Пет малки изкуствени острова, приблизително с размера на плувния басейн в задния ви двор, се носят край бетонния бряг на Bubbly Creek, участък от река Чикаго.

Те са обрасли с туфи местни треви и растения, включително острица, блатна млечка и кралица на прерията.

Няколко правоъгълника, изрязани в средата, държат кошници без дъно – дизайнерите на проекта се надяват върху тази повърхност да се закрепят сладководни миди, чиито колонии някога са били разпространени в реката.

Проектът за изкуствените влажни зони е част от усилията на градските власти за почистване на речен участък, който отдавна обслужва интересите на индустрията, пише онлайн списанието Yale Environment 360. Той далеч не е единствен – все повече градове в света търсят зелена инфраструктура, за да се справят с токсичното наследство. В Съединените щати се провеждат експерименти в Бостън, Балтимор и в Чикаго, като всеки екип споделя с другия най-добрите практики и постижения.

Канадското правителство и местните общини отделят повече средства за иновативни проекти. Плаващите влажни зони също се умножават в Обединеното кралство, а проучванията за количествено определяне на допълнителни ползи продължават в Австралия и Бразилия.

Водораслите – новата суперхрана с индустриални свойства ЕК планира мащабно промишлено производство на морски водорасли. Голямата цел е да се отглеждат 8 милиона метрични тона годишно до 2030 г., спрямо сегашните 3000 т


Подобно на естествените влажни зони, плаващите острови предоставят набор от екосистемни услуги. Те филтрират утайки и замърсители от дъждовната вода, а лабораторните експерименти показват, че определени растения имат способността да „заключват” някои химикали и метали, открити в дренажа на киселинните мини. Тези системи поемат излишни селскостопански хранителни вещества, които могат да доведат до цъфтеж на водорасли. Изследвания показват, че те могат да намалят причинените от човека замърсители на околната среда.

Изоставеното летище на Атина ще бъде превърнато в крайбрежен паркПространството на Ellinikon International Airport, някога оживена врата към Гърция, е празно от почти две десетилетия


Въпреки че е трудно да се определят количествено точните ползи, които тези системи предлагат, все пак те имат ограничен инструментариум за възстановяване на замърсените водни пътища, плаващите оазиси биха могли да осигурят алтернатива, убедени са изследователите. Ето например Ник Уесли, изпълнителен директор на Urban Rivers, организация с нестопанска цел, работеща с Shedd Aquarium по проекта в Чикаго, който вярва, че плаващите системи са естествено подходящи за градската среда. В много градове, продължава той, те биха могли да осигурят евтина алтернатива на конвенционалните инфраструктурни проекти, защото са модулни и лесни за инсталиране и наблюдение.

Групата на Уесли започна през 2018 г. с проект за плаващи влажни зони на северния участък на река Чикаго. Инсталацията, наречена Wild Mile Chicago, има за цел да подобри качеството на водата и вече е започнала да привлича безгръбначни, включително мекотели и ракообразни. Миналия месец групата се прехвърли към бреговете на Bubbly Creek. Активисти на Urban Rivers, служители на Shedd и доброволци закрепиха полиетиленови и метални рамки, покриха ги с рогозки, пуснаха ги във водата, добавиха растения и закотвиха островите към дъното на реката.

Източник: Urban Rivers

Wild Mile Chicago ще бъде плаващ парк с дължина миля, разположен на Северния разклонителен канал на река Чикаго, създаден от човека канал по протежение на източната страна на Goose Island между Chicago Ave и North Ave.

Завършеният парк ще се състои от плаващи градини и гори с обществени пътеки и докове за каяк в река Чикаго. Дивата миля ще функционира като обществен парк, музей на открито, ботаническа градина, дестинация за каякар, класна стая за общността и ще осигури местообитание за местната дива природа.

„Плаващата влажна зона функционира като тази в природата: има същите процеси, растения и микроорганизми, бактерии и водорасли, които разграждат токсините. Те приемат хранителни вещества и осигуряват местообитание”, посочва Ричард Гросханс, изследовател от Международния институт за устойчиво развитие, който работи върху плаващите структури.

Изкуствените острови са тествани за първи път в резервоари за дъждовна вода, за да се види дали филтрират замърсяването. Сара Уайт, екологичен токсиколог и специалист по градинарство в Университета Клемсън, която работи върху плаващи влажни зони от 2006 г. в партньорство с изследователи от Virginia Tech, установи, че влажните растения, които тества, не само се справят добре в в замърсена среда, но дори и се развиват устойчиво.

Нейният австралийски колега Крис Уокър от Университета на Южна Австралия, тества растения в замърсени води от 2010-а и установява, че два вида тръстика Baumea articulata и Phragmites australis усвояват най-добре азот и фосфор. „Това създава реална възможност за постоянно премахване на изолираните хранителни вещества“, посочва ученият, който работи в компания за плаващи влажни зони, наречена Clarity Aquatic.

Островите, закотвени в градски басейни, позволяват на учените да се фокусират върху среда, отдавна игнорирана. В Чикаго Остин Хапел, биолог-изследовател в Shedd Aquarium, ще проучва риби в близост до Bubbly Creek. Започвайки от пролетта, той ще използва акустична телеметрия, за да ги маркира и наблюдава поведението им.

Резерватът „Яла” - от ловно поле за британци до защитена зонаОколо 8% от територията на Шри Ланка е обявена за защитена. Паркът „Яла” е един от 26-те природни резервата и един от 16-те достъпни за посетители


В Бостън Макс Рим, докторант в Североизточния университет, се опитва да определи количествено ползите от влажните зони, които от 2020 г. плават в река Чарлз, друг исторически деградирал воден път. Той иска да установи дали те са способни да създадат малки джобове с подобрено качество на водата или местообитания, които позволяват на определени местни видове, като сладководни гъби, да си възвърнат опората в реката.

Въпреки ползите от плаващите влажни зони за околната среда, пречките пред широкото им приемане остават. Те изискват време и енергия за инсталиране и наблюдение, биха могли да причинят наводнение, ако останат незакотвени и пречат на водния поток. Един град също ще се нуждае от стотици плаващи влажни зони, за да почисти най-замърсените участъци от водните пътища и да управлява замърсителите, които продължават да се вливат в тях. „Мисля, че те са просто още един инструмент в нашата кутия с инструменти, с които помагаме за управлението на качеството на водата“, заключава Сара Уайт от Университета Клемсън.