Бивш шеф на Audi е първият член на борда на VW, осъден заради „Дизелгейт“
Във вторник бившият шеф на Audi Руперт Щадлер е получил условна присъда от една година и девет месеца от мюнхенски съд по обвинение в измама по небрежност в дизеловия скандал от 2015 г., станал известен като „Дизелгейт“. По този начин той става първият бивш член на борда на директорите на Volkswagen, получил присъда по този казус.
Бившият шеф също така е глобен с 1,1 млн. евро, които ще отидат в държавната хазна и в неправителствени организации, съобщават от съда, цитирани от Reuters.
Присъдата е в средата на срока от 1,5-2 години, който съдията беше казал, че бившият главен изпълнителен директор ще получи, ако се признае за виновен, припомнят от информационната агенция и добавят:
„Адвокатът му Улрике Толе-Грол заяви през май, че Щадлер не е знаел, че автомобилите са били манипулирани и купувачите са били ощетени, но е признал, че това е възможно и е приел, че има нужда от повече внимание“.
Първоначално прокурорите са поискали глоба в размер на 2 млн. евро, позовавайки се на заплатите на Щадлер в Audi и Volkswagen и на неговите финансови и имотни активи.
Процесът срещу Щадлер, който е едно от най-значимите съдебни производства след дизеловия скандал, продължава от 2020 г. насам. През 2015 г. групата-майка на Volkswagen и Audi признава, че е използвала незаконен софтуер, за да излъже при тестовете за емисии в САЩ.
Според прокурорите инженерите са манипулирали двигателите по такъв начин, че те да отговарят на законовите стойности на емисиите на отработени газове на тестовия стенд, но не и на пътя. Щадлер е обвинен, че не е спрял продажбата на манипулираните автомобили, след като скандалът стана публичен.
Бившият изпълнителен директор на Audi Волфганг Хатц, също съден заедно със Щадлер, е осъден на две години условна присъда и глоба от 400 000 евро, а третият обвиняем - инженерът Джовани П. – на година и девет месеца и глоба от 50 000 евро.
Хронология на скандала
Скандалът с емисиите на Volkswagen, известен като „Дизелгейт“, започва през септември 2015 г., когато Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) издава постановление за нарушение на Закона за чистотата на въздуха на германския автомобилен производител Volkswagen Group.
Агенцията установява, че Volkswagen умишлено е програмирал дизеловите двигатели с турбокомпресор и директно впръскване (TDI) да активират своите системи за контрол на емисиите само по време на лабораторни тестове. Това помага на автомобилите на групата да премината емисионните тестове по американските стандарти, но на практика те отделят до 40 пъти повече вредни газове при реално шофиране.
Оказва се, че германският производител е внедрил този софтуер в около 11 милиона автомобила по целия свят, включително 500 000 в САЩ, в моделите си от 2009 до 2015 г.
След като това се разбира, регулаторите в множество държави започват да разследват автомобилния производител, а стойността на акциите му спада с една трета в дните непосредствено след новината.
Главният изпълнителен директор на Volkswagen Group Мартин Винтеркорн подава оставка, а ръководителят на отдела за развитие на марките Хайнц-Якоб Нойзер, ръководителят на отдела за изследвания и развитие на Audi Улрих Хакенберг и ръководителят на отдела за изследвания и развитие на Porsche Волфганг Хац са отстранени от длъжност през април 2016 г.
За да потуши пожара, Volkswagen обявява планове да похарчи 16,2 млрд. евро във връзка със скандала, а през юни 2016 г. се съгласява да плати до 14,7 млрд. долара за уреждане на граждански искове в САЩ.
През януари 2017 г. компанията се признава за виновна и разкрива цялата информация как ръководството е поискало от инженерите да разработят устройства, които да лъжат измервателните уреди, тъй като дизеловите ѝ модели не са могли да преминат тестовете за емисии в САЩ.
Освен всичко друго, скандалът повиши осведомеността на обществото относно по-високите нива на замърсяване, отделяни от всички дизелови автомобили на широк кръг производители.