Оксиконтин - или как се печели от човешка болка
Чували ли сте някога за оксиконтин? Ако не, значи сте късметлии, здрави сте, никога не сте имали сериозна травма, която да изисква болкоуспокояващо.
Милиони хора обаче са точно в обратното положение. Живеят с постоянни, силни болки и имат нужда от помощ, за да се справят с това. Оксиконтин, името под което се продава препаратът оксикодон, е разработен точно за тях. Или поне така би следвало да е в идеалния вариант. Става дума за едно от най-силните обезболяващи, които светът познава. То е по-мощно от морфина, но не толкова известно и далеч по-достъпен. Оксиконтин ще облекчи болката ви бързо. И също толкова бързо ще ви превърне в зависими.
Разработването на това хем магическо, хем смъртоносно хапче е разказана в новия сериал на Netflix The Painkiller.
Главната роля е поверена на Матю Бродерик, който играе Ричард Саклър, директор на фармацевтичната компания Purdue, създала медикамента. Саклър е мистериозна фигура. Произлизащ от семейство на лекари и бизнесмени, той оглавява компанията след смъртта на чичо си. Под негово ръководство Purdue Pharma се изстрелва нагоре и печели милиарди, но това се случва на много висока цена.
Малко история. До началото на 80-те години изписването на силни болкоуспокояващи в САЩ е почти тема табу. Класифицирани под общото име опиоиди тези лекарства дълго време не са предпочитани от лекарите. Става дума за медикаменти като викодин, фентанил, кодеин, морфин, оксиконтин и др. Преди трийсет и няколко години обаче техните производители започват сериозни кампании за популяризирането им. Първо си издействат разрешение тези медикаменти да се изписват на всички, а не само на тежко болните – например в последен стадий на онкологични заболявания.
След това започва страхотно рекламиране. Ключови тук са лекарите. Те са непрекъснато ухажвани от търговските агенти само и само да изписват повече. Замеряни се подаръци, водени са по екскурзии. Всичко това има ефект и медицинското съсловие лека-полека започва да приема масовото изписване на опиоиди като нещо нормално. Не всички са на това мнение, разбира се. Има медици, които още тогава издигат глас и предупреждават какво ще се случи, но май никой не ги слуша.
Оксиконтин е пуснат на пазара през втората половина на 90-те години на миналия век.
Purdue Pharma успява да си издейства одобрението му по „бързата писта“ и разрешението идва по-малко от година след подаването на документите към агенцията по храните и лекарствата в САЩ. След това в ход е пусната стратегия по утвърждаването му на пазара. Рекламните агенти на компанията са инструктирани да използват всякакви методи, за да накарат лекарите да го изписват. Стратегията е успешна и в началото изглежда, че всичко е наред. Много пациенти са доволни от ефекта. Някои от тях дори се съгласяват да участват в рекламни видеа на компанията, в които обясняват как оксиконтин ги е избавил от болката и им е върнал живота обратното. Използват се фрази като „дар от Бога“ за хапчето.
През цялото време компанията-производител твърди, че медикаментът не води до пристрастяване или по-точно се пристрастяват под 1% от използващите го. С годините обаче фактите започват да говорят друго.
Докато Purdue Pharma печели милиарди, а лекарите изписват милиони таблетки, броят на зависимите хора рязко скача. Оказва се, че оксиконтин води до сериозно пристрастяване и след това проблемите започват да се трупат един върху друг. След известна употреба пациентите започват да търсят по-евтин вариант да се справят с проблема и се прехвърлят на хероин. Няма точна оценка колко хора са умрели от прекомерна употреба на такъв тип медикаменти, но се смята, че са стотици хиляди, ако не и милиони.
Стратегията на Purdue е да обвинява потребителите. От компанията се опитват да им прехвърлят отговорността за „неразумна“ употреба, наричат ги наркомани и се опитват по всякакъв начин да се дистанцират от проблема, но не спират да продават продукта си. Към 2017 г. проблемът със злоупотребата на подобен тип продукти в САЩ е толкова сериозен, че президентът Доналд Тръмп обявява извънредно положение.
Зловещият рекорден рейтинг на Джефри ДамърДрамата на Netflix за серийния убиец привлича огромен брой гледания, но и критики
Междувременно срещу компанията са заведени хиляди дела. Макар че в миналото Purdue Pharma са се споразумявали неведнъж с държавата и са плащали глоби в размер на стотици милиони, те никога не са признавали, че са извършили нещо нередно. Общественото недоволство срещу тях обаче расте. Започват да се организират протести и други акции.
Световноизвестни музеи започват да отказват милионните дарения на фирмата, които в миналото са приемали на драго сърце. Така през 2019 г. компанията обявява, че ще подаде документи за фалит. Това обаче е по-скоро трик, защото на семейство Саклър е позволено да запазят имуществото си на стойност милиарди долари. Компанията се съгласява и да плати на 4 млрд. долара глоби, но споразумението е така оформено, че парите се дължат в рамките на десетина години, а когато срокът изтече може да се окаже, че въпреки санкциите те са станали по-богати.
Това е историята на оксиконтин. Или както казва героят на Матю Бродерик:
„Хората повтарят едно и също нещо – опитват се да се измъкнат от болката и да стигнат до удоволствието. Ако ние може да станем посредник между болката и удоволствието, повече няма да се тревожим за пари“.