Световни лидери са на опашка пред Си Дзинпин. Да се притесняват ли САЩ?
Графикът на Си Дзинпин е препълнен през последните няколко седмици.
Китайският лидер прие държавни глави и правителствени ръководители от Испания, Сингапур, Малайзия, Франция и Европейския съюз - необичаен темп на дипломатическа активност, който идва в момент, когато светът гледа към Пекин, а икономиката се задъхва след пандемията и войната в Украйна, пише в анализ по темата CNN.
В петък в този списък се включи и бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, който подписа редица двустранни споразумения със Си и който, подобно на няколко лидери преди него, пристига с надеждата да постигне напредък в прекратяването на руската война в Украйна.
Но за Си тази въртяща се врата от гостуващи лидери, които предприемат пътуването, въпреки че Китай отказва да осъди руската инвазия, е също така възможност да утвърди визията си за глобален ред, който да не се диктува от американските правила, и да даде отпор на предполагаемите заплахи.
Това е особено важно за китайския лидер сега, казват наблюдателите.
Три години на отслабена дипломация заради смъртоносната примка на Covid-19, съчетани с икономическите предизвикателства, утвърдената конкуренция със САЩ и нарастващата загриженост на Европа за външната политика на Пекин, поставят Си под натиск да действа.
"Време е Китай да направи своите стратегически планове", казва Ли Минцзян, доцент по международни отношения в Сингапурския технологичен университет "Нанян". "Потенциално добър резултат е отслабването на американските съюзи ... така че затова виждаме, че Пекин полага доста усилия да се опита да стабилизира и подобри отношенията с европейските страни, а също така да се опита да засили сътрудничеството с развиващите се икономики", каза той.
Клин между САЩ и Европа
Тъй като световните лидери се завръщат в Пекин въпреки международната загриженост относно засилващите се отношения между Китай и Русия и сплашването на Тайван от страна на Пекин, Си използва възможността да вкара в разговорите си завоалирани критики към САЩ и ключови думи, които сигнализират за собственото му виждане как да се промени глобалната власт.
В края на миналия месец в разговор със сингапурския лидер Ли Хсиен Лун Си подчерта, че азиатските държави заедно трябва "твърдо да се противопоставят на сплашването, отделянето или прекъсването на индустриалните вериги и веригите за доставки", а малайзийския министър-председател Ануар Ибрахим призова "решително да се противопостави на манталитета на Студената война и блоковото противопоставяне".
Същия ден той предупреди испанския министър-председател Педро Санчес, че "стабилното развитие на отношенията между Китай и ЕС изисква ЕС да отстоява стратегическата си независимост".
Пекин наблюдаваше с тревога как войната в Украйна сближава САЩ и европейските им съюзници. Според анализатори сега ключово значение има разгръщането на икономическите им партньорства и използването на различията между държавите от двете страни на Атлантическия океан.
Когато френският президент Еманюел Макрон пристигна в Пекин миналата седмица, Си направи сравнение между Китай и Франция: и двете са "големи държави с традиции на независимост" и "твърди защитници на многополюсния свят" - или свят без доминираща суперсила.
Освен в Пекин, визитата на Макрон беше белязана и от среща в южния търговски център Гуанджоу, за да продължат "неформалния" разговор - да пият чай и да слушат традиционна китайска музика преди държавната вечеря.
Макрон, който отдавна се застъпва за това Европа да развие независима геополитическа политика и отбранителни способности, които не трябва да разчитат на Вашингтон, изглеждаше отзивчив.
Той публикува съвместно изявление с Китай от 51 точки, в което се очертава сътрудничество в области от ядрената енергетика до продоволствената сигурност и заяви пред пътуващите с него репортери, че когато става въпрос за съперничеството между САЩ и Китай, Европа не трябва да бъде "въвлечена в кризи, които не са наши, което ѝ пречи да изгради своята стратегическа автономия", съобщи Politico.
Коментарите на Макрон предизвикаха отпор в Европа и САЩ, но според анализатори те вероятно са били възприети като триумф в Пекин.
"Всичко, което може да отслаби САЩ, да раздели Запада и да приближи страните към Китай, е добре дошло за Си", казва Жан-Пиер Кабестан, професор по политически науки в Хонконгския баптистки университет. "Следователно пътуването на Макрон се разглежда в Пекин като голяма победа."
Лула се завърна
Левият бразилски лидер, който постави началото на бум в търговските връзки между Китай и Бразилия по време на първото си идване на власт преди около две десетилетия, пътува в Пекин с делегация от бизнес лидери, губернатори на щати, конгресмени и министри, а по време на визитата бяха сключени редица двустранни сделки - от селското стопанство и животновъдството до технологиите.
Завръщането на Лула на власт вече променя динамиката на китайско-бразилските отношения, които бяха напрегнати по времето на бившия лидер Жаир Болсонаро, който използваше антикитайска реторика.
Лула започна държавната си визита в Шанхай с намек за сътрудничеството между Бразилия и Китай, като присъства на встъпването в длъжност на бившия бразилски президент Дилма Русеф като ръководител на Новата банка за развитие на БРИКС - блокът на развиващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, който предлага алтернативна на ориентираната към Запада Г-7 силова групировка.
"Си ще открие в Лула ентусиаст на БРИКС, отвореност към реформите в глобалната система за управление и желание да се избегне автоматичното сближаване със САЩ", обяснява Луиза Дуарте, научен сътрудник в Центъра за латиноамерикански и латиноамерикански изследвания към Американския университет във Вашингтон.
Двамата лидери се съгласиха, че диалогът и преговорите са единственият възможен изход за разрешаване на войната в Украйна. Те насърчиха и други страни да изиграят конструктивна роля в насърчаване на политическото уреждане на конфликта между Украйна и Русия.
Бразилия и Китай решиха да задълбочат сътрудничеството в защитата на околната среда и справянето с климатичните промени и ще установят комисия по тази тема в техния стратегически партньорски диалог.
Двете страни се съгласиха и да работят с развиващите се страни на международни форуми по въпросите за климатичните промени и призоваха за увеличено финансиране за проекти за устойчиво развитие. Китай се ангажира да подкрепя производството на зелена енергия и зелен водород в Бразилия, но двете страни не постигната споразумение относно установяване на двустранен фонд за зелени инвестиции, на който Бразилия се надяваше много, че ще може да финансира или субсидира развитието на възобновяемите енергии.
Бразилия е отворена към идеята за разполагане на китайски завод за полупроводници в страната и е заинтересувана от развитието на технологии в сътрудничеството с Китай.
Украинският въпрос
Върху дипломацията в Пекин е надвиснало руското нападение в Украйна.
Някои лидери - като Макрон, разглеждат Си, близък приятел и дипломатически партньор на руския президент Владимир Путин, като потенциален съюзник, който може да помогне за постигане на мир.
Но отношенията им предизвикват и безпокойство, като по-рано тази година американски служители предупредиха, че Китай обмисля да предостави на Кремъл военна помощ - твърдение, което Пекин отрече.
Макар че Франция и Китай постигнаха съгласие по няколко точки, свързани с войната, по време на срещата си, включително противопоставяне на нападенията срещу атомни електроцентрали и защита на жените и децата, Макрон в крайна сметка не накара Си да се ангажира на хартия с някаква позиция, която Китай вече не е заявил публично.
Бразилия, преди пътуването на Лула, предложи друга гледна точка: създаване - както се изрази външният министър на страната - на "група от страни посредници", включваща Китай.
Според наблюдатели обаче, начинът, по който Пекин ще се ориентира в тези инициативи, се свежда до една крайна цел, която е неразривно свързана с глобалните амбиции и светогледа на Си.
"За Китай ще бъде трудно да отговори положително на някои от исканията, отправени от американците или европейците, защото това би породило риск да разстрои руснаците", каза Ли в Сингапур. "Русия е единствената голяма сила, която споделя много от възгледите на Китай за това как трябва да изглежда светът и глобалната система и как трябва да се решават различни политически въпроси. Русия е незаменима за Китай", каза той.
Това беше потвърдено и в неотдавнашната дипломатическа програма на Си: пътуването му до Москва през март за държавно посещение - първото, откакто встъпи в трети мандат през същия месец.
Възприемането на потенциалното влияние на Си върху Путин е осигурило "лост, който позволява на Си да привлече голямо внимание и може би да получи подкрепа, която иначе не би имал", казва Чонг Джа Ян, доцент в Националния университет на Сингапур.
"В крайна сметка тестът ще се сведе до това дали Си действително е в състояние да упражни някакво влияние върху Путин, особено по отношение на прекратяването на войната", допълва той.