Атентатът в Москва поставя неудобни въпроси пред руските разузнавателни служби
Натоварена да издирва украински диверсанти в Русия и да арестува антикремълски активисти, ФСБ е проспала атаката
Държавната сигурност на Русия е безмилостно ефективна в задържането на противниците на Владимир Путин, но беше изненадана от масовата стрелба край Москва, което повдигна въпроси за нейните приоритети, ресурси и начините ѝ за събиране на разузнавателна информация.
Натоварена да издирва украински диверсанти в Русия, да държи под контрол антикремълски активисти и да прекъсва операциите на враждебни чуждестранни разузнавателни служби, ФСБ, главната агенция, наследила КГБ от съветската епоха, е изключително заета.
Това, казват бивши служители на американското разузнаване и западни анализатори в областта на сигурността, цитирани от Reuters, помага да се обясни защо службите може да са пренебрегнали други заплахи, включително тези, които представляват ислямистките бойци като ИДИЛ-К, която пое отговорност за нападението.
"Не можеш да направиш всичко", коментира Даниел Хофман, бивш висш оперативен служител на ЦРУ, който е бил началник на московския пункт на агенцията. "Увеличавате натиска върху местните жители и понякога не получавате необходимата разузнавателна информация за потенциална терористична атака. Именно в това се провалиха. Възможно е да са се преуморили, занимавайки се с войната в Украйна и с политическата опозиция. Този случай се е изплъзнал през пукнатините".
ФСБ обяви, че нападението в концертната зала в петък е било "старателно" планирано и че въоръжените лица са скрили внимателно оръжията си. В понеделник Путин посочи, че радикални ислямисти са преките извършители, но добави, че Русия все още иска да разбере кой е поръчал атентата, намеквайки, че „има много въпроси, на които Украйна трябва да отговори“. Киев отрича да е замесен.
На въпрос дали нападението е провал на разузнавателните служби, Кремъл отговори, че поради противопоставянето на Русия със Запада обменът на разузнавателни данни не се осъществява по обичайния начин.
"За съжаление нашият свят показва, че нито един град, нито една държава не може да бъде напълно имунизирана срещу заплахата от тероризъм", коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, добавяйки, че руските разузнавателни служби работят неуморно, за да защитят страната.
Въпреки това стрелбата в петък, при която загинаха най-малко 139 души, а 180 бяха ранени, подкопава едно от дългогодишните обещания на Путин към руския народ: да осигури стабилност и сигурност. Тя също така разтърси жителите на руската столица, които до голяма степен бяха изолирани от насилието на войната в Украйна, въпреки случайните удари с дронове.
Путин, бивш офицер от КГБ, който по-рано този месец спечели още шест години на власт, е преодолявал подобни кризи и преди, а и сега няма видима заплаха за неговата власт. Неговият отговор, ако се съди по предишното му поведение и изявлението от събота, ще бъде да отговори на силата с по-голяма сила.
Четирима от 11-те мъже, задържани във връзка с нападението, бяха обвинени в тероризъм и се явиха в съда след разпит: единият очевидно с липсващо ухо, а другият в инвалидна количка. Това идва на фона на призивите на някои депутати за повторно въвеждане на смъртно наказание. Песков отказа да отговори на журналистически въпрос дали те са били измъчвани.
Пропуснати предупреждения?
Независимо дали мъжете са били натоварени със задачата от "Ислямска държава", както твърдят от бойната групировка и Западът, или е имало някаква украинска връзка, както намекна Путин, а Киев категорично отрече, е имало предупредителни знаци, които изглежда не са били взети под внимание.
Анализатори в областта на сигурността коментират, че начинът, по който са извършени нападението и бягството, свидетелства за предварително широко разузнаване на мястото, а руските медии публикуваха кадри от камери за видеонаблюдение, на които се вижда как един от стрелците го посещава по-рано.
На 7 март посолството на САЩ в Москва издаде предупреждение за сигурност на американците, като им съобщи, че "следи съобщенията, че екстремисти имат предстоящи планове да се насочат към големи събирания в Москва, включително концерти".
На 19 март, три дни преди убийството, Путин произнесе реч пред ръководителите на ФСБ, в която отхвърли "провокативните" според него западни предупреждения за терористичен акт.
"Всички тези действия приличат на откровен шантаж и намерение да се сплаши и дестабилизира нашето общество", смята тогава Путин.
Нина Крушчева, професор по международни отношения в The New School в Ню Йорк, обяснява, че ФСБ все пак изглежда е държала "Ислямска държава" в полезрението си, но мнението на Путин, че Русия се намира в екзистенциална борба с ръководения от САЩ Запад, не е позволило на Москва да приеме за чиста монета предупрежденията на Съединените щати.
"Съществува голямо недоверие. Не е като Америка да не е замесена в дезинформация", посочва тя. "В света на Путин, където става въпрос за екзистенциална битка между Русия и Запада, който иска да подкопае страната му и да я разруши, разбира се, че той не би повярвал, защото няма как да знае, с оглед на собственото му минало в КГБ, дали Америка не провежда своя собствена операция под фалшив флаг."
Операция под фалшив флаг е действие, извършено с цел да се прикрие източникът на отговорност, за да се хвърли вината върху друга страна.
Ислямска държава
Джон Сифър, който по време на кариерата си в Националната тайна служба на ЦРУ е работил в Русия, на свой ред обяснява, че според него ФСБ може да е изпуснала топката, тъй като е била твърде заета да се фокусира върху политически и други заплахи за Путин и неговото правителство.
"Службите за сигурност се занимават повече със защитата на Кремъл, отколкото със защитата на хората", категоричен е Сифър, който прогнозира, че сега Путин ще използва нападението, за да оправдае някакви нови действия срещу Запада и Украйна.
Поредното предупреждение дойде на 2 март в Южна Русия, когато специалните сили на ФСБ убиха шест въоръжени лица, идентифицирани като членове на "Ислямска държава". Трима от мъжете бяха включени във федералния списък на издирваните лица, след като убиват трима полицаи през предходната година. ФСБ е открила и тайник с оръжие.
На 7 март службата съобщи, че е предотвратила нападение срещу синагога в Москва, замислено от клетка на "Ислямска държава", и че нападателите са били убити при престрелка.
Рикардо Вале, изследовател на джихадистките движения и директор на изследователската дейност в базираната в Исламабад информационна платформа "Хорасански дневник", е категоричен, че инцидентът от 2 март е трябвало да задейства предупредителните системи.
"Смятам, че фактът, че силите за сигурност са открили, че в Русия има мрежа на "Ислямска държава", при това силна, способна да се сдобие с оръжие и да окаже силна съпротива на специалните сили - това би трябвало да предизвика тревога в московските служби за сигурност", смята Вале. „Може би е така, но те не са успели да предотвратят нападението навреме".
Според него от предишни изявления и нападения на ИДИЛ-К, включително срещу руското посолство в Кабул през 2022 г., също става ясно, че групировката е взела Русия на мушката си.