Meta печели милиони от реклами, свързани със забранени акаунти
Когато основателят на Facebook Марк Закърбърг беше призован да свидетелства пред Конгреса на САЩ през 2018 г., той беше попитан от сенатор Орин Хач как компанията му прави пари.
Отговорът на Закърбърг се превърна в култова фраза: „Сенаторе, ние пускаме реклами“.
Между юли 2018 г. и април 2022 г. Meta (бившата Facebook) е генерирала приходи в размер на поне 30.3 милиона долара от реклами от мрежи, които впоследствие е премахнала от собствените си платформи заради споделяне на фалшиви новини и подвеждаща информация, пише електронното издание Wired.
Компанията обаче уточнява, че не връща парите от реклама, които е получила от тези групи и акаунти. Маргарита Франклин, ръководител на отделя по комуникации за сигурност в Meta, коментира пред изданието, че част от парите идват от реклами, които не нарушават правилата на компанията, но са публикувани от лица или организации, които по-късно са били забранени в платформата.
The Wall Street Journal пък изчислява, че до края на 2021 г. Meta е усвоила 17% от парите на световния рекламен пазар и е направила 114 милиарда долара от реклама. Поне част от парите идват от реклами, закупени от мрежи, които нарушават политиките на Meta и които самата компания е маркирала и премахнала.
„Рекламната индустрия в световен мащаб се оценява на около 400 до 700 милиарда долара. Никой обаче не знае точно колко голяма е индустрията и какво се случва в нея", казва Клеър Аткин от неправителствената организация Check My Ads Institute.
По думите ѝ, част от легитимността на информацията, включително и рекламите, в социалните медии е контекстът, в който тя се появява.
„Facebook, Instagram, WhatsApp - цялата тази мрежа в рамките на нашето интернет изживяване, е мястото, където се свързваме с най-близките си приятели и семейство. Това е място в интернет, където споделяме най-съкровените си емоции относно това, което се случва в живота ни. Това е нашето надеждно място за връзка“, казва Аткин.
В продължение на почти четири години Meta публикува периодични доклади, идентифициращи мрежи от фалшиви акаунти и страници, които имат за цел да заблудят потребителите и и да променят общественото мнение.
В много случаи те прокарват пропаганда или дезинформация по начин, който изглежда достоверен. Тези мрежи могат да се управляват от правителства, независими групи или компании за маркетинг и връзки с обществеността.
Миналата година компанията започна да обръща внимание и на т. нар. „координирана социална вреда“, в която се използват реални акаунти с цел дезинформация. Натаниел Глейчър, ръководител на политиката за сигурност в Meta, обяви промените в политиката на компанията, отбелязвайки, че „авторите на подобни послания умишлено размиват границите между автентични и неавтентични дейности, което прави прилагането на рестрикциите още по-трудно".
Тази промяна обаче демонстрира колко специфични са критериите на компанията за дезинформацията и фалшивите новини и оснвен това означава, че Meta може изобщо да не е документирала някои мрежи, които използват "алтернативни" тактики, пише Wired.
Информационните операции понякога могат да използват реални акаунти или да се управляват от името на политически организации, което прави по-трудно категоризирането на тяхното поведение като „неавтентично“.
„Една тактика, която се използва все по-често поне от 2016 г. насам, не е свързана с ботове, а реални хора, които публикуват различни неща в мрежата. Политиката на Facebook може да ги идентифицира до някаква степен, но всъщност е доста трудно да бъдат забелязани“, обяснява Сара Кей Уайли, изследовател в Tow Center for Digital Journalism към Колумбийския университет.
Русия представлява Най-голяма част от постовете, които Meta идентифицира като дезинформационни и подвеждащи и впоследствие е премахнала идват от Русия. Съединените щати, Украйна и Мексико са най-честите адресати, въпреки че почти всички кампании, насочени към Мексико, са свързани с местни участници.
Публичните документи за приходите на Meta обаче не показват колко печели компанията в отделните държави, а само по региони.
От 134 кампании, включващи платени реклами, които Meta е идентифицирала и премахнала, 56% са били фокусирани върху местната аудитория. Само 31% са били насочени единствено върху чуждестранна публика, което означава потребители извън страната, откъдето е създадена мрежата. Останалите 12% са фокусирани върху комбинация от местна и международна аудитория.
Много от най-големите мрежи, забранени от Met, са били управлявани от маркетингови или PR компании като Archimedes Group в Израел и Pragmatico в Украйна. Когато бъдат идентифицирани, Meta забранява всеки акаунт и страница, свързани с въпросните фирми, независимо дали са участвали в конкретна кампания за дезинформация.
Това е опит да се "обезсърчи" бизнеса с продажба на услуги за разпространение на фалшиви новини.
Кампаниите и дезинформацията обаче не се ограничават само до Facebook и Instagram. Twitter, който нарича тези дейности „информационни операции“, идентифицира и премахна хиляди акаунти на собствената си платформа.
Въпреки че изследователите са идентифицирали кампании за дезинформация в TikTok, докладите за прилагане на насоките на общността на компанията не посочват дали и как платформата се справя с изкуствено подсиленото съдържание.