Защо цените на петрола не се покачват въпреки несигурността в Близкия изток
Когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г., цената на петрола скочи до над 100 долара за барел. Но въпреки заплахата от ескалация на напрежението в Близкия изток и нападенията срещу корабоплаването в Червено море, този път петролните пазари все още не са отбелязали подобни движения.
Цените на петрола скочиха миналия месец след водените от САЩ удари по цели на хутите в Йемен в отговор на многократните нападения срещу търговски кораби в Червено море. И останаха нестабилни, тъй като Уолстрийт оценява в движение пътя на лихвените проценти, щатския долар и геополитическите конфликти.
Все пак те са далеч от най-високите си стойности от 2022 г. Фючърсите на петрола West Texas Intermediate, американският бенчмарк, се установиха на ниво от 77,59 долара за барел в четвъртък, докато фючърсите на международния бенчмарк Brent - на 82,86 долара за барел.
Един от факторите, които биха могли да задържат цените на “черното злато” е намаляващото търсене. В нов месечен доклад на Международната агенция по енергетика, публикуван в четвъртък, се прогнозира, че ръстът на световното търсене ще се забави до 1,2 млн. барела дневно през 2024 г. от 2,3 млн. през 2023 г. Това се случва, след като през четвъртото тримесечие на миналата година ръстът на търсенето спадна до 1,8 млн. барела дневно от 2,8 млн. през предходното тримесечие.
"Ръстът на глобалното търсене на петрол губи инерция", заявяват от агенцията в доклада си от февруари, цитиран от CNN. "Експанзивната фаза на растеж на глобалното търсене на петрол след пандемията до голяма степен е приключила".
За някои икономики обаче този период на растеж се оказа недостатъчен. Икономиката на Китай трябваше да отбележи главоломно възстановяване през 2023 г., след като беше спряла да се развива по време на пандемията. Вместо това кризата с недвижимите имоти, слабите потребителски разходи и високата младежка безработица доведоха до застой и някои икономисти смятат, че страната може да бъде изправена пред десетилетия на стагнация.
Други държави също са изправени пред икономически спад. Обединеното кралство навлезе в рецесия, след като брутният вътрешен продукт на страната се понижи с 0,3% през последното тримесечие на 2023 г., а през предходното регистрира спад от 0,1%. Обикновено рецесията се определя като две последователни тримесечия на спад на БВП, но може да се характеризира и с други фактори като висока безработица.
Япония също неочаквано изпадна в рецесия, след като слабото вътрешно потребление доведе до спад на нейния БВП за второ поредно тримесечие. Това беше достатъчно, за да загуби мястото си на третата по големина икономика в света, отстъпвайки на Германия.
Макар че икономиката на САЩ остана силна благодарение на наказателния темп на повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв, някои инвеститори и икономисти предупреждават, че тя също може да изпадне в рецесия по-късно тази година, тъй като американците са притиснати от високите лихвени проценти и техните спестявания, натрупани по време на пандемията, намаляват.
Въпреки че ръстът на търсенето на петрол в световен мащаб се забавя, предлагането остава сравнително силно, което може да окаже допълнителен натиск за понижаване на цените. Очакванията са през четвъртото тримесечие на 2023 г. САЩ да са добивали 13,3 млн. барела суров петрол и кондензат дневно, което е повече от всяка друга държава в историята.
Освен това статистиката сочи, че някои ключови държави от ОПЕК+ са добили повече петрол от планираното. Според доклада на МАЕ Ирак е изпомпал 230 000 барела повече, а Обединените арабски емирства - 300 000 барела повече.
"По-голямото глобално предлагане на петрол през тази година, водено от САЩ, Бразилия, Гвиана и Канада, би трябвало да засенчи сериозно очакваното нарастване на световното търсене", се казва още в доклада.