Консумацията на жабешки бутчета в ЕС превръща земноводните в изчезващ вид
Европейският съюз е най-големият консуматор в света на жабешки бутчета, повечето от които са с произход Индонезия. Всяка година в Блока се внасят около 4000 метрични тона от деликатеса.
Това количество се равнява на около 200 милиона жаби, убити за задоволяване на търсенето, повечето от които са уловени в дивата природа и са част от нерегулирана и неустойчива търговия, според група природозащитници и изследователи, пише Mongabay.
В статия, публикувана наскоро в сп. Conservation, те алармират, че такава търговия увеличава риска от изчезването на популациите в Индонезия, Виетнам, Турция и Албания, които са основни доставчици за европейския пазар.
Данните сочат, че само в периода от 2011 г. до 2020 г. ЕС е внесъл 40 700 метрични тона жабешки бутчета, които се равняват между 814 милиона и 2 милиарда жаби, като делът на Индонезия в този обем е над 70%. Това прави ЕС най-големият вносител на жабешки бутчета от уловени диви видове в света.
На фона на глобалния спад на биоразнообразието, тази търговия вероятно води до драстично намаляване на популациите на земноводни в страните доставчици. Освен това тя е причина за нарастваща употреба на пестициди, поради загубата на екосистемни услуги, предоставяни от диви видове, твърди биологът Сандра Алтер, един от основателите на германската неправителствена организация Pro Wildlife.
„Търговията с жабешки бутчета има преки последици не само за самите и популации, но и за биоразнообразието и здравето на екосистемата като цяло“, подчерта екологът, която е съавтор на статията за Conservation. Пред Mongabay тя описа търговията като „черна кутия“, с малко информация за търгуваните видове, техния произход или въздействието върху околната среда.
Тази липса на прозрачни данни е проблем, според водещия автор Марк Аулия от Института Лайбниц за анализ на промяната на биоразнообразието . „Тъй като понастоящем видовете, използвани за търговията, не са изброени в Международната конвенция за търговия с диви животни (CITES) , няма база данни, която да документира точните обеми, видовете и страните, участващи в международния търговски обмен”, подчерта природозащитникът.
Предишни изследвания в Турция показват, че експлоатацията на едрокраки видове драстично увеличава рисковете от изчезване в близко бъдеще. Еквивалентни проучвания на други места обаче липсват.
Аулия счита, че не е работа природозащитниците да определят устойчивостта на търговията чрез самофинансирани проучвания, а напротив „те трябва да се извършват и финансират от търговеца в сътрудничество с експерти, за да се гарантира, че популациите са устойчиви.“
Алис Хюз, доцент в Тропическата ботаническа градина Xishuangbanna в Южен Китай, която е съавтор на статията добави, че липсата на скрининг в търговията поражда опасения за предаване на различни болести. „Няма регулация за биобезопасност, което означава, че неща като ранавирус и хитридна гъба могат да се отмият в реките и потенциално да заразят местните популации – неща, които са напълно пренебрегнати”, посочи тя пред Mongabay.
Биологът допуска, че вероятно „европейците си мислят, че жабешките бутчета на трапезата им са безопасни и се отглеждат във ферми“, което съвсем не е така. Затова тя и колегите и призовават да се предприемат спешни действия, за да се намалят тези потенциални въздействия и да се гарантира, че търговията с жабешки бутчета е устойчива.
„Настоятелно призоваваме ЕС да започне инициатива за вписване в Международната конвенция за търговия с диви животни, за да се гарантира, че тази търговия е регламентирана и се води отчет на ниво вид и се извършва кръстосана проверка на устойчивостта. Трябва да има и прозрачност за многобройните рискове и проблеми, свързани с тази търговия. Да не забравяме и жестоките методи на улов и умъртвяване”, обобщи Марк Аулия от Института Лайбниц.