Надпреварата кой ще стане следващия генерален секретар на НАТО е в разгара си.

Но това не е обикновено състезание. По-голямата част от него се води на тъмно, а признаци за потенциален победител няма, пише в анализ по темата Reuters.

Йенс Столтенберг, норвежкият генерален секретар на трансатлантическия военен алианс, трябва да се оттегли в края на септември след девет години на този пост.

Сега желанието на повечето от членовете на алианса е въпросът за неговия наследник да се реши по време на срещата на върха в Литва в средата на юли или дори преди нея, отбелязва агенцията.

Това означава, че държавите членки - от САЩ до най-новата – Финландия, както и Турция, нямат почти никакво време да постигнат консенсус за избора на нов лидер. Те обаче имат опцията да поискат от Столтенберг да удължи мандата си за четвърти пореден път.

НАТО стъпва в Япония: Играчите в Тихия океан се готвят за пренарежданеОфисът за контакт със силите на Алианса ще бъде първият по рода си в Азия

Който и да поеме ръководството, ще го направи в критичен момент, изправен пред двойното предизвикателство да запази съюзниците в подкрепа на Украйна и същевременно да се предпази от всякаква ескалация, която би въвлякла НАТО директно във война с Русия.

Миналата седмица британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че би искал да получи поста.

На този фон, някои правителства настояват за първи път жена да стане генерален секретар на НАТО и към момента датският министър-председател Мете Фредериксен се очертава като сериозен претендент.

Процесът на избор е изключително непрозрачен и се провежда главно в рамките на консултации между лидери и дипломати. Тези консултации продължават, докато всички членове на НАТО не се съгласят, че са постигнали единодушие.

От дипломатическите среди са на мнение, че Бен Уолъс не може да се кандидатира за поста, въпреки че се ползва с голямо уважение в целия алианс. Мнозина предпочитат поста да заеме бивш премиер или президент, за да се гарантира, че генералният секретар на НАТО има политическо влияние на най-високо ниво.

64-годишният Столтенберг е бил министър-председател на Норвегия, припомня Reuters. А някои, особено Франция, искат представител на страна от Европейския съюз, надявайки се на по-тясно сътрудничество между НАТО и и ЕС.

The Sun: Урсула фон дер Лайен е кандидат за ръководител на НАТОНяколко страни членки на НАТО са предложили Фон дер Лайен да поеме ръководството на Алианса през октомври тази година

Мете Фредериксен отговаря на всички горепосочени критерии.

Макар да казва, че не е кандидат, тя се въздържа от категорична заявка, че не се интересува от поста. Дипломатите от НАТО твърдят, че зад кулисите кандидатурата й се разглежда сериозно.

Името на Фредериксен за първи път се появи публично в репортаж на норвежкия вестник VG миналия месец, а тази седмица към нея отново имаше засилен медиен интерес, когато Белият дом обяви, че ще посети президента на САЩ Джо Байдън в началото на юни.

"Не кандидатствам за никаква длъжност", заяви тя пред репортери в Копенхаген, като омаловажи спекулациите, че посещението може да се равнява на интервю за работа в НАТО.

Въпреки че постът традиционно се заема от европеец, всеки сериозен кандидат се нуждае от подкрепата на Вашингтон, доминиращата сила в НАТО.

Вътрешен източник на Reuters заяви, че администрацията на Байдън все още няма предпочитан кандидат и че тече "оживен дебат" сред висшите помощници.

Говорител на Държавния департамент заяви, че е "твърде рано да се спекулира с това кого ще подкрепят САЩ".

НАТО разкритикува Путин за Според Алианса, обещанието на руския президент за неразпространение на оръжия е далеч от истината

Социалдемократ, 45-годишната Мете Фредериксен стана най-младият министър-председател на Дания през 2019 г. Тя беше похвалена за управлението на кризата по време на пандемията COVID-19 и спечели втори мандат миналата година.

Тя ще трябва да се откаже от поста си на министър-председател, ако получи лидерския пост в НАТО, което според политически коментатори ще доведе крехкото ѝ правителство до ръба на колапса.

Кампанията за поста в НАТО няма да е лесна.

Нейната страна не постига целта на НАТО да отделя 2% от БВП за отбрана. Дания е на ниво от 1,38%, въпреки че Фредериксен обеща да ускори усилията за постигане на целта.

Ако Фредериксен все пак получи поста, тя ще бъде третият поред шеф на НАТО от скандинавска страна.

Някои съюзници обаче са на мнение, че за първи път постът трябва да бъде поверен на източноевропеец, особено след като войната на Русия в Украйна направи този регион още по-важен за НАТО.

Джейми Шей, бивш високопоставен служител на НАТО, работил в алианса в продължение на 38 години, прогнозира, че лидерите ще търсят висококвалифициран политик, комуникатор и дипломат.

"Да поддържаш семейството заедно, да държиш всички постоянно на борда, да укрепваш връзките с всички съюзници, за да си сигурен, че отговаряш на техните опасения, е важна част от работата", обяснява Шей, който в момента е служител в мозъчния тръст Chatham House.

Естонският министър-председател Кая Калас, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен от Германия и канадският вицепремиер Кристия Фрийланд също бяха включени в дискусиите на дипломатите за ключовия пост.

Други имена, които често се споменават, са холандският министър-председател ветеран Марк Рюте и испанският министър-председател Педро Санчес. Рюте обаче категорично твърди че не иска да получи поста. Санчес пък е зает с битката за парламентарните избори по-късно тази година.

Турция отвори пътя на Финландия към НАТО, Швеция остава в чакалнята Двете страни подадоха молби за членство през май миналата година, мотивирайки се с нахлуването на руските войски в Украйна

Има и още един много важен аспект – обсъжданите кандидати изгелждат неприемливи за турския президент Ердоган, който се очаква да бъде преизбран на балотажа тази неделя.

А тези, които го познават добре знаят, че няма да има угризения да блокира консенсуса в НАТО. Да не забравяме, че Турция, заедно с Унгария, възпрепятства членството на Швеция в НАТО.

Очевидният недостиг на кандидати с широка подкрепа повишава възможността мандатът на Йенс Столтенберг да бъде удължен отново, може би до следващата среща на върха на НАТО през 2024 г.

Самият Столтенберг заяви, че не се стреми да остане по-дълго. Но не е казал как ще реагира, ако бъде помолен за това, пише в заключение Reuters.