Руските власти съобщиха, че са задържали 11 души във връзка с терористично нападение в концертната зала край Москва, след като броят на жертвите от нападението в петък вечерта достигна 115, съобщават световните медии. 145 са ранените според Министерството на здравеопазването. 4 деца са сред жертвите.

Сред задържаните са четирима души, за които се твърди, че са имали пряка роля в насилието, при което въоръжени мъже стреляха по присъстващите в залата от близко разстояние и задействаха димни бомби.

Групировката „Ислямска държава“ пое отговорност за терористичния акт в изявление в Telegram.

Руски официални лица обаче се опитват да отклонят вниманието от „Ислямска държава“ към Украйна. Федералната служба за сигурност заяви, че атаката е била внимателно планирана и че задържаните заподозрени са били на път да преминат в Украйна, посочва The Wall Street Journal.

Тези четирима души, заподозрени, че са извършителите на атаката, са били арестувани в граничещата с Украйна и Беларус Брянска област, уточнява Следственият комитет, според съобщения в руските медии, цитирани от AFP и БТА. ФСС твърди, че те са имали контакти "с украинската страна".

Американски длъжностни лица, които твърдят, че са предупредили Русия за разузнавателни данни, показващи предстояща терористична заплаха, казват, че вярват, че клон на „Ислямска държава“, базиран в Афганистан, стои зад атаката, пише още WSJ.

„Ислямска държава“ пое отговорност за кръвопролитието

САЩ са предупредили по-рано Русия за атаката в Москва, при която загинаха десетки хора

Москва има дълъг и кървав опит с терористичните атаки, повечето от които в резултат на двете войни на Кремъл със сепаратистите в Чечения, регионът с мюсюлманско мнозинство в Северен Кавказ. Една от тези войни започна през първия мандат на Путин като президент.

Много от местните екстремисти, които заплашваха Москва, напуснаха страната в средата на 2010 г., за да се присъединят към „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, отбелязва WSJ. В същото време вниманието на Русия все повече се измества от борбата с тероризма към воденето на конвенционална война в Украйна и нарастващото ѝ съперничество със САЩ.

Нападението от петък – най-голямата терористична атака в Русия от години – добавя към предизвикателствата за сигурността, пред които е изправена Москва, докато нейните войски водят кървава война със съседна Украйна, където Русия нахлу през февруари 2022 г.

Руският президент Владимир Путин, който беше преизбран миналата седмица за нов шестгодишен мандат, превърна сигурността у дома и в чужбина в ключова тема на предизборната си кампания, като каза на руснаците, че той е единственият лидер, способен да пази страната в безопасност.

Кремъл ще довърши разправата с опозицията, но дали ще бъде обявена нова мобилизация?

Путин спечели. Какво следва за Русия?

Докато руските градове и цивилното население бяха до голяма степен изолирани от конфликта в Украйна, украинските сили успяха да нанесат удари дълбоко в руската територия, последно със серия от атаки срещу петролни рафинерии.

Киев продължава да нанася удари по военноморските сили на Русия в Черно море и военни съоръжения в окупирания от Русия Крим. Специално обучени командоси също извършват нападения в белгородската област на Русия, която граничи с Украйна.

Сигурността в района на Москва сега е засилена с допълнителни проверки на летищата, гарите и метростанциите. Жители положиха цветя в памет на жертвите и се наредиха на опашка, за да дадат кръв, предават още световните агенции.