6 исторически загадки, които учените най-накрая разбулиха през 2023 г.
Науката прави революция в разбирането ни за миналото.
Палеогенетиката разкрива изумителни тайни от ДНК, скрита в кости и пръст.
Изкуственият интелект разкодира древни текстове, написани на забравени писмености.
Химическият анализ на молекулярни остатъци, оставени по зъби, съдове за готвене, кадилници и строителни материали, разкрива подробности за хранителните навици в миналото, обичаите на нашите предци и строителните техники, които те са използвали.
CNN прави списък на шест загадки от човешката история, които учените разгадават през 2023 г.
Истинската самоличност на праисторически лидер
Погребан с впечатляващ кристален кинжал и други ценни артефакти, 5000-годишен скелет, открит през 2008 г. в гробница близо до Севиля, Испания, очевидно някога е бил важен човек.
Първоначално се смята, че индивидът е млад мъж, въз основа на анализ на тазовата кост - традиционният начин, по който учените определят пола на човешките скелетни останки. Анализът на зъбния емайл, който съдържа вид протеин с полово специфичен пептид, наречен амелогенин, обаче определя, че останките са по-скоро женски, отколкото мъжки.
В други изследвания технологиите също така разсейват клишето за "човека ловец", което е залегнало в голяма част от разбиранията за ранните хора.
"Смятаме, че тази техника ще открие изцяло нова ера в анализа на социалната организация на праисторическите общества", казва Леонардо Гарсия Санхуан, професор по праистория в Севилския университет, пред CNN през юли, когато откритието е оповестено.
Съставката, която стои зад легендарната здравина на римския бетон
Римският бетон се оказва по-дълготраен от съвременния си еквивалент, който може да се разруши в рамките на десетилетия. Вземете например Пантеона в Рим, който има най-големия неармиран купол в света.
Учените, участвали в проучване, публикувано през януари, заявяват, че са открили тайнствената съставка, която е позволила на римляните да направят своя строителен материал толкова издръжлив и да изградят сложни конструкции на трудни места като пристанища и канали в земетръсни зони.
Екипът на изследването анализира 2000-годишни проби от бетон, които са взети от градска стена в археологическия обект Привернум в Централна Италия и са сходни по състав с други бетони, открити в цялата Римска империя. Те установяват, че белите парченца в бетона, наричани варовикови класти, придават на бетона способността да заздравява пукнатини, които се образуват с течение на времето. Преди това белите парченца са възприемани като доказателство за небрежно смесване или некачествени суровини.
Действителният вид на ледения човек Йоци
През 1991 г. туристи откриват мумифицираното тяло на Йоци в канавка високо в италианските Алпи. Замръзналите му останки са може би най-внимателно проучената археологическа находка в света, която разкрива в безпрецедентни подробности какъв е бил животът преди 5300 години.
Съдържанието на стомаха му дава информация за това какво е било последното му ядене и откъде е дошъл, оръжията му показват, че е бил десничар, а дрехите му дават рядък поглед върху това какво всъщност са носили древните хора.
Но нов анализ на ДНК, извлечена от таза на Йоци, разкрива през август, че физическият му облик не е бил такъв, какъвто учените първоначално смятат. Проучването на генетичния му състав показа, че леденият човек е имал тъмна кожа и тъмни очи - и вероятно е бил плешив. Този променен външен вид е в рязък контраст с добре известната му реконструкция, която представя бледокож мъж с голяма коса и брада.
Разкрит е носителят на 20 000-годишен медальон
Археолозите често откриват костени инструменти и други артефакти от древни обекти, но е невъзможно да се разбере със сигурност кой ги е използвал или носил някога.
По-рано тази година учените възстановяват древна човешка ДНК от висулка, изработена от еленова кост, намерена в Денисовата пещера в Сибир. С помощта на тази следа те успяват да разкрият, че притежателката му е била жена, живяла преди 19 000-25 000 години. Тя принадлежи към група, известна като древни северноевразийци, които имат генетична връзка с първите американци.
Човешката ДНК вероятно е била запазена във висулката от еленска кост, тъй като тя е пореста, а това прави по-вероятно запазването на генетичния материал, съдържащ се в клетките на кожата, потта и други телесни течности.
Древен, повреден свитък, разкодиран от изкуствен интелект
Около 1100 свитъка са изгорели до основи по време на историческото изригване на Везувий преди близо 2000 години. През 1700 г. обаче предприемчиви учени вадят огромната колекция от вулканичната кал.
Колекцията, известна като свитъците от Херкулан, е може би най-голямата известна библиотека от класическата древност, но съдържанието на крехките документи остава загадка, докато студент по компютърни науки от Университета в Небраска не печели научен конкурс по-рано тази година.
С помощта на изкуствен интелект и изображения от компютърна томография Люк Фаритор е първият, който декодира дума, написана на древногръцки език върху един от тези почернели свитъци.
Фаритор получава 40 000 долара за дешифрирането на думата "πορφυρας" или "porphyras", която е древногръцката дума за лилаво. Изследователите се надяват, че няма да мине много време и цели свитъци ще могат да бъдат дешифрирани с помощта на технологята.
Свитъкът е един от стотиците, извадени от останките на пищна вила в Херкулан, който заедно с Помпей е един от няколкото римски града, разрушени при изригването на Везувий през 79 г.
Материалите, необходими за направата на мумия
От фрагменти от изхвърлени съдове в работилница за балсамиране учените откриват някои от веществата и отварите, които древните египтяни са използвали за мумифициране на мъртвите.
Чрез химически анализ на органичните остатъци, останали в съдовете, изследователите установяват, че древните египтяни са използвали голямо разнообразие от вещества, за да помажат тялото след смъртта, да намалят неприятните миризми и да го предпазят от гъбички, бактерии и гниене. Идентифицираните материали включват растителни масла като хвойна, кипарис и кедър, както и смоли от шамфъстък, животинска мазнина и пчелен восък.
Макар че учените и преди са разкривали някои използвани за балсамиране вещества от египетски текстове, доскоро те могат само да гадаят за какви точно съединения и материали става дума.
Съставките, използвани в работилницата, са били разнообразни и произхождали не само от Египет, но и от много далечни страни, което говори за обмен на стоки на големи разстояния.