Голяма част от работата по намаляване на инфлацията в САЩ е свършена. На фона на най-агресивната поредица от увеличения на лихвените проценти от четири десетилетия, тя падна до 3,2% от 9,1%.

Тази добра новина обаче поставя Федералния резерв пред нов труден въпрос. Колко агресивно трябва да бъде изстискването на това, което е останало от инфлацията?

Ще успее ли председателят на Фед Джером Пауъл да постигне така нареченото меко кацане, което побеждава инфлацията, без да причинява рецесия?

Ходът на централната банка на САЩ ще има големи последици за потребителите, пазарите и икономиката, пише в анализ The Wall Street Journal.

Официалната цел на Фед е 2% инфлация, но тъй като тя остава над това число, централните банкери все още са фокусирани върху това дали да повишат лихвите още веднъж тази година. Това обаче е сравнително малък проблем в сравнение с по-големия въпрос: колко дълго да се поддържат лихвите на това високо ниво.

Членовете на Федералния резерв могат да се опитат да стигнат до 2% инфлация бързо, например до края на следващата година, като продължат да повишават лихвите и леко ги намалят, когато икономиката започне да отслабва. При този сценарий има риск от по-рязък спад, който вероятно ще убие шансовете за постигане на меко кацане.

От друга страна, ако банкерите са доволни, че инфлацията се забавя трайно, те биха могли да задържат лихвените проценти на сегашното им ниво и да обмислят намаляване на темповете по-късно през следващата година. Това ще отнеме повече време, за да се постигне целта от 2% инфлация - около три години.

Агресивната политика на Фед може да е пагубна за най-уязвимите страниКампанията за борба с инфлацията в САЩ чрез повишаване на лихвените проценти продължава от година и половина – и нейното въздействие се усеща по целия свят

Ами ако достигането до 2% не си струва болката? Прокрадва се мнението, че Федералният резерв трябва да приеме инфлация около 3% като нова цел. Пауъл и други членове на Фед обаче казват, че преразглеждането на целта не е опция.

Как ще бъде приключена битката с инфлацията вероятно ще бъде основна тема по време на годишната среща на Фед в Джаксън Хоул. Джером Пауъл ще говори в петък.

Много икономисти все още виждат риск от рецесия през следващата година под тежестта на бързите увеличения на лихвените проценти на Фед, които натежаха на пазара на търговските имоти и регионалните банки. Централната банка повиши своя референтен лихвен процент миналия месец до диапазон между 5,25% и 5,5%, което е 22-годишен връх. Този процент влияе върху другите разходи по кредити в цялата икономика, включително за ипотеки, заеми за автомобили и кредитни карти.

Други анализатори се притесняват, че скорошният спад на инфлацията ще спре, ако потребителските и бизнес разходи се ускорят през следващите месеци, принуждавайки Фед отново да повиши лихвите, за да предизвика спад в инфлацията.


Ще повтори ли Фед най-голямата си грешка от 70-те години?Преждевременното отстъпление може да накара Фед да изгуби контрол над ситуацията

По-бързо или по-бавно?

Сред икономисти и политици вече бушува дебат за това как Фед трябва да подходи към следващото си решение.

Лагерът на привържениците на бързия ход твърди, че Федералният резерв трябва да продължи да затяга, за да свали бързо инфлацията до 2%, дори ако това доведе до рецесия. Те казват, че забавянето на свалянето на инфлацията може да подкопае доверието във Фед, особено ако икономиката бъде засегната от нови шокове, които стимулират инфлацията.

Ако това се случи, вероятно ще е необходим още по-болезнен спад по-късно, за да се намали инфлацията, както се случи в началото на 80-те години на миналия век.

Друг лагер предполага, че централната банка може да вземе поука от бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан и да достигне целта от 2% по-бавно. В началото на 90-те години Грийнспан начерта подход, наречен по-късно „опортюнистичен“: Вместо да настоявате незабавно за 2% инфлация, стигнете до там постепенно в продължение на няколко години, като поддържате лихвените проценти на ниво, което може да изглежда малко по-високо от необходимото, и оставяйки възможности, като случайно икономическо забавяне, да намалят инфлацията малко по малко.

Президентът на Федералния резерв на Ричмънд Том Баркин коментира, че 90-те години на миналия век не са добър паралел, защото тогава Фед намалява инфлацията след по-дълъг период, в който тя е била много по-висока. Фед си позволява да действа по-бавно тогава на фона на обществените очаквания инфлацията да остане висока. Сега обаче потребителските нагласи са за по-ниска инфлация, отбелязва WSJ.

Членовете на Фед вероятно няма да проявят търпение, ако инфлацията се стабилизира над 3%, и ще продължат да повишават лихвите.


Председателят на Фед не изключва ново повишение на лихвите през септемвриФедералният резерв повиши лихвените проценти до 22-годишен връх

Преразглеждане на целта

Някои икономисти подкрепят вдигането на целта за инфлация до 3%, тъй като цената на намаляването ѝ до 2% през следващите две години вероятно ще бъде значително по-висока безработица.

Подобно мнение е популярно сред демократите, загрижени, че нарастващата безработица или рецесията биха застрашили перспективите за преизбиране на президента Джо Байдън.

Много настоящи и бивши членове на Фед обаче смятат, че промяната на целта сега би била голяма грешка.

Пауъл няколко пъти даде да се разбере, че няма да обмисли подобен ход при никакви обстоятелства. Съмишлениците му казват, че 2% не е химера, а разумна и постижима цел.


Ястребови послания от форума на ЕЦБ: Лихвите не са близо до своя връхЛидерите на най-големите централни банки в света потвърдиха в сряда, че ще е необходимо допълнително затягане на паричните политики

Забавяне на икономиката

Някои членове на Фед казват, че трябва да видят по-ясни признаци за забавяне на икономическата активност, за да бъдат убедени, че инфлацията ще продължи да пада.

Ако икономиката наистина се ускорява през втората половина на 2023 г., това може да ги притисне да повишат лихвите над 6% през следващата година, казва Джеймс Булард, който се оттегли миналия месец като президент на Фед на Сейнт Луис, за да стане декан на бизнес училището в университета Пърдю.

Няколко членове на Фед, включително председателят Джером Пауъл, смятат, че сега лихвите ограничават икономическата активност, като забавят наемането, разходите и инвестициите. Те виждат много по-балансирани рискове от повишаването им твърде много срещу твърде малко, посочва WSJ.

Това приближава Фед до последния от трите етапа на затягане.

На първия етап, през 2022 г., банкерите повишиха лихвите бързо - на стъпки от половин процентен пункт и три четвърти пункта. Те преминаха към втория етап в началото на тази година, повишавайки разходите по заеми по-бавно, за да намерят ниво, което ограничава търсенето, без да причинява ненужна икономическа слабост.

В третия етап, пише WSJ, фокусът се измества към коригирани спрямо инфлацията или „реални“ нива. Това означава, че дори ако Федералният резерв поддържа своя референтен лихвен процент стабилен, тъй като инфлацията е намаляла, ефектът ще бъде като че ли лихвеният процент е бил повишен.