Невролог, който изучава нарцистичното разстройство на личността, установи, че семейната среда е един от основните фактори, по които може да се съди за нарцистичните тенденции, включително чувство за превъзходство, липса на съчувствие в зряла възраст и др.

Още отсега трябва да уточним, че по принцип децата и тийнейджърите са егоисти, не нарциси. Техният ум все още се развива. Затова е нормално да бъдат по-малко осъзнати, докато не овладеят важни умения като съчувствие и контрол върху емоциите.

Базирайки се на своя опит, неврологът Коуди Изабел посочва три вредни родителски грешки, които превръщат децата в нарциси.

Не разпознавате своето собствено негативно поведение

Децата се учат чрез наблюдение и отразяване, което означава, че копират нашите негативни действия. Да кажем, че сервитьорка обърка вашата сметка. Вместо да излезете от ситуацията с достойнство, вие решавате да я унижите и да й се развикате. Детето ви вижда как се държите и смята, че тази реакция е приемлива, пише CNBC.

Затова е важно да демонстрирате пред децата си какво представлява емоционалната интелигентност, конкретно съставката съчувствие (или емпатия).

Добър начин да започнете да им помагате в това отношение е като ги научите да разпознават чувствата си. Назовете всяка емоция, която подозирате, че изпитват.

Например, чувстваш ли се наранен или разочарован от това, което приятелят ти направи?

Не отразявате и не оценявате емоциите на детето

Ако игнорирате емоциите на детето, карате го да се чувства засрамено от тях или ги подценявате, вие го учите, че са лоши.

Като резултат то изпитва трудности и не може да регулира поведението си, а това води до други проблеми с напредването на възрастта. До прояви на чувство за величие, което е често срещана черта на нарцисизма. Изследвания са доказали, че срамът, несигурността и страхът лежат в основата на нарцисизма.

Отразяването изисква да помогнете на детето да назове своите емоции. Валидирането им означава да му позволите да разберете, че емоциите имат своята причина.

Представете си, че взимате детето от училище. То влиза в колата и тръшва силно врата. Физиономията му показва, че е ядосано. Вместо да го засрамите, казвайки, че се държи лошо, трябва да кажете: Явно имаш лош ден в училище! Какво е станало?

Щом ви каже какво се е случило, отвърнете: Това не е хубаво. Разбирам защо си ядосан.

По този начин вие не се съгласявате или отхвърляте емоционалния отговор на детето. Просто му позволявате да разбере, че емоцията, която го владее, е приемлива.

С времето детето ще добие повече вяра в собствените си емоции.

5 токсични родителски грешки, които могат да направят децата по-егоистичниКогато става въпрос за отглеждането на успешни, грижовни и всестранно развити деца, всичко започва със семейството. Най-добрите домове са тези, в които има състрадание, където гласовете и чувствата на децата са приоритет

Не реагирате на нарцистичното поведение на детето

Ако детето ви вдига скандал на публично място, защото нещата не се получават така както иска, не позволявайте това да се случва. В подобна ситуация не бива да го засрамвате.

Важно е да го изведете от ситуацията.

Започнете със задаването на три въпроса:

Какво се случи?

Как се чувстваш?

Как мислиш, че твоята реакция се отразява на чувствата на другите хора (или хората наоколо)?

Вместо да приемате емоционалната дисфункция на детето, ще му помогнете да развие своето съчувствие, социална осъзнатост и умения за контрол на емоциите. Всички те са важни за емоционалната интелигентност.

Как да разберете, че детето ви е с нарцистично поведение?

Има няколко теста, които може да направите. Ако се случи нещо лошо по време на филм, който гледате, и в книга, която четете заедно, попитайте детето си какво мисли, че чувстват различните герои.

Ако те отвърнат с “Те се чувстват тъжни или гневни”, тогава емоционалната интелигентност на детето в норма. Кажат ли обаче, че не ги интересува какво чувстват, нещо не е наред.