През вековете хората са намирали и продължават да намират интересни и важни предмети от отдавна изчезнали цивилизации.

Независимо дали са открити чрез интензивно търсене или просто се натъкват на тях - което често изглежда така - тези находки могат да предадат ключови подробности за културите, които са ги създали, включително техните ритуални практики, занаятчийски умения, обществени ценности и ежедневен живот.

ARTnews класира 10-те от най-важните археологически съкровища в света. Те осветляват културите, които са ги оставили.

Статуите на Моаи

Източник: Pixabay

На чилийския Великденски остров (Рапа Нуи за местните) в югоизточната част на Тихия океан се намира колекция от около 1000 монолитни статуи. Издълбани от занаятчии предимно от вулканичен туф, тези изправени, човекоподобни фигури имат големи глави и стилизирани ъгловати лица, с изпъкнали носове, уши и устни. Смята се, че те са имали очни кухини, пълни с бели корали и червени камъни по време на специални церемонии. Височината на моаите варира от 6 до 30 фута и тежат до 80 тона. Много от тях никога не са били завършени.

Въпреки че не се знае много за статуите моаи, учените смятат, че те са построени между 400 и 1500 г. сл. н. е. в чест на местни предци. Почти всички статуи са обърнати към сушата, наблюдавайки и защитавайки жителите на острова. Група от седем обаче гледат навън към океана – според легендата те наблюдават за лодки с пришълци.

Националният парк Рапа Нуи, където се намират статуите, е обект на Световното наследство на ЮНЕСКО от 1996 г. Наскоро вулканично изригване доведе до пожар, който сериозно овъгли някои от моаите; властите все още оценяват щетите.

Розетският камък

Източник: Getty Images

Тази забележителна 2200-годишна стела е отчупена от по-голяма плоча, върху която е записан указ от 196 г. пр.н.е. на 13-годишния фараон Птолемей V по време на първата годишнина от неговата коронация. Въпреки че Розетският камък е само едно копие на указа, той е изписан с йероглифи, курсив на египетски шрифт и старогръцки. Включването на трите писмености позволи на учените да дешифрират йероглифите въз основа на знанията си за другите два.

Камъкът, направен от гранодиорит, е открит през 1799 г. от войници в армията на Наполеон, докато копаят основите на крепост близо до град Рашид (Розета) в делтата на река Нил в Северен Египет. Розетският камък е изложен в Британския музей през 1802 г. Египетските власти настояват той да бъде върнат в родината си.

Бронзовите медали на Бенин

Източник: Getty Images

Бенинският бронз е група от предмети, плячкосани през 1897 г. от Кралство Бенин,в днешна Нигерия. Смята се, че става въпрос за над 5000 предмета, които включват фигурки, бивни, скулптури на владетели на Бенин и маска от слонова кост.

През 1897 г. британският изследовател Джеймс Филипс и неговите спътници, заедно с 200 африкански носачи, са убити. За да отмъсти за смъртта им, Британската империя изпраща войски, които плячкосват кралството. Хиляди безценни предмети се озовават в Британския музей, други са продадени на британски и германски институции и частни колекционери., някои са запазени от участниците във военната операция.

Властите в Нигерия искат предметите да бъдат върнати в родината им. Съвсем наскоро стартира платформата Digital Benin, която има за цел да идентифицира местоположението на повече от 5000 артефакти, разпръснати в 131 институции в 20 страни.

Свитъците от Мъртво море

Източник: Getty Images

Свитъците от Мъртво море, намерени в пещерите на Кумран по северния бряг на Мъртво море, са древни еврейски религиозни ръкописи, датиращи от 3 в. пр.н.е. до 1 в. сл.н.е. Те включват повече от 800 документа, изработени от животинска кожа, папирус и кована мед.

Първоначално открити през 1946-1947 г. от бедуински пастири, те включват най-старите оцелели ръкописи на цели книги, включени по-късно в християнския библейски канон. Написани предимно на иврит, но също така на арамейски и старогръцки, свитъците съхраняват доказателства за разнообразието в религиозната мисъл и осигуряват по-добро разбиране на юдаизма и ранното християнство.

Свитъците също съдържат колекция от неизвестни досега химни, молитви, коментари и най-ранната версия на Десетте заповеди. Въпросът кой е написал свитъците все още е загадка – много учени смятат, че това са членовете на еврейска секта, наречена есеи. Свитъците от Мъртво море се съхраняват в Музея на Израел в Йерусалим.

Англосаксонското корабно погребение в Сътън Ху



Източник: Pixabay

В средновековна надгробна могила в Сътън Ху, частното имение на Едит Прити в Съфолк, Англия, археологът Базил Браун открива през 1939 г. кораб с дължина 86 фута на повече от 1000 години.
Гробната камера е пълна с англосаксонски артефакти, включително византийски сребърни прибори, златни бижута, сервиз за пиршество, луксозен текстил и златни аксесоари за рокли, украсени с гранати. Човешките останки не са оцелели в силно киселинната почва.

Два открити елемента, които заслужават особено внимание, са капак на кесия от клоазон и богато украсен железен шлем. Геометричният капак на кожената торбичка със златни монети изобразява човек, ограден от два вълка отвън и орел, който се спуска към плячката си.

Железният шлем, увит в плат, включва сводеста шапка и защитни части на страните. На повърхността му са изобразени летящи и танцуващи воини заедно с жестоки митични същества. Лицевата част на шлема носи образа на дракон, чиито крила съставляват веждите (покрити с гранати) и чиято опашка образува мустаци.

Въпреки че не е известно кой е бил погребан, експертите смятат, че става въпрос за знатен велможа от 7 в., може би крал. Всички предмети са изложени в Британския музей в Лондон.

Златната маска от Сансиндуй



Източник: Getty Images

Археологическият обект от бронзовата епоха в Сансиндуй в китайската провинция Съчуане e дал хиляди важни артефакти от откриването му от фермер през 1927 г., но златната маска, намерена в жертвена яма през 2021 г., е може би най-необикновената част от съкровището. Смята се, че е направен от 84% злато, тежи малко над половин килограм и може би е носена от жрец по време жертвени ритуали. Смята се, че е на 3000 години.

Артефакти от слонова кост, нефрит и злато, както и неотворена дървена кутия и няколко бронзови съда са открити с маската. Проучванията на артефакта и разкопките на мястото все още се провеждат. Смята се, че предметите са били използвани за ритуални практики от древното кралство Шу Хан, което управлявало басейна на Съчуан до 316 г. пр.н.е.

Стафордширското съкровище



Източник: Getty Images

Съдържащо почти 4600 фрагмента от англосаксонски метални изделия, украсени със злато и сребро, съкровището от Стафордшир е най-голямото по рода си. Открито през 2009 г. в поле близо до село Хамеруич в Стафордшър, Англия, съкровището вероятно е собственост на англосаксонски крале и принцове от 6 и 7 век.

Макар и малки, обектите включват невероятно количество детайли. Както християнската, така и езическата символика се появяват върху тях и показват влияния от различни периоди и места. Стилизираните животни и сложните геометрични модели носят кодирани значения. Много парчета са украсени с клоазон.

Съкровището от Стафордшир е изложено в Музея и художествената галерия на грънчарството в Стоук он Трент. Съкровището е заровено в средата на седми век след поражението и смъртта на крал Пенда от Мерсия в битка, която слага край на царуването на езическите владетели на Англия.

Маската на Тутанкамон



Източник: Getty Images

През 1922 г. гробницата на младия фараон Тутанкамон е открита от Хауърд Картър в Долината на царете в Египет. Вътре са открити над 5000 предмета – от храни до колесници и златни тронове, както и мумифицираните телца на двете мъртвородени дъщери на фараона. Сред древните шедьоври е маската на 3300 години, с която е погребан крал Тут.

Посмъртната маска, изобразяваща лицето на краля, е направена от злато, добивано или от източната пустиня на Египет, или от Нубия, и лапис лазули - използван за очертаване на очите и веждите - от планините Бадахшан в Афганистан.

Египтологът Никълъс Рийвс, който анализира конструкцията на маската, счита, че лицето, изобразено на нея не принадлежи на младия фараон, а на Нефертити – съпруга на неговия баща Ехнаатон. Сканирането на картуши в гробната камера от Рийвс показва, че самата гробница вероятно също е била предназначена за друг.

Маската е изложена в залата на фараон Тутанкамон в Египетския музей в Кайро .

Ацтекският каменен календар



Източник: Pixabay

Ацтекският каменен календар (Пиедра дел Сол) е огромен диск, гравиран в йероглифни календарни знаци, които разкриват митове за сътворението на ацтеките. Създадена между 1502 и 1520 г., базалтовият диск е с размери 12 фута в диаметър и 3 фута дебелина и тежи приблизително 50 000 паунда. Въпреки името си, той би бил използван не като календар, а като жертвен олтар.

Камъкът изобразява слънчевата година на ацтеките, която съдържа 18 месеца с по 20 дни, плюс 5 допълнителни дни, разделени на „векове“ от 52 години. Календарът отразява вярата на ацтеките, че

Вселената е преминала през четири световни творения, които са унищожени. По-късно камъкът се превръща в национален символ на обединението на мексиканските щати.

Дискът е бил посветен на императора на ацтеките Моктесума II малко преди испанското завоевание през 1521 г. Няколко десетилетия по-късно той е заровен под главния площад в днешната столица Мексико Сити. През 1790 г. календарът е случайно открит по време на строителни дейности и е монтиран на катедралата Метрополитана в града до 1885 г. Днес се съхранява в Националния антропологичен музей в Мексико Сити.

Гробът Суонтака



Източник: Getty Images

През 1968 г. гробът Суонтака е открит по време на строителството на водопровод в Суонтака Веситорнинмяки, Хатула, Финландия. 1000-годишният гроб съдържа човешки останки, меч с бронзова дръжка, меч без дръжка и дамски бижута. В продължение на десетилетия се смяташе, че гробът пази останките на могъща жена, после учените решиха, че става въпрос за двойно погребение на мъж и жена.

Проучвания, проведени през миналата година обаче, разкриха, че тялото в гроба е едно и е положено върху пухено одеяло, облечено в кожи и женствени дрехи, с меч без дръжка на лявото бедро.
ДНК анализ, проведен в университета в Хелзинки, откри доказателства за синдрома на Клайнфелтер, при който човек носи XXY полови хромозоми (вместо обичайните XX за жените или XY за мъжете).

Съдейки по предметите, открити на мястото, експертите смятат, че този човек с нетрадиционна полова идентичност е бил ценен и уважаван член на общността.