Няма забележки от Евростат по методологията за изчисляване на дефицита, увери председателят на НСИ
Той потвърди, че през последните тримесечия някои от държавите от ЕС намаляват своя БВП т.е. навлизат в рецесия, но е и факт, че в повечето страни има растеж
Няма забележки от Евростат по използваната от България методология за изчисляване на дефицита на начислена основа, това е методологията на Евростат, международна методология.
Така председателят на Националния статистически институт (НСИ) Атанас Атанасов отговори на въпрос на Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) при изслушването му в Народното събрание относно статистическите показатели, имащи отношение към предприетите действия на правителството за приемане на еврото и влизането в еврозоната. Изслушването е по искане на „Възраждане“, съобщава БТА.
Атанасов отбеляза, че на място у нас идват да проверяват и няма забележки по частта с дефицита.
Данните на Евростат показват, че през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. ЕС като цяло и еврозоната страдат от свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) на тримесечна база, коментира Димо Дренчев от „Възраждане“. По думите му расте вътрешнофирмената задлъжнялост включително и в България. От „Възраждане“ питат дали има политически натиск картината у нас да се оцвети в розово.
Председателят на НСИ потвърди, че през последните няколко тримесечия някои от държавите от ЕС намаляват своя БВП т.е. навлизат в рецесия, но е и факт, че в повечето страни има растеж.
В момента няма някаква европейска криза, по-голяма част от държавите увеличават БВП, България е в това число, с около 1,8% по първи оценки, което е прилична стойност, подчерта Атанас Атанасов. Той обясни, че НСИ и всички държави членки на ЕС изчисляват БВП по три различни метода. Какви ще са резултатите, ще стане ясно на 22 април.
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) изрази увереност, че няма да бъде допуснато манипулиране на данни с цел приемането на България в еврозоната. Важно е да подчертаем, че всеки дефицит е лош, коментира депутатът. Според него генерираният през последните три години дефицит се дължи на изпреварване на разходите в т.ч. социалните на възможностите за събиране на приходи - дефицит, който се финансира основно чрез заеми.
Последните три години хората отчитат инфлацията по джоба си, една трета от доходите им бяха „зачеркнати“ под формата на инфлационен натиск, посочи Иванов. Министерството на финансите (МФ) прилага „нескопосани методи“ за овладяване на инфлацията, сред които намаляване на таксата за всички студенти, надявам се това предложение да не бъде одобрена в крайна сметка, коментира той. МФ жонглира със средства с цел „стъкмистика“, за да отговорим на критериите за еврозоната, смята представителят на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС.
Касовият дефицит по предварителни данни на МФ е 3,06%, но той няма общо с критериите за еврозоната, отбеляза Георги Ганев от ПГ на ПП-ДБ. Критерият е бюджетният баланс на начислена основа, предварителните данни са 2,2% – 2,3% дефицит за 2023 г., така че няма заплаха за изпълнение на критерия за миналата година, обясни той и допълни, че има опит чрез политики критериите да бъдат изпълнени.
България не отговаря сега на условията за еврозоната, убеден е председателят на ПГ на „Възраждане“ и на партията Костадин Костадинов.
Според него уменията на експертите на НСИ се използват „нечисто“ от сегашното управление, за да излезе, че отговаряме на изискванията за членство в еврозоната. Що се отнася до инфлацията всеки от гражданите може да се консултира със собствения си джоб, отбеляза Костадинов.
Според „Възраждане“ се очаква „взрив“ на разходите след 1 юли т.г. след частичната либерализация на пазара на енергия, тъй като това ще доведе до значителен скок в цената на тока за битовите потребители. В същото време 5,2 млрд. лв. през 2022 г. бяха източени от енергетиката, за да се субсидира дефицитът, добави Костадинов и посочи два вариант оттук нататък - или енергетиката ще рухне, или ще трябва да теглим заеми, които пак ще доведат до увеличаване на дефицита.
Когато българският гражданин отиде в магазина, не се моли да му дадат цената по начислена основа, а се съобразява с цените, определени от инфлацията, посочи Гроздан Караджов от ПГ на „Има такъв народ“. Присъдата за бюджета я даде Международният валутен фонд, който казва, че е проинфлационен и ако бъде изпълнен в този си вид, би увеличил инфлационният натиск, подчерта депутатът.
Според него трябва да се отчете изключително вредната роля на завишения дефицит, който финансовият министър в оставка е допуснал в бюджета за тази година.