Когато президентът Владимир Путин се кандидатира за преизбиране през 2018 г., той обеща "решителен пробив" в стандарта на живот. Шест години по-късно, когато руснаците отново отиват до урните, той рециклира стари (неизпълнени) обещания с нови срокове.

В дълга реч миналия месец Путин обеща над 11,5 трилиона рубли (125 млрд. долара) за разходи в области, вариращи от ипотечни субсидии и данъчни облекчения за млади родители до мащабни подобрения на публичната инфраструктура, и изтъкна факта, че руската икономика се е разширила по-бързо през миналата година - с 3,6% ръст на БВП - отколкото която и да е от страните от Групата на седемте, които удариха Москва с вълни от санкции заради инвазията ѝ в Украйна.

Други данни обаче рисуват по-мрачна картина. Фокусираната върху войната руска икономика, в която оръжейните заводи работят на три смени денонощно, е изправена пред недостиг на работна ръка, намаляване на населението и ниска производителност и инвестиции.

Пробивът в стандарта на живот така и не се осъществи. Реалните доходи са нараснали със 7,6%, откакто Путин даде обещанието си през 2018 г., но все още покупателната способност на населението е по-ниска, макар и малко, от тази през 2013 г.

Путин към Запада: Русия е готова за ядрена война!

"По отношение на нашите доходи 2014-2023 г. спокойно могат да се нарекат изгубено десетилетие", пише Евгений Суворов, икономист в „ЦентроКредитБанк“, цитиран от Reuters.

В проучване от февруари, поръчано от централната банка, 28% от руснаците заявяват, че нямат достатъчно пари за храна или могат да си купят храна, но не могат да си позволят дрехи и обувки.

През последните години инфлацията в страната се ускори значително над целта на централната банка от 4% - достигайки 8,4% през 2021 г., 11,9% през 2022 г. и 7,4% през 2023 г. - а лихвените проценти са на ниво от 16%.

Рязкото покачване на цените на яйцата дори принуди Путин да поднесе рядко чувано извинение през декември. Държавната статистическа служба Росстат в своите публикации от тази година започна да казва, че цените "са се променили", а не, че "са се повишили".

Путин пред Карлсън: Русия няма интерес да напада Полша или Латвия

Бюджетни затруднения

Разходите за войната натоварват държавния бюджет, в който една трета от разходите се изразходват за отбрана, и принуди правителството да източи почти 6,5 трилиона рубли през последните две години от спестовния фонд за черни дни - Националния фонд за социална защита. През последните две седмици Путин даде сигнал, че данъците върху компаниите и по-богатите физически лица ще се повишат, въпреки че неговият финансов министър заяви още през октомври, че основните налози няма да се променят през следващите три години.

Високопоставен законодател, Анатолий Аксаков, коментира в четвъртък, че данъците върху доходите може да се повишат до 17% и 20% за хората, които печелят съответно над 5 млн. и 10 млн. рубли, в сравнение със сегашната най-висока ставка от 15%.

Обещанията, изложени от Путин в речта му за състоянието на нацията на 29 февруари, ще струват до около 2 трилиона рубли годишно. Но в няколко ключови области той отложи сроковете за изпълнение на предишни цели или пропусна да спомене вече дадени обещания, които не са били изпълнени.

Разкъсваната от войната руска икономика достигна лимита на скоростта си

"Всички нови неща са добре забравени стари", казва Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в "Астра Асет Мениджмънт".

Броят на руснаците, живеещи под прага на бедността от 14 339 рубли (156,57 долара) на месец през 2023 г., е намалял до 9,3% от 12,9% в края на 2017 г. Но това далеч не отговаря на обещанието на Путин от 2018 г. да намали наполовина равнището на бедност. Миналия месец той постави нова цел от 7% до 2030 г.

Според икономисти основните фактори за намаляването на бедността през миналата година са били по-високите заплати - отражение на недостига на работна ръка - заедно с увеличените обезщетения за семействата с деца, по-високите заплати за привличане на договорно наети войници и изплащането на компенсации на семействата на убитите и ранените в Украйна. Според тях заплатите са нараснали най-бързо в частите на страната с висока концентрация на работа в отбранителната индустрия.

Путин заяви, че недостигът на работници е един от основните рискове пред икономиката, но не постави конкретни цели. От началото на войната стотици хиляди хора са избягали от страната или са били призовани да се бият в Украйна.

Осмивана в началото на войната, сега Русия има причини да бъде уверена. Украйна обаче няма да се предаде

След като през 2018 г. постави цел за увеличаване на средната продължителност на живота до 78 години до 2024 г., две години по-късно Путин промени крайния срок до 2030 г. Миналия месец той повтори тази цел, въпреки че според Росстат средната продължителност на живота е била 73,1 години в края на 2023 г. и се очаква да достигне 78 години едва през 2037 г.

Друга неизпълнена цел е производителността на труда, за която през 2018 г. Путин заявява, че трябва да нараства с поне 5% всяка година в основните сектори на промишлеността, строителството, транспорта, селското стопанство и търговията. Производителността на труда в страната обаче, изчислява Росстат, е спаднала с 3,6% през 2022 г., първата година от войната, а данните за 2023 г. ще бъдат публикувани едва в края на тази година. Путин смята, че изкуственият интелект ще бъде ключов двигател на производителността, но отново не дава някакви конкретни цели.

От 2012 г. насам Русия се стреми да увеличи капиталовите инвестиции до 25% от БВП, като Путин повтаря тази цел и през 2018 г. Но на практика те са спаднали до 19,7% от БВП през 2022 г. от 21,4% през 2017 г. Този път Путин не спомена целта от 25%.

В речта си руският президент също така се зарече Русия да увеличи с поне две трети обемът на неенергийния си износ, като например храни, метали, торове, машини и оборудване. Този ангажимент също датира от 2018 г., когато заявката е износът да се удвои до 250 млрд. долара до 2024 г.

Русия след Навални: Самотният автократ в Кремъл и краят на опозицията

Путин смята, че руската икономика, която сега е на пето място в света по паритет на покупателната способност, скоро ще премине в челната четворка, но доклад на Capital Economics е категоричен:

„През следващите години вероятно ще нараства напрежението между различните цели на президента Путин - военен успех в Украйна и постигане на макроикономическа стабилност у дома. Разхлабената фискална позиция на Русия в подкрепа на войната ще доведе до прегряване на икономиката“.