В нощта, в която отпразнува удължаването на управлението си поне до 2030 г., руският президент Владимир Путин направи нещо много необичайно: за първи път публично изрече името на Алексей Навални.

В отговор на въпрос на американски журналист, след като официалните резултати от изборите в Русия му донесоха поредната съкрушителна победа в неделя, Путин определи смъртта на Навални в арктическа наказателна колония миналия месец като "тъжно събитие". Коментарите му възмутиха поддръжниците на покойния опозиционен лидер, които ги определят като цинични и подли.

Докато Навални беше жив, Кремъл избягваше споменаването на името му, за да го маргинализира политически. Сега тази тактика вече не е необходима на властта, а предизвикателството пред движението на Навални е да покаже, че остава сила и без него.

За по-малко от пет седмици след смъртта му то два пъти доказа, че все още може да изкара хората на улицата - първо на погребението на Навални на 1 март в Москва, а след това и на протеста в деня на изборите, на който хората бяха призовани да се явят масово по обяд и да гласуват срещу Путин или да подадат невалидни бюлетини. В крайна сметка хиляди хора се вслушаха в призива в Москва и други големи градове.

Путин спечели. Какво следва за Русия?

"Доказахме на себе си и на другите, че Путин не е нашият президент", коментира вдовицата на Навални Юлия, поздравявайки участниците в инициативата, след като се присъедини към един такъв протест в Берлин в неделя.

Но в рамките на Русия, страна със 143 млн. души население, проявата "По пладне срещу Путин" беше сравнително скромна.

"Хората все още са готови да правят тези публични символични жестове, но мащабът им е много ограничен", посочва пред Reuters Найджъл Гулд-Дейвис, специалист по Русия в Международния институт за стратегически изследвания.

Според него подобни акции са безопасен и законен начин да се "поддържа жив пламъкът" на хората, които се противопоставят на Путин, както и самите те да си покажат взаимно, че не са сами. Но тя бледнее в сравнение с масовите протести, които разтърсиха Украйна след изборите през 2004 г. и Беларус през 2020 г., или с големите митинги в Москва срещу Путин през 2011-2012 г.

Хиляди руснаци се присъединиха към вдъхновения от Навални предизборен протест „По обяд срещу Путин“

По-нататъшни демонстрации не са на дневен ред. Властите се противопоставят строго на неразрешените събирания, особено след началото на войната в Украйна, и протестиращите могат да очакват много по-строг полицейски отговор, отколкото на погребението на Навални и в деня на изборите, когато хората все пак се редяха на законни опашки, за да гласуват.

Опозиция в изгнание

Навални далеч не беше единствената значима опозиционна фигура, но фактът, че преживя опит за отравяне, лекуваше се в чужбина и все пак избра да се върне в Русия въпреки угрозата да влезе в затвора, му придаде особен статут за мнозина. Други известни критици на Путин като бившия бизнесмен Михаил Ходорковски, който също беше в затвора, и бившия шампион по шахмат Гари Каспаров от години живеят извън Русия.

Сега екипът на Навални се подготвя за дълъг и труден път, докато 71-годишният Путин се готви да започне петия си мандат. Във видеоклип в YouTube Юлия Навалная призова хората да приемат формулата на съпруга ѝ за "15 минути на ден борба с режима".

"Всеки ден отделяйте поне тези 15 минути, за да напишете няколко реда, да поговорите с някого, да убедите някого и в крайна сметка да преодолеете собствения си страх. Не захвърляйте работата, защото тя не води веднага до резултати, а бъдете търпеливи и продължете напред. Аз определено имам достатъчно търпение", казва тя.

Как държавните руски медии отразиха смъртта на Навални

Линията на атака на Кремъл вече е ясна - да използва факта, че Навалная е извън Русия, като доказателство, че тя е недосегаема. Прокремълските медии също я подлагат на лични клевети заради външния ѝ вид и действията ѝ след смъртта на съпруга ѝ. Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви пред репортери тази седмица, че тя е пример за човек, който губи руските си корени и "престава да усеща пулса на собствената си страна".

Иван Фомин, анализатор от Центъра за анализ на европейската политика, смята, че е важно опозицията извън Русия да се свърже с "нововъзникващите лидери на мнение" в страната - например с все по-гласовитите групи от съпруги и майки, които настояват за връщането на мобилизираните войници от фронтовата линия на войната в Украйна. Опозицията трябва да избягва да бъде "изолирана в своя балон в изгнание" и да поддържа връзки с хората, които все още са в Русия, акцентира той.

Бившият старши съветник на Навални Леонид Волков на свой ред посочва, че движението се опитва "да не се превърне в емигрантска организация" и да остане фокусирано върху вътрешния дневен ред, а не върху проблемите, с които се сблъскват руснаците в чужбина, като например трудностите при откриването на банкови сметки на Запад.

"Инвестираме много в това да останем актуални", посочва той, добавяйки, че организацията на Навални - Фондът за борба с корупцията - има около 140 служители и работи по около 20 проекта, включително разследване, което има за цел да докаже, че Навални е бил убит в затвора, и да посочи имената на убийците му.

Навални: Името, което Путин не изрече, но руснаците ще помнят завинаги

Кремъл отрича всякакво участие в смъртта на опозиционния лидер.

Каква опозиция?

Но рискове за опозиционерите има дори отвъд границите на Русия - Вълков беше нападнат с чук в литовската столица Вилнюс часове след разговора си с Reuters миналата седмица.

Дори да се говори за "опозиция" едва ли е уместно в днешна Русия, казва Владимир Кара-Мурза, историк, журналист и политик, който излежава 25-годишна присъда за държавна измяна:

„Опозицията е термин от демократичния живот - опозицията заседава в парламентите, участва в избори и се изказва в телевизионни дебати. Всички основни опоненти на Путин са или убити, или са в затвора, или в чужбина".

Запитан какво могат да направят обикновените хора в настоящата ситуация, Кара-Мурза цитира статия от 1974 г. на Александър Солженицин, писател, прекарал години в съветски трудови лагери, озаглавена "Не живейте с лъжи".

Осмивана в началото на войната, сега Русия има причини да бъде уверена. Украйна обаче няма да се предаде

Отговорът му подчертава това, което някои анализатори виждат като нарастващи паралели между днешните опоненти на Путин и самотните дисиденти, обявили се срещу съветските репресии, давайки пример за надежда на другите, въпреки сигурната перспектива да загубят кариерата и свободата си.

"Прочетете отново този текст (на Солженицин), всяка дума там е удивително актуална днес. Защото въпреки всички различия, режимите тогава и сега имат едни и същи взаимосвързани основи - лъжата и насилието", смята Кара-Мурза.

Според него истинската борба на Путин не е с опозицията, а с бъдещето.

"Невъзможно е да се спре бъдещето. Русия определено ще се превърне в демокрация, в онази "нормална европейска страна", за която обичаше да говори Алексей Навални", категоричен е той.