На 26 юли 2023 г. Федералният резерв обяви ново увеличение на лихвените проценти с четвърт пункт. Това означава, че лихвите в САЩ са се повишили с 5,25 процентни пункта през последните 18 месеца.

Докато инфлацията в САЩ намалява обаче, агресивната парична политика на Фед може да е оказала значително дългосрочно въздействие върху много страни по света, особено върху развиващите се, пише за The Conversation Кристина Ботеа, професор по политически науки в Мичиганския държавен университет.

“Вярвам, че този продължителен период на по-високи лихвени проценти в САЩ е увеличил риска от икономическа и социална нестабилност, особено в страните с по-ниски доходи“, посочва Ботеа.

Вълнообразен ефект

Решенията, свързани с паричната политика в САЩ, като например повишаване на лихвените проценти, имат вълнообразен ефект в страните с ниски доходи – включително заради централната роля на долара в световната икономика. Много нововъзникващи икономики разчитат на долара при търговските си операции и повечето вземат заеми в щатски долари – всички при лихвени проценти, повлияни от Фед. И когато лихвените проценти в САЩ се покачат, много страни – и особено развиващите се – са склонни да последват примера, посочва проф. Ботеа.

Въпреки асинхронната глобална икономика пазарите остават свързани с долараOсновните икономики все повече се движат в свой местен ритъм, но капиталовите пазари остават тясно свързани, заради влиянието на долара

Това до голяма степен се дължи на безпокойство за обезценяването на валутата. Повишаването на лихвените проценти в САЩ прави американските държавни и корпоративни облигации по-привлекателни за инвеститорите. Резултатът е свободни чуждестранни капиталови потоци от нововъзникващите пазари, които се считат за по-рискови. Това тласка надолу валутите на тези държави и подтиква правителствата в страните с по-ниски доходи да отразяват политиката на Федералния резерв. Проблемът е, според Ботеа, е че много от тези страни вече имат високи лихвени проценти и по-нататъшни повишения ограничават правителствата по отношение на отпускането на заеми за разширяване на собствените им икономики – повишавайки риска от рецесия.


Рубини: Рецесията е единственото нещо, което може да смекчи инфлациятаПовечето американски банки са технически близо до несъстоятелност, а стотици вече са напълно неплатежоспособни, казва икономистът

Налице е и въздействието, което повишаването на лихвите в САЩ, оказва върху страните с големи дългове. Когато лихвите бяха по-ниски, много държави с по-ниски доходи поеха високи нива на международен дълг, за да компенсират финансовото въздействие на Covid-19 пандемията, а по-късно и ефекта от по-високите цени, причинени от войната в Украйна.

Нарастващата цена на кредитите обаче ще затрудняват правителствата да покриват текущите си сметки. Това състояние, наречено „дългово затруднение“, засяга все повече страни. През май 2023 г., когато все още беше президент на Световната банка, Дейвид Малпас изчисли, че около 60% от страните с по-ниски доходи са в риск или има висок риск да изпаднат в дългова криза.

ИМФ: Глобалният дълг се доближава до рекордно високи ниваПовишаването на лихвените проценти предизвиква „криза на адаптация“

По-общо казано, всеки опит за забавяне на растежа с цел понижаване на инфлацията в САЩ – каквато е мисията на повишаването на лихвените проценти – ще има косвен ефект върху икономиките на по-малките нации, пише проф. Ботеа.

Тъй като разходите за заеми в САЩ се увеличават, компаниите и потребителите ще се окажат с по-малко евтини пари за всички стоки – вътрешни или международни. Междувременно опасенията за рецесия ще потиснат допълнително потребителските разходи.

Това не е само теория – историята показва, че на практика е вярно, посочва проф. Ботеа. Тя дава известния пример с един от бившите председатели на Фед – Пол Волкър. В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век той се бори с инфлацията с агресивни повишения на лихвените проценти, които увеличават цената на заемите по света. Това допринася за дълговите кризи в 16 страни от Латинска Америка, водейки до т. нар. „изгубено десетилетие“ в региона – период на икономическа стагнация и нарастваща бедност.

(Други експерти обаче вече са посочвали, че действията на Волкър следват преждевременното отстъпление на Фед по отношение на битката с инфлацията по времето на председателя Артър Бърнс. Той повишава драстично лихвените проценти в периода 1972-1974 г. След това, когато икономиката се свива, той променя курса и започва да намалява лихвите. По-късно инфлацията отново се покачва и тогава с нейното охлаждане се заема Волкър.)

Ще повтори ли Фед най-голямата си грешка от 70-те години?Преждевременното отстъпление може да накара Фед да изгуби контрол над ситуацията

Проф. Ботеа отбелязва, че настоящите увеличения на лихвите не са от същия порядък като тези от началото на 80-те години на миналия век, когато лихвите се повишиха до почти 20%. Процентите обаче са достатъчно високи, за да предизвикат страхове сред икономистите. Последният доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи включва цял раздел за разпространението на лихвените проценти в САЩ към развиващите се нации.

В него се отбелязва: „Бързото покачване на лихвените проценти в Съединените щати представлява значително предизвикателство за [нововъзникващите и развиващите се пазари]“; резултатът е „по-голяма вероятност“ от финансови кризи сред уязвимите икономики.

Разширяване на разликата в богатството

Изследванията на проф. Кристина Ботеа, направени с нейни колеги, предполагат, че видовете финансови кризи, загатнати от Световната банка – обезценяване на валутата и дългови затруднения – могат да разкъсат социалната тъкан на развиващите се страни чрез увеличаване на бедността и неравенството в доходите.

Неравенството в доходите е най-високо за всички времена. Докладът за 2022 г. показва, че в момента най-богатите 10% от хората притежават 52% от целия световен доход, докато най-бедната половина от световното население получава едва 8,5%.


Oxfam настоява за по-високи данъци за най-богатите компании Целта е да се намали неравенството в световен мащаб, според групата за борба с бедността

Такава разлика в богатството е дълбоко разяждаща за обществата, предупреждава Ботеа. Доказано е, че неравенството в доходите и богатството вреди на демокрацията, намалявайки обществената подкрепа за демократичните институции. Също така е свързано с политическо насилие и корупция.

Финансовите кризи – като тази, която могат да предизвикат по-високите лихвени проценти в САЩ – увеличават шанса за икономическо забавяне или дори рецесия. Тревожното е, че Световната банка предупреди, че развиващите се страни са изправени пред „многогодишен период на бавен растеж“, който само ще увеличи нивата на бедност. А историята показва, че въздействието на подобни икономически условия се отразява най-тежко на по-нискоквалифицираните хора с ниски доходи.

Ето защо периодът на по-високи лихвени проценти в САЩ може да има пагубен ефект върху икономическото, политическото и социалното благосъстояние на развиващите се нации, предупреждава проф. Ботеа.