ЕК изпраща данните ни в Космоса?
С развитието на идеята за „зелен преход“ през последните години отношението на хората и организациите към околната среда се промени драстично. От станалите популярни атаки срещу произведения на изкуството в най-големите европейски музеи до призивите на Конференцията на ООН за изменението на климата – темите за устойчивото развитие, отпечатъка на човека върху природата и неговото негативно влияние са неизменна част от ежедневния обществен диалог.
ЕК не остава назад от общата тенденция - комисията проучва радикални идеи как да намали влиянието на центровете за данни върху климата и други възможности в посока намаляване на въглеродния отпечатък, които предлага внедряването на високоизчислителни възможности. А основната част от концепцията на ЕК е, меко казано, фантастична – центровете за данни да бъдат инсталирани в Космоса.
Проектът ASCEND (Advanced Space Cloud for European Net zero emission and Data soverenity) е част от широкообхватната изследователска програма на ЕС „Horizon Europe“ и засега разполага с бюджет от 2 милиона евро, които трябва да финансират проучването на подобна възможност.
В края на миналата седмица станаха ясни и компаниите, които ще участват в проекта.
Лидери в аерокосмическата и отбранителната индустрия започват тестове
Thales Alenia Space, съвместно предприятие на две от водещите европейски компании в аерокосмическата и отбранителната индустрия - Thales и Leonardo, е избрана от ЕК да ръководи проучването за осъществимост на ASCEND. От компанията са категорични, че мотивацията, стояща зад проекта, е изцяло екологична, тъй като постоянно разрастващият се пазар за ИТ услуги води и до експоненциалното разрастване на центровете за данни в Европа и по целия свят. Това, на свой ред, оказва негативно влияние върху потреблението на енергия и околната среда.
Дали това е най-доброто решение, все още не е ясно, но е ясно – че Thales Alenia Space ще ръководи консорциум от компании, които проучват възможността центровете за данни да бъдат изстреляни в орбита и захранвани от слънчева енергия, използвайки оптични комуникации за осигуряване на връзка за пренос на данни със Земята. Консорциумът включва множество организации с различна експертиза, включително околна среда (Carbone 4, VITO), облачни изчисления (Orange, CloudFerro, HPE Белгия), ракети-носители (ArianeGroup) и орбитални системи (Германски аерокосмически център (DLR), Airbus Defense and Space).
Ако това се окаже възможно, добавят от компанията, проектът може да помогне за постигане на целите на европейската „Зелена сделка“ за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и също така да доведе до „безпрецедентно развитие в европейското пространство и цифровата екосистема“.
Според Thales Alenia Space енергията за захранване на такива орбитални центрове за данни може да идва от слънчеви електроцентрали, способни да генерират няколкостотин мегавата, докато връзката със земята ще използва високоскоростни интернет връзки, базирани на оптични комуникации, „за които Европа е усвоила основните технологии."
Цели и перспективи
Първата цел на проучването ще бъде да се оцени дали емисиите на CO2 при изграждането на космическата инфраструктура и изстрелването няма да се окажат по-високи от емисиите, генерирани при обичайното изграждане на повече наземни центрове за данни.
Втората цел на изследователите ще бъде да разберат дали въобще е възможно изстрелването на центрове за данни чрез съществуващите ракети, така че да се гарантира тяхната функционалност при доставянето им в орбита.
„Последното може да бъде постигнато с помощта на технологии за роботизирана поддръжка, които в момента се разработват в Европа, като демонстратора EROSS IOD“, категорични са от Thales Alenia Space.
EROSS IOD (European Robotic Orbital Support Services In Orbit Demonstrator) е проект за разработване на роботизирана технология за обслужване на сателити в орбита, чиято цел е удължаването на техния използваем живот и също се ръководи от Thales Alenia Space.
Идеята определено е нестандартна, като се има предвид, че това означава данните на всички европейски граждани да бъдат изстреляни в космоса. Но освен това тя води със себе си и много въпросителни като, например, как може да бъде осигурена постоянна поддръжка при проблеми с масивите от данни и колко голям център за данни всъщност може да бъде доставен в орбита.
Свързаността също има потенциала да се превърне в основно предизвикателство, но ако тестовете се окажат успешни, може би тези усилия си струват. Според скорошно проучване на McKinsey благодарение на новите устройства, свързващи се с интернет всяка секунда, центровете за данни представляват допринасят за 0,3% от всички глобални емисии на CO2.