5 фактора, които забавиха китайската икономика
Китайската икономика се забавя, адаптирайки се към нулевата политика спрямо COVID-19 и намаляването на световното търсене. Официалните данни за растежа от юли до септември предстои да бъдат оповестени следващата седмица. Ако втората по-големина икономика в света се свие, това ще повиши вероятността от световна рецесия, съобщава Би Би Си.
Пекин си бе поставил като цел за годината 5,5% ръст. Тя вече е недостижима, макар официалните лица да омаловажават необходимостта от постигането й. Някои икономисти дори не очакват ръст.
Макар Китай да не се бори с рязка инфлация, каквато виждаме в САЩ и Обединеното кралство, той има други проблеми. Сред тях са отлив на клиенти на вътрешния и външния пазар и търговското напрежение със САЩ.
Юанът също показва, че страната не се намира в най-добрите си дни. Той е на път да регистрира най-лошата си година от десетилетия. Слабата валута плаши инвеститорите, всявайки несигурност на финансовите пазари.
Всичко това се случва в момент, когато се очаква президентът Си Дзинпин да си осигури безпрецедентен трети мандат на Конгреса на комунистическата партия (КПК), който започва на 16 октомври. Как се стигна дотук?
Нулева толерантност към COVID-19
Докато е факт нулевата толерантност към COVID-19, усилията на страната да стимулира икономиката са безсмислени, смятат експерти. През последните няколко месеца епидемии затвориха няколко града, сред които производствени центрове като Шенжен и Тиендзин. Освен това хората не харчат пари, както преди. Те не купуват толкова храни и напитки, спадна търговията на дребно и туризмът.
От гледна точка на производството дейността във фабриките изглежда се е повишила отново през септември, според Националното статистическо бюро. Повишаването обаче може да се дължи на факта, че правителството харчи повече за инфраструктура. Това може да означава, всъщност производството във фабриките е спаднало през миналия месец, а това се е отразило върху новите поръчки и заетостта. Търсенето в страни като САЩ също е намаляло поради по-високите лихвени проценти, инфлацията и войната в Украйна.
„Няма голям смисъл да наливаме пари в нашата икономика, ако бизнесът не може да се разшири или хората не могат да харчат парите“, каза Луи Кааш, главен икономист за Азия в S&P Global Ratings.
Това, което прави Пекин, не е достатъчно
Според Кааш правителството е предприело скромни мерки, за да се справи със слабостта на икономиката, сравнено с предишни периоди на слабост.
През август Пекин обяви план от 1 трилион юана (203 милиарда долара) за насърчаване на малкия бизнес, инфраструктурата и недвижимите имоти.
По думите на Кааш, служителите могат да допринесат повече, за да бъдат стимулирани растежа и създаването на работни места.
Това включва повече инвестиции в инфраструктура, облекчаване на условията за заеми за купувачи на жилища, строителни предприемачи и местни власти, както и данъчни облекчения за домакинствата, каза той.
Имотният пазар в Китай е в криза
Слабата активност на имотния пазар в страната и негативните настроения в жилищния сектор забавят растежа, а това е сериозен удар върху икономиката. Собствеността и свързаните с нея индустрии отговарят за ⅓ от БВП на Китай.
Слабото доверие в жилищния пазар кара хората да се чувстват неуверени в цялата икономическа ситуация, смята Кааш. Затова купувачите на жилища отказват да плащат ипотеки на недовършени сгради. Други се съмняват, че строежите ще бъдат завършени някога.
В момента търсенето на нови жилища е намаляло, не се внасят толкова строителни материали и цените на жилищата бележат спад с над 20% за тази година.
Все по-голямо значение имат климатичните промени
Екстремното време е не по-малък проблем за Китай. Тази година то показа какво въздействие може да има върху китайските индустрии. Първо гореща вълна, след това суша, удари югозападната провинция Съчуан и град Чунцин в централния пояс.
Като резултат скочи търсенето на климатични инсталации, което доведе до претоварване на електропреносната мрежа в региона. Фабрики бяха принудени да преустановят работа или да работят с намалено работно време.
Китайското статистическо бюро заяви през август, че печалбите само в желязната и стоманодобивната промишленост са намалели с повече от 80% през първите седем месеца на 2022 г. в сравнение със същия период на миналата година.
В крайна сметка Пекин се притече на помощ с десетки милиарди долари в подкрепа на енергийните компании и фермерите.
Отлив на инвеститори в китайските технологични гиганти
Заради регулагорни репреции технологични гиганти като Tencent и Alibaba отчетоха първия си спад в приходите през последното тримесечие. Печалбите на Tencent регистрираха 50% спад, докато нетният доход на Alibaba падна наполовина.
Десетки хиляди млади работници останаха без работа. Това допълнително създава криза в работните места, при която всеки пети човек на възраст от 16 до 24 години е безработен. Това може да навреди на производителността и растежа на Китай в дългосрочен план.
Инвеститорите също усещат промяна в Пекин.
Някои от най-успешните частни компании в Китай са под прицела на нарастването на властта на Си Дзинпин. Докато държавните компании изглежда печелят благосклонност, чуждестранните инвеститори предпочитат да се отдръпнат.
Японската Softbank например изтегли огромна сума пари от Alibaba, а Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет продава своя дял в производителя на електрически превозни средства BYD.
Само през втората половина на тази година Tencent изтегли инвестиции на стойност над 7 милиарда долара.
Не трябва да се забравят и репресиите, които САЩ предприеха срещу китайските компании, регистрирани на американския фондов пазар.
Светът започва да свиква с факта, че Пекин може да не е толкова отворен за бизнес, колкото беше. Си Дзинпин поставя в риск икономическия успех, който задвижва Китай през последните десетилетия.