Антъни Едуардс e заклещен. Звездата на отборът от НБА “Минесота Тимбъруулвс” има защитник на гърба си, а четирима други следят всяко негово движение, докато покриват съотборниците му. Затова Едуардс подава топката на единствения играч на терена, на когото знае, че може да се довери. На себе си.

В януарския мач срещу "Мемфис Гризлис" Едуардс хвърля топката нагоре към таблото, втурва се след нея и я забива в коша с две ръце. Това освен че е вълнуваща гледка, е и дръзка проява на атлетизъм и изобретателност. Но най-забележителното в отиграването на Едуардс е, че то не е уникално. В цялата лига тази техника - нека я наречем "самоподаване” - се превръща в обичайно движение за най-добрите играчи в НБА.

За предишните поколения този трик беше запазен за загрявката преди мача или за Мачовете на звездите, в които защитниците не се раздават максимално. Сега той се е превърнал в легитимна стратегия за онези, които са достатъчно отскокливи и находчиви, за да го изпълнят. Едуардс казва, че необходимостта е вдъхновила този му опит.

Когато не си най-силен, бъди най-непредсказуем. Един урок от НБАШай Гилджъс-Александър не е най-бързият, не е най-силният, но е кандидат за MVP в НБА, защото е нестандартен
"Търсех някого, но никой не беше свободен", казва Едуардс, цитиран от WSJ. "Но бях видял някой да го прави в Мача на звездите, така че си казах: "Ще опитам".

Още на следващата вечер звездата на "Филаделфия 76" Джоел Ембийд отдаде почит на това изпълнение на “Мравката”, както наричат Едуардс, като подхвърли топката от линията за изпълнение на фаулове и я догони, за да я забие.

"Видях го снощи", казва Ембийд за забивката на Едуардс. "Казах си: "Ако той може да го направи, защо и аз да не мога?".

Както вече стана ясно, предприемането на подобен ход във важен мач не е нещо безпрецедентно. Коби Брайънт го е правил. Леброн Джеймс го направи, когато залогът беше най-висок - в двата финала на НБА през 2017 и 2018 г. Но този сезон бележи своеобразен връх.

Двама изявени новобранци - Виктор Уембаняма и Чет Холмгрен - направиха това движение, протягайки невероятно дългите си ръце над смаяните защитници. Миналата седмица пък Тайрийз Халибъртън от "Индиана Пейсърс" представи свой прочит на този тип отиграване, с което спечели не две, а три точки за отбора си. Той използва таблото, за да направи пас към себе си, привличайки вниманието на защитата, а след това отклони топката към непокрит свой съотборник, оставен сам зад линията на тройката.

Това, което извежда самостоятелното нападение с табло на преден план, не е стилът, а стратегията. Въпреки цялата си ослепителност тази маневра е тактически стабилна и в правилната ситуация е почти невъзможно да се реагира. Нападателят използва инерцията на защитника срещу себе си и превръща неизгодната си позиция в предимство.

Пет съвета за щастлив живот от Коби Брайънт Компанията, мотивацията и жертвите са основни фактори за развитието на един човек, смята баскетболистът
Това не означава, че е лесно. Няколко дни след януарското изпълнение на Едуардс, Джейлън Браун от “Бостън Селтикс” също се опита да го направи, но не успя.

„Със сигурност старата школа би си помислила: „О, това не е сериозна баскетболна игра“, коментира Дорис Бърк, коментатор на НБА за ESPN.

Том Крийн, бивш треньор на Едуардс през неговия един университетски сезон в Джорджия, не си спомня бившият му играч някога да е използвал този ход в колежа. Дали Крийн щеше да се скара на Едуардс, че го е опитал, щеше да зависи от едно нещо - дали е проработило или не.

„Но начинът, по който той направи това, имаше целия смисъл на света“, казва Крийн за забивката на Едуардс. „Това не беше лекомислен ход. Беше креативен, бърз ход. Треньорите предпочитат великите играчи да правят грешки при подобни изпълнения, когато се опитват да отиграят топката, отколкото пропуски.“

Този ход набира популярност в момент, когато взаимното влияние се разпространява в спорта по-бързо от всякога. Не е изненадващо, казва Бърк, че самоподаването на топката става все по-популярно сред звездите в ерата на Instagram.

"В този ден и епоха, когато акцентите се превръщат в средство за това поколение да види и разбере играта, всичко е на една ръка разстояние", казва той. "Така че една вечер го гледаш на телефона си, а на следващия ден го пробваш на игрището."

Кецове на Джордан от 1998 бяха продадени за рекордните $2,2 млн. Air Jordan 13 детронира друг чифт маратонки на Въздушния - Nike Air Ships, продадени за 1,47 млн. долара през 2021 г.
"Самоподаването” помага и за възстановяването на статута на забивката като едно от най-вълнуващите отигравания в баскетбола. В разцвета на суперзвездите - от 70-те и 80-те години на Джулиъс Ървинг до 90-те години на Майкъл Джордан и 2000-те години на Брайънт и Винс Картър - забивката беше върхова точка в този спорт, сигнал за залата да избухне. Появата на Стивън Къри и настъпването на аналитичната ера обаче промениха нещата и тройката се превърна в най-ценното и най-използваното отиграване в баскетбола.

Спадът в статута на забивката като начин да се отбележи кош може да се види и през ежегодния конкурс за забивки в НБА, който се провежда по време на Уикенда на звездите. През изминалите десетилетия в него участваха звезди от световна величина: Доктор Джей, Доминик Уилкинс, Джордан, Брайънт. Сега той е предимно поле за изява на малко известни играчи. Миналата година например конкурсът беше спечелен от Мак Макклъндж, който прекара по-голямата част от сезона в “Делауеър Блу Коутс” от по-нископрофилната Лига за развитие (G League).

Но ако този тип отиграване успя да върне ореола на забивките в баскетбола, то също така поставя и ново предизвикателство пред статистиците на НБА. Заслужава ли асистенция изпълнителят? Трябва ли да му се отнемат точките за пропуснатата стрелба, предшестваща реализираната? Засега официалната статистика не признава асистенция при тези отигравания - записват се като обикновен кош, както всички останали. Но те са и нещо повече от това - изключително ефектни и може би бъдещето на играта.