Филмите не са това, което бяха. В днешно време имаме достатъчно технологии, за да заснемем филм с масови битки почти без хора и изцяло в студио („300“), както и да подмладим Харисън Форд („Индиана Джоунс“) или Робърт де Ниро („Ирландецът“) с 40 години. Така че не е никакъв проблем да генерираме компютърно една целувка за хепиенд. Зрителите няма нужда да разбират.

Публиката обаче научава и съвсем логично се появява въпросът – дойде ли краят на целувките пред камера? Така ли ще се снимат оттук насетне филми и сериали? Ако да, защо?

За какво става дума? Наскоро Netflix пусна филма YouPeople с Джона Хил и Лорън Лондон в главните роли. Те са двойка – бял мъж и чернокожа жена. Обичат се и планират да се оженят, но преди това всеки трябва да се запознае със семейството на другия. И тук става една... Но без спойлери.

Проблемът е, че в края на филма двамата се целуват. Но всъщност не се. Сцената е заснета с реалните актьори само до един момент. От там насетне в главната роля влиза CGI или Computer-generated imagery, за да изиграе останалото, пише The Guardian.


Тази подробност бе съобщена в подкаст от друг актьор, участвал в продукцията, комикът Андрю Шулц. „Не знам дали трябва да го казвам. Но това е компютърна графика, кълна се. Бях там, гледах ги как се накланят един към друг и се питах как ли ще изглежда това във филма. Те се спряха толкова близо един от друг, но във филма виждаш как лицата им се променят за кратко и след това се целуват“, разказа той.

Но къде е драмата? Нима за първи път киното лъже зрителя? И не е ли в някакъв смисъл това една от дефинициите му – илюзия на екрана, нещо, което изглежда истинско, но всъщност не е?

Нали никой не си представя, че всички онези войници в началото на „Спасяването на редник Райън“ наистина са били избити на плажа? Или че са отрязали главата на Мел Гибсън в „Смело сърце“? Или че Силвестър Сталоун настина е бил пребит на ринга в „Роки“?

Не, проблемът не е илюзията, а в самата актьорска игра и начина на правене на филми. При компютърно генерираната целувка няма даже опит за целувка.

Вярно е, че и при убийствата на екран никой не умира, но там поне актьорите полагат някакви усилия. Някой е намазан с червена боя, играе така все едно го боли и т.н. Тук никой не изиграва целувка, тя бива фалшифицирана.

В този смисъл проблемът е по-скоро етичен.

Ами ако един актьор не иска да се сбие на екран или да се разплаче? Ще го генерират компютърно. Но после някой може да попита къде точно е актьорската игра в цялото това нещо. А ако не иска да участва в секс сцена, както се случва често (и съвсем логично)?

Това не е първият път, в който Холивуд използва подобни похвати.

TheGuardian припомня, че в целувката в Falling For Christmas с Линдзи Лоън и Корд Овърстрийт, актрисата изобщо не участва. Известно е, че друг актьор – Кърк Камерън – многократно е заявявал, че единствената жена, която ще целуне, е съпругата му. Така че когато се налага да снима подобна сцена, тя влиза в роля.


Кой написа това любовно писмо? Свети Валентин в ерата на ChatGPTНово проучване на McAfee предполага, че посланията, подпомогнати от AI, могат бързо да променят природата на ухажването

В пост ковид ерата фалшива близост между двама души на екран не е нещо особено. По време на пандемичните ограничения имаше толкова строги мерки, че в някои случаи актьорите дори не се виждаха, освен при абсолютна необходимост.

Така че нищо ново откъм илюзията. Но компютърно генерираните сцени са друго ниво. И в определени случаи те могат да работят и срещу актьорите.

Откъде да знае един от тях, че в окончателния вариант на филма образът му няма да бъде превърнат в нещо съвсем различно? Трябва ли тези неща да се уточняват в писмен вид преди началото на продукцията?

Това е новата ера в киното. Тази, в която публиката не се възмущава от прекалено откровени секссцени, а се пита имало ли е сцени изобщо. Защото в тях може да се случва нещо, което никога не е било реалност. Не нагласена, не имитация, не режисирана. Просто фалшива.