Когато 22-годишната Мадисън пристига на Уолстрийт за първия си ден като младши инвестиционен банкер през 2022 г., тя не си прави илюзии колко трудна ще бъде новата ѝ работа.

Световните фондови пазари са известни с дългото и стресиращо работно време, особено за младите служители, за които работата е в изобилие.

Но Мадисън също така е развълнувана, че започва нова кариера в сърцето на Ню Йорк, работейки за престижна банка, която ще ѝ плаща шестцифрена заплата.

Сигурна е, че ще има много предизвикателства, но няма да е сама в тях, а заедно с други нови анализатори на нейната възраст, споделящи същите амбиции.
Ще работят усилено, а когато имат време за почивка, ще се забавляват като във всички филми за Уолстрийт, които е гледала.

Представя си, че в петък вечер ще се събират в бара, за да обсъдят особено изтощителната седмица или презрението си към някой отвратителен изпълнителен директор.

Макар че тази представа за живота на Уолстрийт може да е вярна за някои, това не важи за Мадисън, разказват нейната история от Business Insider.

Младата жена не си представя, че след цяла една година на работа няма да е приятел с никой от колегите си или че ще бъде толкова отчаяна, че ще прибегне до използването на приложение за запознанства, за да намери хора, с които да се среща.

"Най-голямото ми разочарование е, че мислех, че всички ние, анализаторите, ще бъдем изключително близки. Мислех, че ще имаме наистина силен колегиален дух и ще бъдем приятели за цял живот", казва Мадисън, която използва псевдоним, за да защити самоличността си. "Но след като изляза от тази банка, не мога да кажа, че ще поддържам контакт с нито един от тях".

Секс, наркотици и електронни таблици. Кой лекува Уолстрийт от зависимостиСъстояния като депресия, тревожност и пристрастяване остават табу за много финансови компании

Самотата не е характерна само за финансовата индустрия.

Чувството за изолация е широко разпространено в съвременното американско общество, дотолкова, че през май специалисти го определиха като епидемия.

Проблемът е особено остър за младите хора, много от които трябва да се преместят в нови градове, за да започнат кариерата си. В проучване от 2021 г., поръчано от Cigna, 7% от младежите на възраст между 18 и 24 години съобщават, че се чувстват самотни, в сравнение с 41% от хората над 66 години.

Работещите на Уолстрийт казват, че естеството на финансите – офисната политика и уникалната конкурентна среда – може да създаде работна култура, която да изостри чувството за самота. А поради дългия работен ден за младите хора, които тепърва започват на Уолстрийт, може да се окаже по-трудно да намерят време за живот извън офиса.

Клиширана култура

Младите служители на Уолстрийт, с които Business Insider разговаря, признават, че преживяванията могат да бъдат различни - някои групи анализатори може да са сплотени, в зависимост от компанията. Но това не е гаранция за близки отношения.

"Излизам с тях от време на време. Но не бих казала, че тези хора наистина ме познават като човек извън работата", казва Мадисън за колегите си. "Просто не чувствам по-дълбока връзка с много хора".

Работата в най-добрите инвестиционни банки и хедж фондове често е по-трудна за намиране и по-ексклузивна от мястото в училище от Бръшляновата лига, така че хората в тях обикновено са конкурентни по природа. Ако ги вкарате в култура, обсебена от йерархията и титлите, това може да доведе до токсично напрежение.

Анатомия на новия офис: Социален хъб, а не място за работа Бъдещето на офиса е, че в него влизате само два или три дни в седмицата и става дума за срещи, обучения, презентации, събития. Офисът е за свързване, обясняват експерти

Мадисън, например, описва проблемите между нейния клас анализатори и по-горния, започнали през първата ѝ година на работа.

"Честно казано, не искам да бъда в тази враждебна среда още една година и да се занимавам с тези хора", признава тя.

Конкуренцията важи и за възпитаниците на престижните училища. По-вероятно е да получите работа на Уолстрийт, ако сте от Уортън, Харвард или Йейл, тъй като водещите компании са склонни да набират повече служители от тези университети, макар че това се променя. Тези, които си пробиват път в индустрията от по-малко известни образователни институии, често могат да се чувстват изолирани, тъй като нямат изградени връзки.

20-те компании, за които студентите искат да работят най-многоСпоред класация на Universum

Уолстрийт възнаграждава амбициите и чрез своята прословута конкурентна структура на заплащане на база постигнати резултати.

Дали получавате бонус за най-високото, средното или най-ниското ниво, дава на вас и на всички останали представа за мястото ви в йерархията. А надпреварата по време на сезона на резултатите може да настрои хората един срещу друг.

Аби, анализатор от Уолстрийт, която напусна работата си в инвестиционното банкиране през август, казва, че е била пряк свидетел на това как сезонът на резултатите може да подкопае увереността на хората и доверието в колегите.

"Започнах да виждам как границите между приятелството и професионалното съперничество просто се размиват и това стана наистина токсично.", допълва Аби.

За да се издигнат, някои прибягват до безмилостна игра в офиса, за да докажат, че са най-добрите и най-трудолюбивите.

"Сякаш дори собствените ви приятели казват тук-там неприятни дребнави неща за вас, само и само да си осигурят по-голямо предимство", казва Аби.

Край с Google поставяше благосъстоянието на служителите си над всичко. До един мъглив ден през януари

Затворената култура на Уолстрийт създава бариери

Повечето хора не говорят за проблемите си, казва Аби, защото това може да се разглежда като слабост, от която другите могат да се възползват.

"Мисля, че хората все още искат да си създадат този наистина алфа образ на силни хора. Те не искат да изглеждат слаби пред приятелите си."

Денис Шул, трейдър, преквалифицирал се в коуч, който помага на портфолио мениджъри и техните анализатори да използват емоциите в своя полза при вземането на решения, казва, че подобен проблем съществува и в хедж фондовете.

"Много от тях нямат опит с провалите. Част от самотата идва от това - всичко е ново, усещането е неприятно, страшно е и те нямат усещането, че могат да говорят с някого. Не чувстват, че могат да бъдат честни", казва експертът. "Може да чувствате, че сте донякъде добри приятели с този друг анализатор, с когото сте започнали, но всъщност няма да му кажете, че се съмнявате в себе си."

Майкъл Слойър, бивш управляващ директор в Goldman Sachs, признава, че макар да е бил в добри отношения с колегите си, е имало определен праг на близост, който не е могъл да бъде достигнат.

Това се отнася особено за началото на 11-годишната му кариера като трейдър на капиталови деривати. "Ако погледнем назад, това беше взаимодействие на моето его с тяхното его и една съзависимост, която се разви от "Аз ще ти кажа колко си велик, ти ще ми кажеш колко съм велик и тогава всички заедно ще бъдем велики", обяснява той.

Провалът не е опция: Серджо Ермоти и голямата сделка за швейцарските банкиТоп банкерът е толкова разпознаваем в Швейцария, колкото и великият тенисист Роджър Федерер, а сега може би е обект на още по-голямо внимание, според анализатори

Дългите часове задълбочават проблема

Прословутите дълги часове на Уолстрийт също могат да допринесат за усещането за самота.

"Наистина никога не можеш да се изключиш от работа", казва Аби.

"Дават ви служебен телефон и трябва да го проверявате на всеки 10 минути. През почивните дни все още постоянно проверявам телефона си. Това прави невъзможни неща като планиране на вечери с приятели или пътуване през уикенда."

Голяма част от причините да напусне инвестиционното банкиране според нея са, че "не е имала контрол върху времето и живота си".

Когато е била банкер, повечето ѝ приятели не са работили в сферата на финансите, а графикът и свързаният с него стрес са обтегнали отношенията ѝ.

"Бях толкова стресирана, че не можех да говоря с приятелите си у дома", казва тя. "Когато искаха да се видим или просто да поговорим, винаги бях много заета, или в лошо настроение, в което не можех да отделя енергия да говоря с тях, да изслушвам проблемите им или дори да се срещна с тях.", допълва Аби.

Наръчник по работохолизъм: Мания за величие, бягство от скуката или болестДори и да не изпитваме страст към работата си, често смятаме, че тя предизвиква по-малко тревоги, създава ни усещане за сигурност и ни носи краткосрочно успокоение

Мадисън е съгласна. След като осъзнава, че няма да бъде близка с колегите си, тя се регистрира в Bumble BFF – версия на приложението за запознанства Bumble, създадена специално за намиране на приятелства.

Има известен успех – свързва се с 20 или 30 момичета и се среща лично с три. Категорично обаче отхвърля профилите на хора от финансовата сфера или съседни индустрии с подобни забързани работни графици.

"Честно казано, не мога да изляза за питие в делнична вечер. А уикендите ми са толкова хаотични, че едва ли мога да го направя дори през половината от времето", казва Мадисън. "Имам нужда да се сприятеля с някой, който ме разбира или има подобен на моя график."

Същото важи и за запознанствата.

Съвети от професионалистите

Аби не смята, че индустрията ще се промени скоро.

"Винаги ще наемат един и същи тип хора с един и същи тип мислене, така че не виждам голяма промяна и не мисля, че висшестоящите на върха имат стимул да променят начина, по който нещата се случват", казва тя.

Но това не означава, че хората, работещи на Уолстрийт, не могат да направят нищо, за да намалят самотата си. Просто са нужни усилия от тяхна страна - казва Сам Глейзър, медицински директор на психиатрията на Пето авеню в Ню Йорк.

"Звучи просто, но противодействайте на всяко желание за изолация", съветва специалистът. "Когато човек е дори леко депресиран и самотен, той чувства, че нищо от това, което прави, няма да промени ситуацията. Дори и да си мислите така, опитвайте нови неща; опитайте се да подтикнете себе си да бъдете ангажирани с други хора.

Кариера на финансист е мечтата на служителите от поколението ZСферата на финансите изпреварва дори технологиите, здравеопазването и образованието

За да направите това, Глейзър препоръчва да започнете с нещо просто, дори да ви се струва глупаво.

Например може да помолите колега да дойде с вас на обяд или кафе, дори ако смятате, че е зает или че ще откаже. Или следващия път, когато сте с някого в асансьора и се изкушите да скролвате телефона си в мълчание, започнете разговор.

Глейзър също така препоръчва да използвате всеки шанс да говорите с хората в офиса си лице в лице. Не изпращайте имейли или съобщения на колега, който работи на вашия етаж – идете при него и разговаряйте.

Глейзър твърди, че съвременната самота отчасти се дължи на промените в начина, по който хората общуват, поради възхода на технологиите и работата от дистанция. Според него, само преди 10 години е имало повече приятелства в офиса.

"Има толкова много неосезаеми неща, свързани с това да бъдеш лично с някого. Има език на тялото, който възприемаме; има топлина, когато сме с някого. Има различно ниво на контакт с очите; общувате по по-интимен начин. Тъй като сме рационални същества, смятаме, че това не е толкова важно, защото виждаме всички тези реакции на екрана", допълва експертът.

"Това, което съм забелязал за себе си, е, че дори само петминутен разговор с някого, в който показвам истинското си аз, може да промени усещането за самота.", съгласява се с него Майкъл Слойър от Goldman Sachs.