Факторът AI в пропагандата и дезинформацията по време на война
В седмиците след изненадващата атака на 7 октомври, конфликтът между Израел и Хамас породи обвинения за дезинформация и пропаганда в медийните пространства.
Според журналисти от The New York Times, дезинформацията за събитията в Газа е създала значителни предизвикателства за големите новинарски организации и е оставила социалните мрежи сами да се борят да поддържат точността на споделената информация.
Почти веднага след нападението на „Хамас“, припомня Fast Company, Европейската комисия реагира на рязкото нарастване на фалшивата информация, като отправи серия от строги предупреждения към големи технологични компании, включително Meta, X, TikTok и YouTube, в които се казва, че техните платформи се използват за разпространение на "незаконно съдържание и дезинформация". В тях се настоява за "мерки за смекчаване на последиците", за да се предотвратят по-нататъшни вреди, причинени от подобно съдържание.
Експерти твърдят, че ролята на изкуствения интелект в генерирането на дезинформация е по-малко централна, отколкото някои очакваха.
Лейла Машкоор, специалист по онлайн дезинформация, споделя пред Wired: „Определено има изображения, генерирани от AI, в обращение, но не до степен, в която смятам, че технологията играе централна роля в разпространението на информация."
Машкоор добавя: „От гледна точка на общата дезинформация, която виждам онлайн, тя е най-вече с цел набиране на поддръжници към определена страна в конфликта, което не е сред най-злонамерените начини за използване на AI в момента.“ Машкоор твърди още, че информационното пространство вече е наводнено с реални и автентични снимки и видео кадри и това само по себе си поставя социалните медийни платформи в ролята на дезинформация.
По отношение на злоупотребите с пропаганда, разследване на Reuters открива, че про-израелска реклама е тайно интегрирана в няколко видеоигри за смартфони.
Става дума за видео, което показва бойци на Хамас, ужасени израелски семейства, както и замъглени кадри на трупове. Финалните кадри включват съобщение от израелското министерство на външните работи, което гласи: „Ще се уверим, че тези, които ни вредят, ще платят висока цена.“.
Към момента има най-малко пет сигнала от геймъри в Европа, които са видели про-израелската реклама, съдържаща кадрите от ракетни атаки, огнени експлозии и маскирани въоръжени мъже. Сред тях има и деца. Майката на едно от тях първа споделя пред Reuters за рекламата.
В един от случаите тя е пусната в популярната игра Angry Birds, създадена от Rovio. Говорителят на компанията за игри Лоте Баклунд казва пред Reuters, че рекламата с обезпокоително съдържание е стигнала до платформата ѝ „по някакъв неизвестен начин“ и сега е блокирана от студиото.
През изминалата година значителният напредък в областта на изкуствения интелект направи възможно за почти всеки да създаде фалшификации.
Тези снимки и клипове могат да бъдат генерирани чрез просто въвеждане на текст в често използвани AI платформи, което води до създаване на недостоверни изображения, видеоклипове или аудио.
Трябва да се отбележи, че през пролетта на 2022 г., когато се появи deepfake с участието на президента на Украйна Володимир Зеленски, то беше критикувано за лошото си качество и сметнато за недостоверно. За разлика от това, подобно фалшиво видео с участието на руския президент Владимир Путин, което се появи през юни, се оказа достатъчно убедително, за да бъде излъчено от няколко руски радиостанции и телевизионни мрежи.