Буре с барут: Защо конфликтът в Судан е толкова важен за света
Непрестанно ескалиращият конфликт в Судан вероятно ще засегне целия регион и ще има ефект върху геополитиката в световен мащаб, прогнозират анализатори.
През последните дни надеждата на правителствата и международните органи е за поне временно прекратяване на огъня, което да позволи на повече цивилни граждани и на чужденци да напуснат страната, пише CNBC.
Сраженията избухнаха преди 10 дни в резултат на борбата за власт между суданските въоръжени сили (SAF), ръководени от президента генерал Абдел-Фатах Бурхан, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), ръководени от генерал Мохамед Хамдан Дагало (известен като Хемедти).
Двете враждуващи фракции си поделят властта в Хартум след военния преврат през 2021 г., който разпусна ръководеното от цивилни граждани преходно правителство, въведено след падането на диктатора Омар ал-Башир през 2019 г.
Различаващите се икономически и политически виждания на Бурхан и Хемедти така и не се доближиха до консенсус, а напрежението между силите започна да ескалира в началото на този месец.
В понеделник вечерта (24 април) влезе в сила 72-часово прекратяване на огъня с посредничеството на САЩ, което, както се надяват международните организации и правителства, ще позволи на цивилните да напуснат страната. По оценки на Международния комитет за спасяване, около 15 000 бежанци вече са преминали на запад в съседен Чад.
Поредното несигурно примирие
RSF вече твърди, че още тази сутрин SAF са нарушили прекратяването на огъня. "Потвърждаваме пълния си ангажимент към 72-часовото примирие, което има за цел да отвори хуманитарни коридори. Суданската армия обаче е нарушила примирието, като продължава да атакува Хартум със самолети", се казва в изявление на RSF.
"Призоваваме суданската армия да спазва прекратяването на огъня и неговите условия, за да облекчи страданията на невинните цивилни граждани. Призоваваме също така международната общност да се намеси и да окаже натиск върху суданската армия да спазва условията на прекратяването на огъня.", допълва организацията.
Примирията през последните 10 дни бързо се разпадат, а от началото на сраженията са загинали най-малко 400 души, което Организацията на обединените нации вече определи като хуманитарна катастрофа в североизточната африканска страна.
Шарат Шринивасан, директор на Центъра за управление и права на човека към Университета в Кеймбридж, коментира пред CNBC, че международното участие в това прекратяване на огъня може да увеличи шансовете му за успех.
"Изглежда, че при сегашното прекратяване на огъня е имало някакво международно, американско посредничество, така че може да се приеме, че има и друго влияние и сила зад него", смята Шринивасан. Той допълва, че 72 часа са "много време, ако то се запази", тъй като ще позволи на Судан да получи важна хуманитарна помощ и потенциално ще отвори вратата за преговори между двамата военни лидери.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди на заседание на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, че съществува риск от "катастрофално разпалване" на конфликта, което може да погълне Судан и други региони, ако скоро не бъде намерено решение.
Географски кръстопът
Размерите на Судан и разположението му на кръстопътя на Индийския океан, Африканския рог, Северна Африка и арабския свят му придават особено геостратегическо значение.
Судан има сухопътни граници с Египет, Либия, Чад, Централноафриканската република, Южен Судан, Етиопия и Еритрея и се намира от другата страна на Червено море от Саудитска Арабия.
"Египет има дългогодишни връзки със Судан и особено с въоръжените сили. Едната страна в този конфликт в момента - самите Сили за бърза подкрепа - имат тесни връзки с редица участници, особено с фелдмаршал Халифа Хафтар в Либия, но чрез Хафтар отново и с ОАЕ и други участници в региона", обяснява един от водещите анализатори в региона, автор на книгата "Когато мирът убива политиката: "Международната намеса и непрестанните войни в Судан".
Съобщава се, че Хафтар, командващ Либийската национална армия, е оказал подкрепа на SAF в периода преди избухването на конфликта на 15 април, но отрича да е участвал в него.
По данни на Атлантическия съвет, либийският военачалник отдавна е подкрепян от ОАЕ, които през 2014 г. предоставиха изключителна военна и политическа подкрепа на неговите Либийски арабски въоръжени сили в усилията им да се противопоставят на ислямистките бойци и политическите опоненти в Източна Либия.
Тези взаимоотношения увеличават вероятността Судан да се "вплете в по-широки политически разломи" и затрудняват намирането на решение в близко бъдеще, смята Бенджамин Хънтър, анализатор за Африка в глобалната консултантска компания за рискове Verisk Maplecroft.
Дългата ръка на Москва
Известната руска наемническа група "Вагнер груп" е свързана с различни търговски и военни операции в Судан.
Нейният лидер Евгений Пригожин твърди, че нито един член не е присъствал в страната през последните две години, въпреки че е добре известно, че "Вагнер" е активна в продължаващата гражданска война в Централноафриканската република и в по-широкия регион Сахел, засегнат от несигурност.
Интересът на Москва към Судан датира отдавна. Бившият президент Башир подписа редица сделки с Кремъл през 2017 г., които включваха разрешение за руска военноморска база в Порт Судан, на Червено море, както и концесии за добив на злато за руска компания, за която Министерството на финансите на САЩ твърди, че е прикритие за дейността на Вагнер.
Твърди се, че Вагнер е изпратен в Судан през декември 2017 г., за да предостави политически и военни помощи на Башир в замяна на тези концесии. Съобщава се, че партньорството на Хемедти с Вагнер в сектора на златото в Судан се е изразило в предоставяне на оръжия от самолети на Вагнер, базирани в Либия.
"Тези взаимоотношения вероятно ще се задълбочат през следващите шест месеца и ще укрепят още повече разрастващата се мрежа на Вагнер в региона на Сахел, където той е разположил наемници и се е превърнал в играч в добивния сектор", предполага Хънтър от Verisk Maplecroft.
"Тесните връзки с "Вагнер", които потенциално може да включат разполагане на повече руски наемници, рискува конфликтът в Судан да се окаже обвързан с конкуренцията между западните държави и Русия."
Анализатори все пак допускат, че е "лесно да се преувеличи" участието на Москва и че "преди всичко става въпрос за действащите лица на място" и техните различни геостратегически съперничества.
"В този смисъл, този конфликт е от голямо значение, защото извежда на преден план редица сложни спорове за ресурси, сигурност и влияние, които от известно време тормозят региона, така че Судан е огнище на много по-сериозни регионални динамики.", обяснява Хънтър.
Петрол, злато, оръжия
Хартум и силните страни от Персийския залив - Саудитска Арабия и ОАЕ разчупват ледовете през 2010 г. след период на напрежение по времето на Башир. Връзките се задълбочават след това, когато RSF и суданската армия предоставят войски заедно с емиратските сили на водената от Саудитска Арабия коалиция, воюваща в Йемен.
"Имаше отношения, които се изградиха около интересите в областта на сигурността, но след това и около други неща като производството на злато, достъпа до селското стопанство и т.н.". ОАЕ току-що обявиха, че инвестират сериозно в Порт Судан, и това отново беше знак, че виждат стратегическото значение в този оспорван свят на Индийския океан.", допълват анализатори.
Какво ще стане по-нататък?
Въпреки тридневното прекратяване на огъня, нито един от лидерите все още не е изразил готовност да започне преговори за прекратяване на конфликта, който според анализаторите бързо ще погълне инфраструктурата на страната и ще привлече околните държави.
"RSF вероятно ще се насочи към петролната инфраструктура, свързваща Южен Судан с Хартум, и към терминала за износ в Порт Судан", предполага Хънтър от Verisk Maplecroft. "Приходите от транзитните такси за тръбопроводите се контролират от SAF и силите на Хемедти ще се опитат да ги прекъснат.", убеден е той.
Увреждането на тази петролна инфраструктура би нарушило износа на петрол на китайските, индийските и малайзийските компании в Южен Судан, които зависят изцяло от Судан за достъп до световния пазар.
Относително ниският добив на Южен Судан означава, че въздействието върху световните пазари на петрол ще бъде ограничено, но въпреки това 90% от икономиката на страната е съсредоточена върху износа на петрол.
Хънтър предполага, че това ще принуди администрацията на президента Салва Киир, която е изправена пред вътрешни предизвикателства от различни въоръжени групировки, да подкрепи SAF, в случай че Хемедти атакува петролната инфраструктура.
Verisk Maplecroft очаква Чад да бъде привлечен на страната на SAF, а конфликтът вероятно ще попречи и на разрешаването на спора между Египет и Етиопия за Големия етиопски язовир, тъй като и двете държави са се присъединили към противоположните страни на суданския конфликт.
"Египет е твърд поддръжник на SAF и според сведенията е нанасял въздушни удари по противниците им, докато от 2021 г. Хемедти поддържа по-близки отношения с Адис Абеба", казва Хънтър.
"Въпреки това етиопският министър-председател Абий Ахмед все още не е предоставил пряка военна подкрепа за RSF и е малко вероятно да го направи, защото това би въвлякло Египет и Етиопия в прокси конфликт."
Лабиринт без изход
Фактът, че надпреварата е за това кой "доминира в сигурността" за държавата, "не вещае нищо добро" за надеждите за скорошно разрешаване на проблема, скептични са анализаторите.
Има "голяма тревога", че двете страни могат да се опитат да включат в конфликта други местни въоръжени групи и бунтовнически движения. Малка "искрица надежда" може да се търси в това, че и двете страни разчитат не само на международна подкрепа, но и на подкрепата на големия бизнес в Судан.
Големите бизнес интереси, доминиращите политико-икономически субекти в страната, са много по-засегнати от този конфликт и могат да въздействат по различни начини върху двамата участници, особено върху суданските въоръжени сили, за да се опитат да ги ограничат и да ги накарат да се оттеглят.
На толкова ранен етап обаче "няма лесни пътища" за преговори или посредничество, освен да се подкрепи прекратяването на огъня и да се предостави възможност за регионални и международни участници да седнат на масата на преговорите с воюващите сили на място.