Войната в Израел се превръща във вътрешнополитическо оръжие срещу Байдън
Катаклизми като нападението на „Хамас“ срещу Израел предизвикват дълбоки политически сътресения и стратегически трансформации, които никой не може да предвиди.
Ракетните атаки, вземането на заложници и масовите убийства в Израел се случват в момент, когато световният ред вече се намира в повратна точка, пише в свой анализ CNN, а ерата след Студената война е изместена от нахлуването на Русия в Украйна и възхода на Китай като суперсила.
Суровият шок от случващото се в Израел - сцените на застреляни цивилни на музикален фестивал, разтърсващите разкази за разделените семейства и ожесточените израелски ответни атаки в Газа – приковават вниманието на света.
А политическите процеси в големите демокрации няма как да останат незасегнато от случващото се. Внезапното сриване на мира в Близкия изток и надеждата за дипломатически пробив в отношенията между Израел и Саудитска Арабия променя сметките на много политически лидери както в Израел, така и в Съединените щати, арабския свят и света като цяло, акцентира медията и продължава:
„Нападението на „Хамас" се сравнява с атентатите от 11 септември 2001 г. в Съединените щати - като сравнително нискотехнологична атака срещу цивилни граждани, която удря сърцето на значително по-силен противник, отправяйки предизвикателство към мощните му служби за национална сигурност“.
Урокът от историческия момент през 2001 г. е, че политическите и военните стъпки, предприети от западните лидери впоследствие, не се ограничават само с военни действия. Те отприщват необикновени политически сили вътре в нации като САЩ и Великобритания, създавайки условия, които все още оказват влияние върху обществото и изборите.
Възможно е сега това да се случи и в Израел. Може да се каже, че еврейската държава е свикнала с ракетните атаки от Газа и Ливан, както и с автобусните и самоубийствените атентати. Но сегашното нахлуване на „Хамас“ разбива илюзиите на израелците за собствената им сигурност по-дълбоко, отколкото когато и да било след войната от Йом Кипур през 1973 г., когато египетските и сирийските сили удрят едновременно Израел. Това чувство на емоционална диверсия ще обуслови и реакцията на Израел през следващите дни и ще повлияе на начина, по който останалата част от света реагира на неговите действия“, посочва още CNN.
Ситуацията на Израел се усложнява от изключителното политическо предизвикателство, пред което е изправен министър-председателят Бенямин Нетаняху, който се представя като върховен гарант на израелската сигурност, чието дългогодишно управление обаче сега ще се запомни най-вече с един от най-опустошителните провали на разузнаването в историята на страната му. Засега разцепленията в израелското общество, предизвикани от крайнодясната коалиция на Нетаняху и опитите му да реформира съдебната система по начин, който според критиците застрашава демокрацията, са замразени заради по-широката кауза на националното единство. Но в същото време това го задължава да предприеме опустошителен отговор на атаката, за да прикрие политическата си уязвимост, както и да отмъсти за случилото се с Израел. Фактът, че „Хамас“ държи израелски заложници, само усложнява ситуацията за Нетаняху, като дългосрочните политически последици е невъзможно да се предвидят.
"Това, което ще направим с нашите врагове през следващите дни, ще ги промени за поколенията", заявява Нетаняху в обръщение към израелците в понеделник – изказване, което повдигна непосредствено въпроса дали една безмилостна израелска контраатака би могла напълно да елиминира „Хамас“ в Газа през следващите дни.
Но друга поука от 11 септември е, че войните, започнати в седмиците след нападението, не винаги се развиват според очакванията и рискуват да се отразят негативно на лидерите, които ги започват. След 11 септември 2001 г. реакцията срещу тероризма на администрацията на Буш например има последици в продължение на години - включително умора от войната и неприязън по отношение на правителството, които в крайна сметка подхранват избирането на Барак Обама и Доналд Тръмп.
Тези настроения продължават. При официалното обявяване на независимата си кандидатура за президентския пост, която може да има непредвидими последици в критично важните щати, Робърт Ф. Кенеди-младши многократно упреква военнопромишления комплекс и "непрекъснатите войни" повече от 20 години след 11 септември.
Светът ще трябва да реагира на действията на Израел
Следващите стъпки на Израел ще бъдат от решаващо значение. Досега преобладаващите емоции са съпричастност и ужас, но ако контраатаката на Израел срещу „Хамас“ доведе до още повече цивилни жертви в Газа или ако анклавът бъде отрязан от вода и електричество за дни заради израелската обсада, общественото мнение дори в съюзническите държави - където в момента обществени сгради са осветени с израелското знаме всяка вечер - може да започне да се променя.
Джо Байдън, един от най-недвусмислено произраелски настроените демократични президенти, засега е загърбил неприязънта си към Нетаняху, който все още не е посещавал Белия дом в рамките на неговия мандат. Израелският лидер заявява в понеделник, че е бил в "непрекъснат контакт" с Байдън след атаката.
Едновременно с това САЩ доставят на Израел въоръжение за противовъздушна отбрана и боеприпаси и предлагат разузнавателна подкрепа за операциите по спасяване на заложници. В знак на подкрепа за Израел Вашингтон дори премества група самолетоносачи в Източното Средиземноморие.
Но през следващите седмици интересите на Съединените щати и Израел може да се разминат. Ако например се появят доказателства, че Иран е играл пряка роля в планирането на атаката, натискът върху Нетаняху за директен удар срещу Ислямската република ще стане силен. Мащаба на подобни действия може да се окажат проблем за сегашното ръководство на САЩ, тъй като последното нещо, от което се нуждае Байдън, когато започва надпреварата за преизбирането си, е страната да бъдат въвлечена в нова война в Близкия изток.
Американският президент също така трябва да защити политическите си позиции. Републиканците, водени от бившия президент Доналд Тръмп, вече използват атаките на „Хамас“, обвинявайки Байдън за опитите му да размие конфронтацията на САЩ с Иран. Тръмп също така обвързва американския проблем на южната граница с Мексико със събитията в Близкия изток, като заявява, че "същите хора, които нападнаха Израел, влизат в Съединените щати“.
Друг републикански кандидат за президент, сенаторът от Южна Каролина Тим Скот, също твърди, че „Байдън е съучастник в тази действителна война срещу Израел".
Байдън също така трябва да е наясно и с политическите последици от това, че заема страната на лявата опозиция в Израел. Прогресивните демократи са все по-критични към Нетаняху през последните години, както заради отношението му към палестинците в ивицата Газа, която се контролира от „Хамас“, и Западния бряг, който се ръководи от Палестинската автономия, така и заради крайния уклон на коалицията му, която е най-дясното правителство в историята на Израел. Байдън е изправен и пред вътрешна опозиция на кандидатурата си, така че не може да си позволи да загуби подкрепата на прогресивната част от демократите през следващата година, посочва в заключение CNBC и добавя:
„Последиците от атаката срещу Израел биха могли да окажат негативно влияние и върху друг приоритет на Байдън - войната в Украйна. Макар че Израел ще получи от САЩ по-високотехнологични оръжия, отколкото Киев - като например прехващачи за "Железен купол" - една продължителна регионална война може да натовари допълнително резервните арсенали на САЩ, които вече са изчерпани от доставките за Украйна“.
Байдън може да се опита да направи паралел между подкрепата на САЩ за Израел и подкрепата си за Украйна - друга суверенна демократична държава, която е изправена пред външно нападение. Но републиканците, които вече се противопоставят на по-голяма помощ за Киев, вероятно ще твърдят, че Вашингтон трябва да даде приоритет на стария си приятел и не може да си позволи да помага и на двете страни.