ЕЦБ: Базисната инфлация в еврозоната вероятно е на върха си
Базисната инфлация в еврозоната вероятно е достигнала своя връх, което показва забавяне на растежа.
Това съобщиха от Европейската централна банка, цитирани от Reuters.
Актуализацията на прогнозите вероятно ще затвърди очакванията, че ЕЦБ ще спре серията от девет последователни повишения на лихвените проценти, тъй като базисната инфлация, която филтрира най-променливите цени, се следи отблизо от централните банкери в еврозоната.
"Медианните и средните измерители на базисната инфлация показват, че тя вероятно е достигнала своя връх през първата половина на 2023 г.", се казва в статия на финансовата институция.
ЕЦБ изброява около 10 индекса на базисната инфлация – от мерки, които изключват традиционно променливите цени на хранителните стоки и енергията, до по-сложни, които използват математически модели, за да се съсредоточат върху устойчивите компоненти.
Изводите на банката са, че повечето от тях дават полезен сигнал за това накъде ще се движат общите потребителски цени в "средносрочен план" - умишлено неясен термин, който обикновено се смята, че означава няколко години, уточнява Reuters.
Повечето от индексите вече "отбелязват признаци на облекчаване", а последното отчитане за юли "като цяло съответства" на очакванията на ЕЦБ, се казва в статията.
С изключение на енергията и непреработените храни потребителските цени в еврозоната нараснаха с 6,6% през миналия месец след повишението им с 6,8% през юни, показаха данни от началото на седмицата.
След като се изключат алкохолът и тютюневите изделия обаче, инфлацията остава стабилна на ниво от 5,5% поради ускоряване на цените на услугите.
Въпреки това ЕЦБ заяви, че нейният собствен измерител на постоянния и общ компонент на инфлацията (PCCI) "изглежда е започнал да намалява и при услугите".
През юни измерители на базисната инфлация все още са в широк диапазон между 2,9% и 6,9%, но тези с най-голяма прогностична сила се намират "в долната половина на диапазона", допълват от банката.
Припомняме, че отделни данни на ЕЦБ, публикувани в понеделник показаха, че растежът се е ускорил през второто тримесечие, като е нараснал с 0,3% - повече от очакваните 0,2% от анализаторите.
Икономиките на Франция и Ирландия се оказаха сравнително устойчиви през второто тримесечие, като първата отбелязва темп на нарастване на БВП от 0,5%, а втората се е разширила с 3,3%.
Старши икономистът на ING за еврозоната Берт Колийн отбелязва, че Ирландия е изключение. "Без Ирландия растежът щеше да е наполовина по-малък. Разглеждайки най-променливите компоненти, твърдим, че икономиката като цяло е останала в застой", заявява той. "Съдейки по данните от проучванията, с които разполагаме до момента за третото тримесечие, очакванията са в посока надолу за следващите тримесечия."
Испания също се представя добре, като отбелязва ръст от 0,4%. Германия обаче се оказва по-слаба през същия тримесечен период, като не успява да отбележи никакъв прогрес.
В по-далечна перспектива, еврозоната е изправена пред несигурност, която дава основания на Европейската централна банка да се замисли дали да продължи с кампанията си за повишаване на лихвените проценти в борбата си с рекордната инфлация.
Големите компании в блока отчитат стагниращи нива на активност и не виждат подобрение през настоящото тримесечие, като рисковете клонят към още по-негативни резултати.
"Продължаваме да смятаме, че затягането на паричната политика ще оказва все по-голямо влияние върху активността през втората половина на тази година", посочва в заключение Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics.