Европейският съюз е най-големият консуматор в света на жабешки бутчета, повечето от които са с произход Индонезия. Всяка година в Блока се внасят около 4000 метрични тона от деликатеса.

Това количество се равнява на около 200 милиона жаби, убити за задоволяване на търсенето, повечето от които са уловени в дивата природа и са част от нерегулирана и неустойчива търговия, според група природозащитници и изследователи, пише Mongabay.

В статия, публикувана наскоро в сп. Conservation, те алармират, че такава търговия увеличава риска от изчезването на популациите в Индонезия, Виетнам, Турция и Албания, които са основни доставчици за европейския пазар.

Данните сочат, че само в периода от 2011 г. до 2020 г. ЕС е внесъл 40 700 метрични тона жабешки бутчета, които се равняват между 814 милиона и 2 милиарда жаби, като делът на Индонезия в този обем е над 70%. Това прави ЕС най-големият вносител на жабешки бутчета от уловени диви видове в света.

На фона на глобалния спад на биоразнообразието, тази търговия вероятно води до драстично намаляване на популациите на земноводни в страните доставчици. Освен това тя е причина за нарастваща употреба на пестициди, поради загубата на екосистемни услуги, предоставяни от диви видове, твърди биологът Сандра Алтер, един от основателите на германската неправителствена организация Pro Wildlife.

Как лукът се превърна в лукс във ФилипинитеЦената на лука във Филипините е скочила до около 700 песо ($12,80) за кг миналия месец

„Търговията с жабешки бутчета има преки последици не само за самите и популации, но и за биоразнообразието и здравето на екосистемата като цяло“, подчерта екологът, която е съавтор на статията за Conservation. Пред Mongabay тя описа търговията като „черна кутия“, с малко информация за търгуваните видове, техния произход или въздействието върху околната среда.

Тази липса на прозрачни данни е проблем, според водещия автор Марк Аулия от Института Лайбниц за анализ на промяната на биоразнообразието . „Тъй като понастоящем видовете, използвани за търговията, не са изброени в Международната конвенция за търговия с диви животни (CITES) , няма база данни, която да документира точните обеми, видовете и страните, участващи в международния търговски обмен”, подчерта природозащитникът.

Предишни изследвания в Турция показват, че експлоатацията на едрокраки видове драстично увеличава рисковете от изчезване в близко бъдеще. Еквивалентни проучвания на други места обаче липсват.

Аулия счита, че не е работа природозащитниците да определят устойчивостта на търговията чрез самофинансирани проучвания, а напротив „те трябва да се извършват и финансират от търговеца в сътрудничество с експерти, за да се гарантира, че популациите са устойчиви.“

Алис Хюз, доцент в Тропическата ботаническа градина Xishuangbanna в Южен Китай, която е съавтор на статията добави, че липсата на скрининг в търговията поражда опасения за предаване на различни болести. „Няма регулация за биобезопасност, което означава, че неща като ранавирус и хитридна гъба могат да се отмият в реките и потенциално да заразят местните популации – неща, които са напълно пренебрегнати”, посочи тя пред Mongabay.

Водораслите – новата суперхрана с индустриални свойства ЕК планира мащабно промишлено производство на морски водорасли. Голямата цел е да се отглеждат 8 милиона метрични тона годишно до 2030 г., спрямо сегашните 3000 т

Биологът допуска, че вероятно „европейците си мислят, че жабешките бутчета на трапезата им са безопасни и се отглеждат във ферми“, което съвсем не е така. Затова тя и колегите и призовават да се предприемат спешни действия, за да се намалят тези потенциални въздействия и да се гарантира, че търговията с жабешки бутчета е устойчива.

„Настоятелно призоваваме ЕС да започне инициатива за вписване в Международната конвенция за търговия с диви животни, за да се гарантира, че тази търговия е регламентирана и се води отчет на ниво вид и се извършва кръстосана проверка на устойчивостта. Трябва да има и прозрачност за многобройните рискове и проблеми, свързани с тази търговия. Да не забравяме и жестоките методи на улов и умъртвяване”, обобщи Марк Аулия от Института Лайбниц.