инфлацията са глобален феномен.

"Всяка страна по света получава голяма хапка и част от тази инфлация“, каза американският президентът Джо Байдън на 10 юни, след като САЩ отчетоха най-голямата си "хапка" от 1981 година насам. Потребителските цени отвъд Океана нараснаха с 8.6% през май в сравнение с година по-рано.

Вярно е, че цената на горивото, торовете, зърнените храни и много други стоки нарасна навсякъде, след като Русия нахлу в Украйна през февруари. Но не навсякъде инфлацията се движи с еднакви темпове, пише The Economist.

От общо 42 големи икономики, 8 все още имат годишна инфлация под 4%. 6 от тези 8 са в Източна или Югоизточна Азия. Регионът включва и някои по-малки "оазиси" на ценова стабилност, като Виетнам (където инфлацията беше 2.9% за 12-те месеца до май) и Макао (1.1% за годината до април).

Част от обяснението за тази "източна изключителност" се крие в разпространението на две болести. Избухването на африканска чума по свинете от 2018 до 2021 г. опустоши популацията на свинете в Китай, където според някои оценки бяха унищожени до 200 милиона прасета. Това драстично увеличи цената на свинското месо, основна храна в Източна Азия. Впоследствие цената се понижи рязко. В континентален Китай, например, цената на свинското месо падна с повече от 21% за последните 12 месеца. Това помогна за компенсиране на инфлационния натиск на други места в икономиката.

Освен това в Източна Азия, за разлика от други части на света, се яде повече ориз, отколкото пшеница. Цената на ориза се е повишила с 8% след инвазията на Русия в Украйна, докато тази на пшеницата скочи със 17%.

Другото "антиинфлационно" заболяване в региона е COVID-19. Много части от Азия започнаха да живеят с вируса по-бавно и неохотно, отколкото на Запад. Индонезия, например, не изостави изцяло карантината за международните пътници чак до 22 март тази година. В Малайзия пътуванията и движението се върнаха към нормалното си състояние едва в началото на май. Тайван остава предпазлив дори и в момента. Неговият успех в задържането на разпространението на коронавируса остави населението му с малък естествен имунитет и по-малко от фатализма на Запада по отношение на болестта.

Китай продължава да налага строги ограничения върху движението и събирането на хора навсякъде, където се появят нови огнища на болестта. Неотдавнашните локдауни в Шанхай и на други места попречиха както на способността на икономиката да доставя стоки, така и на желанието на потребителите да ги купуват. Това двойно смущение в търсенето и предлагането може на теория да движи цените по всякакъв начин. Но щетите върху потребителските разходи изглежда са по-сериозни и по-устойчиви. През май, втория месец от локдауна, продажбите на дребно паднаха с почти 10% в сравнение с година по-рано, дори когато промишленото производство нарасна с 0.7%.

Тази страна внася 90% от хранителните си стоки. Как се справя с инфлацията?Като малка островна държава, Сингапур няма природни ресурси и внася 90% от храната си от над 170 държави и региони


Ограниченията на трансграничните пътувания са опустошителни за икономиките на Хонконг и особено на Макао, който разчита на посетители от континента, за да пълни казината си. Всъщност БВП на Макао през първите три месеца на тази година беше по-малко от половината от размера, който достигна през същите месеци на 2019 г. В този контекст инфлацията от 1% не изглежда толкова изненадваща. Всъщост изненадата е, че цените изобщо се покачват, пише още изданието.

На Запад високата инфлация принуди много от централните банки да затегнат паричната си политика. Федералният резерв на САЩ беше принуден да повиши лихвените проценти с 0.75 процентни пункта на 15 юни. Но ускаряването на действията на Фед за борба с инфлацията усложнява борбата на Източна Азия срещу същия враг.

По-високите лихвени проценти в Америка привличат глобалните капиталови потоци, оказвайки натиск върху азиатските валути. Хонконг, който обвърза валутата си с американския долар, и Макао, който пък обвърза валутата си с тази на Хонконг, бяха задължени да повишат лихвите в деня след като Фед направи това. Малайзия и Тайван също повишиха лихвените проценти тази година, а Индонезия, където основната лихва е на ниво от 3.5%, се очаква да ги увеличи следващия месец.

Малайзия и Индонезия експериментираха и с по-нетрадиционен отговор на покачващите се цени - забраните за износ. Индонезия забрани за кратко продажбата на палмово масло в чужбина, а Малайзия запазва забраната за износ на живи кокошки. Целта е всички доставки на страната да бъдат запазени за вътрешния пазар. Но политиките могат да имат обратен ефект, ако по-ниските цени накарат местните фермери да намалят производството. В същото време подобни забрани изострят инфлацията на други места в региона. Сингапур, например, зависи от вноса на домашни птици от по-големия си съсед.

Германците се готвят за драстично поскъпване на биратаВнезапният скок на разходите е поредният шок, който удря германските пивовари


Едно от изключенията от тази тенденция на затягане е Япония. На заседанието си на 17 юни Японската централна банка потвърди ангажимента си да закупи толкова 10-годишни държавни облигации, колкото е необходимо, за да запази доходността им на не повече от 0.25%. Тя реши да се придържа към този таван, въпреки че еквивалентните доходности в САЩ вече се повишиха рязко до над 3.2%. Тази разлика в доходността допринесе за потъването на йената, която падна до най-ниските си нива спрямо долара от 1998 г. насам.

Слабата йена повишава цената на вноса, което се очаква да ускори инфлацията в Япония. Ако по-високата инфлация се запази, хората ще започнат да я очакват, изисквайки по-щедри заплати като компенсация. Тези по-високи заплати от своя страна ще повишат цените, което би вкарало Страната на изгряващото слънце в една спирала на "самоизпълняващи се очаквания", пише още The Economist.

В много части на Азия подобна спирала на заплатите и цените е нещо, което винаги предизвиква сериозни опасения у политиците и икономистите. Но в Япония тя би била добре дошла. Защото след десетилетия на слабо търсене и падащи цени, очакванията за инфлацията станаха опасно ниски, което затрудни Японската централна банка да съживи икономиката в период на спад и да предотврати завръщането към дефлацията.

Сега, както навсякъде другаде по света, Япония получава своята "хапка" от инфлацията. А нейните централни банкери вероятно искат да си отхапят колкото е възможно по-голямо парче.