Когато Франк-Валтер Щайнмайер, федерален президент на Германия и бивш външен министър, получи наградата "Кисинджър" през ноември 2022 г., той даде откровена оценка на външнополитическите провали на страната си (както и на своите собствени).

Тъй като светът се е променил, каза той, "трябва да отхвърлим старите начини на мислене и старите надежди", включително идеята, че "икономическият стокообмен ще доведе до политическо сближаване". В бъдеще, заяви Щайнмайер, Берлин трябва да се поучи от миналото и да "намали едностранчивите зависимости" не само от Русия, но и от Китай.

Докато войната в Украйна бушува, малцина германски политици биха се противопоставили на твърдението, че Берлин трябва да намали енергийната си зависимост от Москва. Всъщност германското правителство направи това. Германските лидери обещават да облекчат и икономическата зависимост на страната от Китай, отбелязват в статия за Foreign Affairs Торстен Бенер и Лиана Фикс.

Бенер е съосновател и директор на Глобалния институт за публична политика в Берлин, а Фикс е автор на книгата "Ролята на Германия в европейската политика за Русия: нова германска сила?“

"Тъй като Китай се променя, взаимоотношенията ни с тази страна, също трябва да се променят", заяви германският канцлер Олаф Шолц в статия за Politico през ноември. В статия за списание Foreign Affairs той също така настоява за "нова стратегическа култура" като част от германската Zeitenwende, или тектонична промяна във външната политика, която обяви след нахлуването на Русия в Украйна.

Досега обаче Шолц не беше склонен да промени статуквото по темата Пекин – не на последно място защото войната в Русия и високите цени на енергията се отразиха на германската икономика. Големите германски компании, които са силно зависими от китайския пазар, трябва да разширят дейността си, вместо да я съкращават.

Но тъй като икономическите му връзки с Китай са толкова дълбоки и сложни – много повече, отколкото в случая с Русия – Берлин трябва да действа агресивно, за да намали зависимостта от Пекин. По-специално, рискът от война за Тайван оставя Германия изложена на икономически шокове, коментират Бенер и Фикс.

През февруари германското правителство ще публикува първата си стратегия за национална сигурност. Точно преди годишнината от нахлуването на Русия в Украйна, това е шансът на Берлин да демонстрира, че е извлякъл правилните поуки от катастрофалния провал на досегашният подход към Русия. Време е Германия да изложи план за намаляване на зависимостта от Китай чрез диверсифициране на търговските и инвестиционните връзки и избирателно отдалечаване от Китай по отношение на критични технологии.

Шолц поиска силни и справедливи търговски връзки между Германия и Китай Шолц - първият ръководител на страна от ЕС и Г-7, който посещава Китай след началото на пандемията - се срещна и с президента Си Цзинпин
Уроци по история

САЩ и Германия си извлякоха противоположни поуки от края на Студената война. Съединените щати излязоха от конфронтацията убедени, че подходът на президента Роналд Рейгън "мир чрез сила" и ускорената надпревара във въоръжаването са принудили Съветския съюз да започне преговори. Германия излезе от Студената война, убедена, че ангажираността и "промяната чрез сближаване" на канцлера Вили Бранд (по-късно наречена "промяна чрез търговия") са печелившата формула. Идеята за "промяна чрез търговия" оцелява след края на Студената война и остава влиятелна концепция в Бон и Берлин, столицата на Германия преди и след обединението на Германия. За цяло поколение германски политици това беше рамка, която удобно преплита ангажирането на недемократични страни като Китай и Русия в преследване на икономически печалби с възможността за трансформиране на тези страни в демокрации, пишат още анализаторите. През 2006 г., докато беше външен министър на канцлера Ангела Меркел, Щайнмайер въведе концепцията за "промяна чрез взаимосвързаност": по същество, чрез изграждане на икономическо сътрудничество чрез търговски и енергийни партньорства, Берлин ще направи взаимозависимостта на Русия с Европа "необратима", според документ на германското външно министерство, отбелязват Бенер и Фикс. В резултат на това Москва би се въздържала от лошо поведение, защото цената ще бъде твърде висока. Русия в крайна сметка зависеше от приходите и технологиите на Германия и други европейски страни дори повече, отколкото Германия и нейните съседи зависеха от руския газ и петрол. Несъстоятелността на теорията, че икономическата взаимозависимост ще възпре Кремъл да наруши международните норми бързо стана очевидна, коментират авторите.

През 2008 г. Русия нахлу в Грузия. През 2014 г. тя анексира Крим. В навечерието на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. германските политици смятаха, че икономическите разходи ще бъдат твърде високи, за да може Русия да опита пълномащабна атака срещу Украйна и да свали правителството в Киев. Това, разбира се, беше фатална погрешна преценка, подценяваща идеологическата радикализация на руския президент Владимир Путин.

Германският министър на икономиката иска да отклони инвестициите от КитайГерманското правителство планира да насочи повече германски чуждестранни инвестиции към пазари извън Китай, за да намали зависимостта от втората по големина икономика в света
Смяна на предавките Берлин се примири с провала на подхода си "промяна чрез търговия" към Русия. Същото не може да се каже за начина, по който Берлин се ангажира с Пекин. Един от ключовите политици, които настояват да извлекат правилните поуки от зависимостта на Германия от Русия, е германският външен министър Аналена Бербок. В реч през септември тя призова германските корпоративни лидери да се въздържат от "следване на мантрата "бизнесът на първо място", без да се вземат предвид дългосрочните рискове и зависимости". Германският естаблишмънт трябва да се вслуша в нейното предупреждение, защото паралелите между Китай и Русия са очевидни, пишат анализаторите. Китайският президент Си Дзинпин се е установил като фактически лидер за цял живот и се е обградил с верни хора. Както и в Русия, идеологията все повече надделява над икономическата рационалност. Ако Си реши да преследва мечтата си да постави Тайван под китайски контрол, независимо от икономическите разходи, последствията за Германия ще засенчат тези, причинени от руската инвазия в Украйна. Това до голяма степен се дължи на факта, че зависимостта на Германия от Русия по същество беше ограничена до въглеводородите. За разлика от това, зависимостта на Германия от Китай включва широка гама от критични продукти и материали, необходими за производството, като литий и кобалт, както и редкоземни минерали, които са от решаващо значение за прехода на Германия с нулеви въглеродни емисии. И докато Русия беше значителен, но не жизненоважен пазар за германската индустрия, Китай е най-големият търговски партньор на Германия извън Европа. Зависимостта на Берлин от азиатския гигант освен това се увеличава: германските инвестиции в Китай са на най-високото си ниво за всички времена. Същото важи и за германския внос от Китай и търговския дефицит на Германия с Пекин.

8 германски бизнес лидери настояват Берлин да не къса връзките с КитайКак Германия ще намери баланс между силните бизнес отношения с Китай и желанието да се избегне повторение на грешките, допуснати с Русия
Най-големите германски компании се противопоставят на всяко сравнение между Русия и Китай Миналото лято Херберт Дийс, тогава главен изпълнителен директор на германския автомобилен производител Volkswagen, заяви, че очаква ККП под ръководството на Си да се ангажира с "по-нататъшно отваряне" и да развие "своята ценностна система" в „положителна посока“. Присъствието на Volkswagen в Китай, твърди той, може да "допринесе за тази промяна". Неговият наследник Оливър Блуме защити присъствието на завод на Volkswagen в Синдзян, където Китай извършва масивни, систематични нарушения на човешките права срещу преобладаващото мюсюлманско уйгурско население. Блуме твърди, че присъствието на компанията там може да "покаже нашите ценности пред света". Той със сигурност има икономически стимул да представи поведението на компанията по този начин: повече от 40% от глобалните приходи на Volkswagen и вероятно повече от печалбите му идват от продажби на китайския пазар. А Volkswagen едва ли е единственият, който се стреми да продължи наратива за "промяна чрез търговия" с Пекин. Гигантът BASF инвестира десет милиарда евро в нов производствен комплекс в Южен Китай, докато ръководството на компанията предупреждава германските политици и обществеността да избягват "критики срещу Китай". Шолц предупреди германските компании "да не слагат всички яйца в една кошница" и разкритикува някои от тях, че "напълно пренебрегват рисковете" да бъдат силно зависими от китайския пазар. Той обаче не отказа политическа подкрепа от лидерите в индустрията, които се противопоставиха на съветите му. Например при неотдавнашното си пътуване до Пекин той включи в делегацията си главните изпълнителни директори на BASF и Volkswagen. Шолц също така позволи на китайската държавна корабна компания Cosco да придобие дял в терминал в главното германско пристанище Хамбург, припомнят Торстен Бенер и Лиана Фикс в статията си за Foreign Affairs. Те отбелязват, че намаляването на зависимостта от Китай ще има икономическа цена, но тя ще бъде по-ниска от цената, която Германия ще трябва да плати, ако остане неподготвена за потенциална война за Тайван между Китай и САЩ и съюзниците в Азиатско-тихоокеанския регион.

Стремежът на САЩ за лидерство при чиповете заплашва сигурността на ТайванАко изтегли производството си от страната, тя ще се окаже много по-уязвима на посегателствата на Пекин
Берлин трябва да направи всичко по силите си и да работи със партньорите си, за да възпре Пекин да използва сила в опит да промени статуквото в Тайванския проток. В същото време Германия трябва да се подготви за сценарий, при който тези усилия се провалят. И двете изискват драстично намаляване на зависимостта от Китай, пишат още анализаторите. Шолц се ангажира да диверсифицира пазарите и да намали зависимостта от критични продукти и материали, необходими за производството. Канцлерът обаче трябва да черпи вдъхновение от коалиционните си партньори – а именно Зелените и подкрепящите бизнеса Свободни демократи – които искат да действат по-решително, за да обезкуражат големите германски компании да задълбочат зависимостта си от китайския пазар. Тези партньори настояват за европеизация на политиката на Германия към Китай: като първата стъпка това изисква включването на представители на други европейски правителства в годишните консултации на китайско-германското правителство, на които канцлера и министрите от германския кабинет се срещат с китайските им колеги.

Зелените субсидии в САЩ засилват страховете за германската индустрияГерманските производители и доставчици на автомобили, за които САЩ са основен експортен пазар, са сред най-големите потърпевши на американският Закон за намаляване на инфлацията
САЩ могат да помогнат, като поддържат натиска върху Германия за намаляване на критичната зависимост от Китай и предлагат сътрудничество, например за устойчиви вериги за доставки на основни технологии като полупроводниците. За да се намали натискът върху европейските икономики, САЩ трябва спешно да отговорят на опасенията на ЕС относно негативните ефектите от субсидиите за технологии за възобновяема енергия в Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. Това би могло да се постигне чрез използване гъвкавост, като прилагането на Закона за намаляване на инфлацията на САЩ допусне изключения за европейските съюзници. Шолц предупреди във Foreign Affairs, че не трябва да се връщаме към парадигмата на Студената война, твърдейки, че светът е навлязъл в многополюсна ера, различна от този период. Това твърдение важи и за Германия: страната трябва да погребе собствените си илюзии за уроците от 1989 г. Вместо "промяна чрез търговия", Германия – заедно с другите западни партньори – ще трябва да използва подхода "мир чрез сила" за справяне с Русия и Китай, заключват анализаторите. Такива са реалностите в един по- конфронтационен свят.