След ветото на Австрия за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство се увеличава броят на гласовете, които предупреждават, че разходите за икономиката ще се увеличат, тъй като Австрия е вторият по големина инвеститор и в двете държави, пише сайтът на австрийските радио и телевизия ORF, цитиран от БТА.

Ветото срещу двете държави предизвика международни реакции, особено фактът, че австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер, който защити позицията на страната си с високи миграционни числа, остава неразбран от мнозина, а според България и Румъния решението на Виена е политически мотивирано.

ORF отбелязва изключителното раздразнение на румънската страна от ветото и посочват, че не е ясно до кога Австрия ще остане без румънски посланик, след като той беше извикан за консултации в Букурещ.

„Дългото чакане на границата между Румъния и Унгария се възприема като унижение“, коментира пред австрийското радио кметът на Тимишоара Доминик Фриц, който е роден в Германия. Решението е опасно, в Румъния се увеличава броят на призивите за бойкот на австрийски фирми, продукти и услуги, посочва той.

Харалд Оберхофер, икономист в Института за икономически изследвания, обръща внимание на разходите, свързани с това решение. С обем от десет милиарда евро Австрия е вторият по големина инвеститор в Румъния, преди всичко в сферата на банките, застраховките, стоманата и енергията. Ако ветото продължи дълго време, това може да й струва скъпо, предупреждава той. Австрия спечели най-много от разширяването на ЕС на изток, припомни експертът.

„Нашата обща цел трябва да бъде намирането на бързо решение. Ние искаме и ще дадем нашия принос, aпелирайки към политически отговорните лица на всички равнища да осъзнаят отговорността“, заяви пред австрийското радио шефът на една от големите австрийски банки Erste Group - Вилибалд Цернко.

От Raiffeisen Bank беше заявена „пълна подкрепа“ за приемането на Румъния в Шенгенското пространство. Вестник „Винер цайтунг“ цитира изявление на банката: „Съжаляваме за тази ситуация, но имаме надеждата, че участващите актьори бързо ще успеят да изяснят откритите въпроси с доверие, опирайки се на фактите и с перспектива за постигане на резултати“.

Строителният концерн Strabag и застрахователната компания Uniqa подчертаха пред „Винер цайтунг“ надеждата си за бързо решение и напредък в европейската интеграция.

Концернът OMV заяви по този повод: „Приветстваме всяка мярка, която улеснява сътрудничеството и обмена на екипи между Австрия и Румъния“.

Австрия е вторият по големина инвеститор в България и Румъния. С десет милиарда евро инвестиции в Румъния, Австрия се нарежда след Германия и преди Франция. В България австрийските инвестиции са пет милиарда евро, като Австрия се нарежда след Нидерландия и преди Германия. В Румъния има регистрирани 3900 австрийски фирми с около 100 000 служители, в България те са 350 с 30 000 служители, отбелязва ORF.

Румъния вече предприе дипломатически мерки, за да демонстрира своето раздразнение, а външният министър на Австрия Александър Шаленберг от Австрийската народна партия прави опити да успокои нещата.

Шаленберг заяви, че не става дума за вето, а за „вик за помощ“ във връзка с миграцията. Според него става дума за „политико-технически въпрос“ как да се устрои Шенгенското пространство, така че да предлага сигурност и да оправдава това, за което е създадено.

„Мобилност навътре и сигурност навън“, заяви австрийският външен министър и допълни: „Ние не сме държава, която блокира и налага вето“. По думите му в много по-голяма степен става дума за „вик за помощ“, тъй като Австрия винаги е като фронтова държава по въпросите с миграцията. Шленберг каза, че това не е повод за „скъсване“ и подчерта добрите отношения с Румъния и с румънския министър на външните работи Богдан Ауреску.

В официално съобщение министерството на външните работи заяви, че позицията на Австрия в никакъв случай не е срещу Румъния и България, а става дума за общи усилия за европейската сигурност. Освен това не става дума за окончателно „не“ за разширяване на Шенгенското пространство. В много по-голяма степен желанието е да продължи диалогът с България и Румъния с перспектива влизане в Шенген с ясен времеви хоризонт.