Всички туристи искат да са жители на тайния остров Бонер
Сюзън Дейвис е прекарала целия си живот в Чикаго, преди да отиде на гмуркане на остров Бонер през 1988 г.
Само четири години по-късно казва сбогом на американския живот и си купува еднопосочен билет за холандския остров, разказва CNN.
"Влюбих се в Бонер", споделя Сюзън, която сега е в средата на 60-те. "Спомням си, че в деня, в който трябваше да летя за вкъщи, си казах: "Някой ден искам да живея тук".
Тя не е единствената.
През 60-те години на миналия век населението на Бонер е малко под 6 000 души, но до 2010 г. се увеличава повече от два пъти и достига 15 000 души. Днес около 23 000 души наричат Бонер свой дом, според Статистическата служба на Нидерландия (CBS).
"Не е трудно американски гражданин да се премести на острова, но се изисква търпение, тъй като това е стандартна процедура за оформяне на документи", казва Роландо Марин, служител в Туристическа корпорация "Бонер". "Позитивната и спокойна атмосфера на острова привлича туристите.", допълва той.
Първо, малко предистория.
Бонер, произнасян "Bone-air", се намира точно до бреговете на Венецуела и е един от трите острова ABC: Аруба, Бонер и Кюрасао.
Бонер е специална община на Нидерландия; Аруба и Кюрасао са автономни държави в рамките на Кралство Нидерландия. Бонер е с площ само 111 квадратни мили (287 квадратни километра) и може да го обиколите с кола за три или четири часа.
Известен е с перфектните условия за гмуркане, които предлага, но ако не сте холандец или запален гмуркач, вероятно не сте чували за това място. Но не само гмуркането убеждава новодошлите да изоставят предишния си живот и да се преместят на рядко населения остров, допълва CNN.
Кацайки на миниатюрното летище, ще ви трябват 10 минути с кола до столицата на острова, Кралендейк, където са съсредоточени повечето курорти. Освен хотели, има и къщи под наем чрез Airbnb, като много от тях са на цена под 100 долара на вечер.
Островът демонстрира обществен ангажимент към опазването на околната среда. Има резерват за магарета, група за опазване на морските костенурки, резерват за фламинго, фондация за обновяване на кораловите рифове и др. Длъжностните лица се опитват да избавят целия остров от пластмасата, а много изделия за еднократна употреба – като сламки и пластмасови прибори за хранене бяха забранени през 2022 г.
Бонер винаги е бил най-слабо развитият сред островите ABC. Прес 1969 г. "Бой" Херера, собственик на бившата плантация "Вашингтон", сключва сделка с правителството да поеме земята след смъртта му с единствената цел да я запази като природен резерват - обяснява Анет Емеренсиана, говорител на Туристическа корпорация "Бонер". Десет години по-късно към района е добавена още една плантация. Днес Националният парк "Вашингтон Слагбаай" обхваща малко под 14 000 акра.
След това, през 1999 г., правителството на Бонер закупува Klein Bonaire (необитаем остров на половин миля от брега) от частния сектор за 4,6 милиона долара със споразумението, че той ще остане естествено запазена земя. Застрояването е забранено. Там се намират местата за гнездене на костенурките и се стига с водно такси или екскурзии с лодка.
Бонер се смята за безопасен; Държавният департамент на САЩ го поставя в най-ниската си категория, ниво 1 на риск за пътуване, като насърчава посетителите да прилагат обичайните предпазни мерки.
Времето е топло, държавните училища са отлични, а на жителите се осигурява безплатно здравеопазване. Няма светофари, кози и фламинго се разхождат свободно, плажовете са невероятни, а жилищата са сравнително достъпни.
Хари Шофелен, съсобственик на камиона за улична храна Cactus Blue Bonaire, посещава Бонер през 2010 г., когато се намира на кръстопът в живота си и никога не си тръгва. "Толкова пъти ни се случва това - хората пристигат за първи път и искат да си купят къща. Умопомрачително е, просто се влюбваш.", казва той.
Кики Мултем решава да се премести в Бонер, след като го посещава за пет дни през 2021 г.
"Хората са изключително приятелски настроени и аз наистина намерих спокойствие тук. Животът на острова ме промени толкова много като човек в добрия смисъл на думата.", казва тя.
Може би една от причините, поради които толкова много хора изоставят предишния си живот, за да се преместят в Бонер, е относителната лекота на пребиваване за по-дълъг период от време. Ако имате холандски или американски паспорт, можете да останете в Бонер за шест месеца без разрешение за пребиваване. Много други националности могат да останат до 90 дни без разрешение за пребиваване, отбелязва CNN.
Когато Сюзън Дейвис от Чикаго се мести, на острова има недостиг на стоки - от хранителни продукти до железария и домашен интериор.
Спомня си, че било цял късмет, ако намери гъби в супермаркета. А цените на повечето продукти са по-високи, отколкото в САЩ или Европа, заради транспортните разходи и вносните мита. И все пак, въпреки трудностите, тя остава да живее там. Хората са мили, ходи на плаж всеки ден, а свежата маракуя е лесно достъпна и полезна храна.
"Бонер има някаква магия. Когато хората пристигат за първи път, те виждат един прекрасен остров с красиво море и приятелски настроени хора. Но докато прекарат една седмица тук, магията вече се е вкоренила в тях: усещат притегателната сила на острова.", казва Сюзън.