Европейската комисия планира широкомащабно промишлено производство на морски водорасли по бреговете на континента, като голямата цел е да се отглеждат 8 милиона метрични тона до 2030 г., спрямо сегашните около 3000 тона. Апологетите афишират устойчивата форма на земеделие, която може да произвежда храна, химикали, фармацевтични продукти и биогорива и да отделя въглерод. Потенциалните екологични въздействия обаче все още не са напълно оценени.

Глобална индустрия за водорасли се оценява на 40 млрд. евро. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) светът е събрал 35,8 милиона метрични тона през 2019 г. Азия представлява 97% от общото производство, от което Китай е произвел 57%.

Сега Европа иска да навлезе в бизнеса. Заедно с Ирландия и други държави-членки, ЕК планира мащабно промишлено отглеждане на морски водорасли по бреговете на континента.

Seaweed for Europe, индустриална лобистка група със седалище в Брюксел, помага на ЕК за осъществяването на тази цел. Култивирането на водорасли „осигурява основна храна и местообитание за океанската екосистема и е форма на земеделие, която не се нуждае от прясна вода, тор или изчистена земя. Това може да бъде наистина една устойчива и здрава океанска икономика“, твърди Адриен Винсент. Той изчислява, че ако целта бъде постигната, пазарната стойност на индустрия ще бъде 9,3 млрд. евро през 2030 г.

снимка: Seaweed for Europe

ЕК и Европейският инвестиционен фонд предоставят 1,5 млрд. евро за финансиране на синята икономика и индустрията върви напред. Науката обаче още наваксва. Потенциалните екологични въздействия на изчерпването на хранителните вещества, генетичното замърсяване и болестите не са напълно оценени все още. „Тъй като глобалната индустрия за аквакултура на водораслите сега набира сили, рискът от нововъзникващи вредители и болести ще ескалира. Няма обаче координирани глобални изследванията и технически капацитет за защита на популациите от диви водорасли”, посочва Елизабет Котие-Кук, морски биолог от Шотландската асоциация за морска наука.

Seas At Risk е коалиция от 30 организации, работещи за защита на морската среда в Европа, базирана в Брюксел. Нейният експерт по морската политика Марк-Филип Бъкхаут има по-предпазлив поглед върху широкомащабното производство на морски водорасли от лобистките групи, като Seaweed for Europe: „Притеснявам се, че това е следващото зелено нещо. И че след няколко години, когато сме по-наясно с негативните последици, еуфорията ще отшуми”.

Отглеждане между вятърни паркове

Едно от критичните изисквания за растежа на производството на водорасли е „автоматизацията и индустриализацията, които ще позволят мащабно производство“, смята Лиза Евърс, служител в Министерството на земеделието, храните и морето на Ирландия.

Точно това разработва Нидерландия. Властите там първоначално смятаха да определят 14 000 км² от своята 57 000 км² изключителна икономическа зона в Северно море за отглеждане на морски водорасли, но сега планират общо 400 км². Водните растения първо ще бъдат култивирани в крайбрежни люпилни, докато станат достатъчно здрави, за да бъдат окачени във ферми в съществуващи офшорни вятърни паркове. След това водораслите ще растат в открития океан върху мрежи, които ще бъдат прикрепени към дълги плаващи тръби,закотвени с бетонни блокове на морското дъно.

Основната концепция е да се разработи „устойчив ресурс за европейските пазари. За да можем да имаме по-кръгов начин на живот в бъдеще“, убеден е Ейф Брауерс, мениджър за земеделие и технологии в базираната в Хага лобистка група North Sea Farmers. „Това е страхотен сън. Но след това трябва да се опитаме да го реализираme на практика”.

През юни 2022 г. North Sea Farmers успешно тестваха механичен комбайн на своята офшорна тестова площадка, разположена на 12 км от холандското пристанище Шевенинген - досега единствената съществуваща офшорна ферма в Холандия. Комбайнът отрязва морски водорасли от мрежите и ги пренася на борда на кораб. Без този вид технология земеделието в индустриален мащаб просто не е възможно.

С бързото развитие на технологията, политическата и регулаторна подкрепа от националните правителства и финансирането от ЕС, визията за широкомащабно отглеждане на морски водорасли е все по-вероятно да се превърне в реалност за играчи в индустрията. Хранителният гигант Cargill помогна за създаването на лобистката група, към която се присъединиха Unilever, Shell и шведската енергийна компания Vattenfall.

Ферма за водорасли / Снимка: North Sea Farmers

Последиците за околната среда

Рейнер Наута е изследовател на морски водорасли в холандския университет Вагенинген и един от малкото учени, които се опитват да разберат какво би било въздействието на широкомащабното отглеждане на водорасли в Северно море.

„За да отглеждате водорасли върху 14 000 kм² площ в Северно море означава да го лишите напълно от всички хранителни вещества. В един момент ще се озовете в зона без живот”, посочи Наута.

Негово изследване описва опасността, която генетичното замърсяване може да представлява за биоразнообразието. Водораслите пътуват надлъж и на шир и потенциалът за разпространение на култивирани щамове и болести е значителен. Според Наута морските водорасли от холандски ферми могат да попаднат в датски води в рамките на една седмица. Що се отнася до това колко време ще отнеме правилната оценка на потенциалните екологични последици, отговорът на му е директен: „10 до 15 години“.

Суперхрана с индустриални свойства

Екстракти от морски водорасли като караген, известен също като E407, са жизненоважни за промишленото производство на храни и други продукти. Те се използват като свързващи, желиращи и стабилизиращи агенти в широка гама от стоки – от сладоледа до дресинга за салати, боя за обувки и соево мляко.

Казано по друг начин, индустрията на водораслите не е предимно органични кремове за лице и вегански колбаси, а химикали и преработена храна. Мултинационални корпорации като Cargill, Unilever и Nestlé се нуждаят от E407 и други екстракти, за да произвеждат своите продукти.

Биогорива и субсидии

„Водораслите са „океанското злато“, подчерта Виргиниус Синкевичюс, европейски комисар по околната среда, океаните и рибарството. „Преработени като биогорива или биопластмаси, те изпращат в миналото своите нефтохимически алтернативи. Използването на само 10% от неизползваното пространство във вятърните паркове в Северно море за производство на водорасли би погълнало годишните емисии от всички автомобили в Европа“, твърди еврокомисарят.

Предвид спешната нужда на Европа от нови енергийни доставки, биогоривата от енергийно плътни морски водорасли, като захарни водорасли (Laminaria saccharina ), получават заслужено внимание.

Яп ван Хал е експерт по биогоривата в холандската изследователска организация TNO, който помогна за разработването на политиката за определяне на 400 kм² от Северно море за отглеждане на морски водорасли. „Завод за биоетанол в световен мащаб преработва 1,2 милиона [метрични] тона сухо вещество на основата на зърнени храни. Завод за преработка на морски водорасли би изисквал подобно количество. Говорим за стотици квадратни километри”, предрича ван Хал.

Това са суперхраните на бъдещетоВключването на суперхрани в диетата я прави балансирана, но добавянето на няколко боровинки или листа от зеле в чинията ви не е отговорът на всички кулинарни грехове

Ейф Брауерс от лобистката група North Sea Farmers посочва, че индустрията все още не е финансово жизнеспособна: дивата реколта все още представлява около 99% от годишното производство на морски водорасли в Европа и по този начин определя цената на килограм. Дивите водорасли са безплатен ресурс за разлика от култивираните. Според него решението е „схема за субсидиране или за компенсация на себестойността, подобна на тази за селското стопанство в Европа. Само тогава отглеждането на морски водорасли може да стане печелившо.“

Синият въглерод

Морските водорасли абсорбират въглероден диоксид по-бързо от сухоземните растения със същия обем. Въглеродът може да бъде изолиран чрез потапяне на напълно пораснали водорасли на дъното на океана, където въглеродът ще бъде заключен.

Европейските фермери биха могли да култивират водорасли специално, за да ги изолират – т.нар. отглеждане на син въглерод, и биха могли да продават въглеродни кредити по същия начин, по който засаждането на дървета може да генерира въглеродни кредити.

ЕК проучва отглеждането на морски водорасли със син въглерод като част от стратегията на ЕС да стане климатично неутрален до 2050 г. Изследователи от Института за морски и антарктически изследвания към Университета на Тасмания не са убедени в този им потенциал. Тяхно проучване доказва, че храненето и дишането на организми, живеещи сред водорасли, прави екосистемите от водорасли естествени източници на въглерод, а не абсорбатори.

Според FAO екологичните въздействия на големи количества морски водорасли, покриващи морското дъно, остават неизвестни.

Източник: Mongabay