Може ли Европа да замени самолетите с влакове
Вече няколко години, откакто движението „flight shame” (да не летиш, за да не замърсяваш) набра скорост покрай изявите на Грета Тунберг, старият континент се опитва да отговори на въпроса за намаляването на вътрешните полети за сметка на пътуванията с влак.
Това не е невъзможно, но не е никак лесно, пише CNN. Изисква сериозна организация и големи инвестиции. А през последните години покрай ковид пандемията сякаш плановете за по-малко замърсяване бяха позабравени.
Европа има добре развита железопътна мрежа. Друг е въпросът, че в някои страни-членки на ЕС като България този транспорт е в потресаващо състояние. Иначе казано у нас още десетилетия не можем да мислим над въпросите, на които останалата част от континента се опитва да отговори.
Някои стъпки вече бяха направени. Австрия и Франция намаляват вътрешните полети.
Нидерландският авиопревозвач KLM сключи споразумение с компанията Thalys, оператор на френско-белгийския скоростен влак. То предвижда на пътниците да се предлага влаков транспорт вместо полет от Брюксел до Амстердам.
„Преди пандемията около 36 хил. души (20-25% от всички пътници) избираха този вариант. Ние искаме да увеличим броя им“, завиха преди година от авиокомпанията.
Едновременно обаче те посочиха и някои от нерешените проблеми пред тази нова инициатива.
Трябва да има задължителна координация на графиците между въздушен и железопътен транспорт. Международните влакове трябва да спират на летищата. Системите за управление на двата вида транспорт трябва да „говорят“ помежду си. Нужно е да се намери бърз и ефективен начин за прехвърляне на багажа.
Това са може би най-важните детайли, но не е всичко, което трябва да се подобри.
Добрата новина за потребителите е, че в крайна сметка жп-транспортът е по-евтин от въздушния. Но пък мечтата за повече влакове и по-малко самолети още дълго време няма да се сбъдне.
В началото на тази година Франция обяви, че ще съкрати част от вътрешните си полети, за да намали замърсяването. Тези мерки бяха одобрени и на европейско ниво, но с условия. За да бъде спрян един полет, задължително по този маршрут трябва да има високоскоростен влак като алтернатива.
Разстоянието трябва да се изминава за по-малко от два часа и половина. Освен това графикът на влаковете трябва да е такъв, че пътуващите да могат да прекарат поне осем часа там, където са отишли и след това да имат транспорт за връщане.
Понастоящем това означава, че във Франция има само три маршрута, които покриват критериите – от парижкото летище Орли към градовете Бордо, Нант и Лион. Всъщност на европейско ниво плановете на Франция срещнаха съпротива, защото правителството предлагаше общо пет дестинации – от аерогара „Шар дьо Гол“ в столицата до Бордо, Нант, Лион, Рен и от Лион до Марсилия.
Така организирана френската забрана за вътрешни полети има по-скоро символичен, отколкото ефективен характер. Според различни изчисления въпросните три маршрута допринасят едва с 3% към замърсяването от вътрешни полети. При включване на петте маршрута щяхме да говорим за 5% спад.
На пръв поглед това не е много, но не бива да се забравя, че авиоиндустрията е отговорна за около 2.5% от въглеродните емисии в световен мащаб. И освен това замърсяването от самолети нараства с около 5% на годишна база.
Макар и символични, действията на френските власти имат своя ефект.
Най-важното е, че тук бе премината една психологическа граница и бе даден пример, който в бъдеще вероятно ще бъде последван и от други. А и Франция не е първата страна, тръгнала по този път. През 2020 г. австрийското правителство спаси от фалит националния авиопревозвач, но с условие да спре полетите там, където има влакова алтернатива. Реално бе прекратен само маршрутът Виена-Залцбург, но пък същата година властите се решиха и на друга стъпка – бе наложен данък от 30 евро за всеки полет, излитащ от австрийски летища за под 350 километра разстояние.
Испания е тръгнала в същата посока с обещанието да спре всички вътрешни полети до 2050 г. при условие, че по линиите има жп-транспорт. Някои социлогически проучвания сочат, че повече от половината европейци биха подкрепили подобни мерки.
Всичко това няма как да не предизвика безпокойство в авиоиндустрията. Оттам обвиняват политиците, че подкрепяйки подобни мерки, лесно печелят популярност, но истината е, че дори всички полети на под 500 километра разстояние да се спрат, замърсяването би намаляло с около 5%.
Едновременно с това от бранша критикуват властите, че пристъпват към ограничения без да се погрижили за осигуряване на достатъчно алтернативи и без да са инвестирали в жп-трасета.
И макар към момента да изглежда, че бъдещето принадлежи на влаковете, към железниците също има много критики. Една от тях е, че международните влакове са прекалено скъпи, а графиците им – неадекватни.
Така или иначе отнякъде трябва да се започне. А към момента най-логично изглежда това да е по-добрата организация между авио и жп транспорта. Летящите да имат достъп до гара, багажът им да се транспортира, цените да не са прекалено високи. Без това няма как да има напредък.