Албания и UNESCO обединяват усилия за защита на река Вьоса - една от последните диви реки в Европа.

Албанското правителство обяви тази седмица, че възнамерява да признае басейна на реката за биосферен резерват под защитата на UNESCO. Съобщението беше направено по време на посещението на генералния директор на Организацията Одри Азуле в страната.

273-километровата река Вьоса е „последната дива река в Европа“ - водите ѝ текат почти безпрепятствено от извора си в Гърция до Адриатическо море. Басейнът ѝ е дом на почти 1100 животински и растителни вида, включително 13 световно застрашени животински вида и два световно застрашени вида растения.

Тя е толкова популярна в Албания, че хиляди момичета носят името ѝ и пеят песни за нея. Нейната съдба е във центъра на кампанията „Да спасим синьото сърце на Европа“ още от самото ѝ начало.

Албанското правителство реши да засили защитата на тази изключителна екосистема. От 2013 г. властите прекратиха проекти за язовири и водноелектрически централи, които биха имали отрицателно въздействие върху биоразнообразието на тази територия. Сега усилията им се насочват към признаването ѝ за защитена зона по „най-високите международни стандарти”.

Плаващи влажни зони премахват токсичното наследство Проектът за изкуствените влажни зони е част от усилията на градските власти на Чикаго за почистване на речен участък, който обслужва интересите на индустрията

През следващите месеци заявлението ще бъде подадено в UNESCO, обяви пред Азуле министърът на туризма и на околната среда Мирела Кумбаро.

„Биосферните резервати са чудесен модел за опазване на природата и същевременно за подобряване качеството на живот. Кандидатстването на басейна на Вьоса към тази програма на UNESCO ще се основава на три приоритета: подобряване на качеството на водата, борба с обезлесяването и съживяване на селата чрез селски туризъм”, подчерта министърът.

Вьоса е последната голяма свободно течаща река в Европа извън Русия. През целия си път от извора си в платото Полицес в планината Мавровуни в Северозападна Гърция до устието си в Адриатическо море тя образува изключително красиви меандри и каньони. „Тази дива зона е съставена от огромна мозайка от различни типове местообитания от тесните клисури в горната част до широките плетени речни участъци в средната част до почти естествената делта на Адриатическо море. Само средният участък се състои от най-малко 8 типа местообитания, които имат най-голямо консервационно значение на ниво ЕС”, казват природозащитници, обединени зад каузата за опазване на балканските реки.

Одри Азуле заяви готовността на Организацията да помогне на албанските власти при определянето на границите на защитената зона и подготовката на кандидатурата ѝ за биосферен резерват.

Резерватът „Яла” - от ловно поле за британци до защитена зонаОколо 8% от територията на Шри Ланка е обявена за защитена. Паркът „Яла” е един от 26-те природни резервата и един от 16-те достъпни за посетители

Сътрудничеството с Албания включва няколко проекта за управление на подпочвените води в разширения басейн на река Дрин, на крайбрежните водоносни хоризонти и свързаните с тях екосистеми в трансграничния водоносен хоризонт Буна/Бояна, както и рехабилитацията на градските къщи в историческия център на Гирокастра, включен в Списъка на световното наследство през 2005 г.

През януари тази година Организацията се включи в голяма регионална инициатива за управление на подпочвените води. Тя предвижда устойчиво и справедливо използване и защита на водоносната система на Динарския карст и нейните екологични ресурси от Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора.