Ако го попитате лично, Маурицио Кателан ще ви каже, че не е нито художник, нито скулптор. Неговата специалност е въображаемата провокация, изкуство на концептуалната шега.

Например, хиперреалистична скулптура в естествена големина на папа Йоан Павел II, повален от метеор в La Nona Ora, със затворени очи във вечен сън.

Или модел на Хитлер в детски размер, коленичил в поза на молитва, наречен Той. А защо не и частно поръчана скулптура на жена, сгушена в хладилник в цял ръст.

През кариерният си път 63-годишният италианец влиза в заглавията на мейнстрийма с творби, които приемат бита прекалено буквално, като наред с това се подиграват с богатството, властта, културното разложение в света на изкуството, отбелязва The Guardian.

През 2016 г. той инсталира функционална тоалетна от масивно злато в музея Гугенхайм и я нарече "Америка". (По-късно произведението беше откраднато от двореца Бленхайм и вероятно претопено.)

Залепи банан на стената на Art Basel в Маями и го нарече изкуство. Това произведение беше продадено за 120 000 долара (и многократно изяждано от зрителите, а след това заменяно).

Превърна се в осмиван символ на глупостта на пазара на изкуство, произведение на съмнителен гений или изпълнение на трагикомичното съществуване на съвременния художник, в зависимост от това кого питате.

В артсредите Кателан гради имидж на полупенсиониран шегаджия с презрение към пазара на изкуство, но не и към търговските галерии.

Сега артистът, който разделя времето си между Ню Йорк и Милано, се завръща с "Неделя" – първата самостоятелна изложба в галерия Gagosian от повече от две десетилетия. "Колебаех се много, много дълго време, но това е добро партньорство.", признава той.

Изложбата, която ще продължи до 15 юни, има по-самоуверено сериозен уклон от банановата част - по-скоро в съответствие с неговата златна тоалетна "Америка" (2016), коментар на "богатството, национализма и насилието", отворена за ползване от посетителите.

"Неделя" (2024), една от двете творби на изложбата, украсява стената на галерията с отделни стоманени панели с 24-каратово покритие, набраздени с изстрели от над 20 000 патрона (и продавани за 375 000 долара за брой, според Artnet).

Панелите, които напомнят колкото за позлатени лунни кратери, толкова и за военни зони, продължават дългогодишното увлечение на художника по златото.

"Наричам го фатално привличане, защото е вярно", казва Кателан за материала. "Златото те призовава и няма начин да му се противопоставиш - отражението му е магнетично. Грубо, но магнетично."

И красиво, в противоречие с географията на насилието от редица автоматични и полуавтоматични оръжия – кратери, отпечатъци, разкъсвания, изстрели, наподобяващи дупки.

"Обичам да провокирам сблъсъци", казва Кателан. "Трябва да е привлекателно и в същото време тревожно."

Той отдавна мечтае за пърформанс, в който публиката да стане свидетел на стрелба с оръжие през непробиваемо стъкло. Тъй като това не е съвсем подходящо за галерия, художникът се задоволява с разделяне на "преживяването с резултата".

64-те панела, всеки с размери малко над 4 на 4 фута и дебелина 3 мм, са изстреляни - може да се каже, че са декорирани на "най-съвременното" стрелбище извън Ню Йорк от лицензирани професионалисти, наблюдавани от старши директора на Gagosian и художник Анди Авини.

"Маурицио знае какво иска. Той има визия и се придържа към нея", казва Авини. След като получава концепцията, той се впуска в няколкомесечно пътуване, за да преодолее логистични и правни пречки.

"Трябваше да се направят корекции, да се спазват закони. Той ми даде основите, а аз трябваше да направя няколко телефонни разговора", включително с холивудски оръжейници. Независимо от общо взето хлабавите закони за оръжията в Америка, в Ню Йорк не може да стреляте с оръжия по стоманени панели, обяснява художникът.

И все пак изстрелите са произведени, а един инструмент, който по същността си е насилствен, е претворен в изкуство с фокус към регулирането на оръжията в САЩ.

"Работата е създадена в Щатите", за разлика от Европа, "защото е лесно", каза Кателан, предизвиквайки смесица от страх и страхопочитание. (А също и юридическо писмо от британския художник Антъни Джеймс, което обвинява Кателан в плагиатство на неговата Bullet Painting; и той, и Авини отхвърлят обвинението като неоснователно).

В противовес на "Неделя" е "Ноември" (2024 г.) – скулптура от карарски мрамор, изобразяваща мъж, по модел на покойния му приятел и бизнес партньор Лучо Зоти, починал през септември миналата година.

Фигурата лежи на пейка, с небрежно разкрити гениталии и уринира на земята. Кателан нарича творбата "фонтан", позовавайки се на дългогодишното наследство на класическите голи водни съоръжения в Рим и по-специално на Mannekan Pis (1619 г.), прочутата скулптура на пикаещо момченце. Произведението обаче няма дренаж; водният фонтан се събира на пода.

Кателан нарича творбата "паметник на маргиналността": нещата, които не виждаш или не можеш да видиш, стават видими и красиви.

Официалният прочит е малко по-остър; в прессъобщението се отбелязва, че "Неделя" използва "благороден метал, за да деконструира отношението на страната към достъпността на оръжията" и цитира куратора на изложбата Франческо Бонами:

"Ако си свободен да си купиш автомат в универсален магазин, какво лошо има в това да пикаеш на публично място?"

В разговор с Кателан той е по-предпазлив.

"В прессъобщението говорим за контрола върху оръжията, но става дума по-скоро за насилието като цяло, а то е нещо, което принадлежи на всички и може да бъде произведено с всякакви средства. Може да бъде дори психологическо."

"Не съм американец, така че какво мога да кажа за друга култура?" - добавя той. "Гледам и сравнявам... но това е част от всяка страна. Всяка култура има вероизповедания, вярвания, убеждения, които са различни, и те трябва да бъдат разбрани, а след това да им се обърне внимание."

"Мисля, че за Кателан работата не е завършена непременно след като е на стената", допълва Авини. "Тя винаги е в ход и реакциите на хората са тези, които я поддържат."

"Неделя" може да бъде видяна в Gagosian в Ню Йорк до 15 юни