„Искам брат си обратно“: Съсипва ли богатството приятелства и семейства?
Самира от Лодон от известно време не говори с брат си.
Като малки двамата били много близки, но сега почти не се виждат. Без скандали двамата просто прекъсват отношенията си, когато братът забогатява благодарение на своя стартъп.
„След като забогатя, отношенията ни се промениха коренно“, казва 44-годишната Самира пред The Guardian. Tя се занимава с реклама, но когато се налага, работи и по барове. А брат ѝ е милионер.
Както гласи старата поговорка – приятелството не се купува с пари.
А в някои случаи парите могат и да изгонят приятелите, сочи опитът.
В различни житейски ситуации човек може да се окаже и от двете страни на това уравнение.
Понякога може да е бедният, който се мъчи, но все не може да достигне нивото на приятеля/гаджето си и просто си тръгва.
Друг път се оказва, че изкарва повече от човека отсреща и трябва да внимава в поведението си – дали да иска да отидат на по-скъп ресторант, или на екскурзия, дали изобщо да отваря разговор за пари.
Проучване на британската кредитна компания CreditCarma сочи, че 88% от милениалите са взимали пари назаем след като са прекарали известно време с по-богат от тях приятел.
Пак в същото изследване се посочва, че хората в по-млада възраст все по-често прекратяват интимни връзки или приятелства, ако доходите на човека отсреща не съответстват на техните.
Когато става дума за семейство е по-трудно. Самира, която има и сестра, разказва, че и двете вече са отчуждени от брат си. Твърди, че не са го направили умишлено, а той много се е променил.
„Парите и начинът на живот, който идва с тях, просто го отдалечиха от семейството. Той купи нова къща на родителите ни, но рядко ги посещава“, казва тя.
Има и хора, които не чакат да изпаднат в неприятна ситуация, а просто се опитват да я предотвратят. 29-годишната Ана например обяснява, че отказва да пътува и излиза с приятелите си, защото знае, че не може да си позволи това, което те могат.
„Психологическият натиск върху мен е огромен, тъй като не успявам да се справя. През последните години заплатата ми не се е увеличавала, а приятелите ми имат по-добри доходи и дори успяват да помагат на родителите си. Когато те ми предложат да платят сметката, се чувствам засрамена и не искам да говоря за това“, казва младата жена.
Резултатът е, че все по-рядко се вижда с приятелите си.
„Динамиката в нашите отношения претърпя огромна промяна и самочувствието ми пострада. Когато им кажа, че нямам пари, те ми отвръщат, че са в същата ситуация. Но всички знаем, че не е така“, казва още Ана за The Guardian.
Да се скараш с някого, защото изкарва повече пари от теб може и да звучи крайно, но всъщност не е чак толкова рядко явление. Според проучване на Merrill Lynch от 2018 г. 61% от жените са по-склонни да говорят за собствената си смърт, отколкото за пари. При дамите проблемът с доходите е още по-голям, тъй като те принципно изкарват по-малко.
„Изглежда, че обществото отдава голямо значение на богатството и мери стойността на човек по него“, казва психологът Хедър Скуейра. „Има такива, които имат пари и такива, които нямат. Човек попада в една от категориите в зависимост от големината на къщата или часовника си, колата и ваканционните снимки, които публикува в Instagram“, казва тя.
Ето защо много хора виждат финансовото си състояние като проекция на самите себе си, обяснява Скуейра. Оттук насетне се появява напрежение у тези, които не изкарват много, когато се обсъждат пари, защото това вади наяве собствената им несигурност и всички проблеми, свързани с нея. Но пък и заможните често пъти се чувстват неудобно, подчертава тя.
„Познавам немалко хора, които получават доходи от имоти, завещани им от семейството. Те се чувства неудобно да говорят за това, защото се боят, че ще бъдат отхвърлени от околните“, казва Скуейра.
Един пример – 33-годишният Стивън казва, че половината от ипотеката му се плаща от наема на стая, отдадена на приятел в къща, която родителите му са купили. Той нарича това привилегия и обяснява, че се чувства виновен, но се опитва да компенсира взимайки „възможно най-малката сума“. Казва, че досега не е губил приятели заради пари, но от друга страна признава, че ако някой познат на практика плаща половината ти кредит е много трудно да му кажеш, че ти е неприятен.
„Не си представям, че някой ще ме съжали. Какво ще си каже? О, бедният!? Понякога чувствам вина, но си казвам, че всъщност съм голям късметлия“, казва той.
Стивън допълва, че повечето хора около него са в сходна ситуация – идват от богати семейства и не им се е налагало сами да си купуват жилища. Неговата представа за света вероятно може да се нарече изкривена, защото има и съвсем друга реалност.
Например реалността на 40-годишната Шели. Тя е самотна майка и държавен служител на непълно работно време, борещ се да свърже двата края. Не се вижда с приятелите си от университета. Много от тях са наследили имущество, а тя – не. Тази пропаст е трудна за преодоляване, защото проблемите, с които трябва да се справят едните и другите, са съвсем различни.
„Отдалечихме се с годините, защото аз не мога да поддържам тяхното темпо. Всички идваха от частни училища и докато бяхме студенти, копунясвахме заедно, но тогава нищо друго нямаше значение. После аз започнах да се чувствам не на мястото си. Те никога не са говорили за богатството си. Добри хора са, работят, но имаме различен старт по отношение на парите. Понякога си мисля, че богатите се притесняват, защото могат бъдат отхвърлени от околните, но като си мълчат, се преструват, че са като всички останали, а всъщност не са“, казва Шели.
На това Скуейра отговаря:
„Трудно е сам да признаеш, че си привилегирован. Склонни са да наблягат, че те също работят, но отхвърлят предимствата на по-големите възможности, които са имали“.
Често пъти и бързо забогателите благодарение на успешен бизнес не искат да говорят за това. Те се чувстват защитени от факта, че са успели сами, но пък не желаят да говорят за парите си.
35-годишната Сара например разказва, че баща ѝ е със скромен произход, но е работил години наред като корабен брокер и е получавал големи додходи. Той обаче винаги е крил колко пари има.
Подобно поведение не е учудващо като се има предвид, че неравенството често предизвиква напрежение между хората.
„Когато един човек печели повече от другия, често пъти може да се появи завист, несигурност и негодувание дори и двамата да има най-добри намерения един към друг“, казва Секуейра.
Това се случва независимо дали става дума за приятели, интимни партньори или семейство. Става дума за една „тенджера под налягане, пълна с човешки чувства, в която богатството създава напрежение, което често пъти дори не може да се формулира“, обяснява психологът.
Всичко това се случва във времена, в които т.нар. „пропаст“ между богати и бедни продължава да се увеличава и обстановката дори започва да прилича на феодалните векове.
„Във Великобритания, а и в други богати страни от десетилетия наблюдаваме увеличаване на неравенството. Ако имаш някакво богатство, значи си се справил добре. Това има редица последствия за обществото и едно от тях е яркото разделение, защото богатите стават все по-богати и се отдалечават от останалата част от обществото“, казва проф. Майк Савидж, преподавател по социология и автор на книгата „Социалната класа на XXI век“.
„Когато се виждам с приятелите си, се старая да не говоря за себе си. Те разказват за ремонтите, които правят у дома или за сватбените си планове, а аз си налагам цензура и си тръгвам отпаднала. Не ми харесва, че финансовото ми положение влияе на приятелските ми отношения, но те не са виновни. Това са хора, с които съм израснала, а сега не мога да споделям с тях. Тъжно е“, казва Ана.
От другата страна е Стивън, който няма финансови проблеми, но пък също не е съвсем щастлив.
„Вината, която чувствам, е по-скоро абстрактна, но съм безпомощен. Какво да направя, че живея по-добре от другите?! Чудя се дали ме съдят“, казва той.
Тези разделителни линии „има/няма пари“ може да се задълбочат.
Икономическата несигурност, инфлацията и войните изглежда са новото нормално. Тъй като около 2/3 от хората не притежават сериозно имущество е твърде вероятно да се стигне до момент, в който различията ще се задълбочат неимоверно. Това би оказало още по-сериозен натиск в чисто човешките отношения, защото отразява различни проблеми. Кой може да се лекува в частна болница? Кой може да си позволи да отглежда деца? Може ли в един момент неравенството да стане нетърпимо?
Може би решението на проблема трябва да започне с малки стъпки. Например с разговор, с общуване. Или както казва Самира: „Просто искам брат си обратно“.