Президентът на САЩ Джо Байдън постави ултиматум на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху: да защити палестинските цивилни граждани и чуждестранните хуманитарни работници в Газа или Вашингтон ще намали подкрепата си за Израел във войната му срещу бойците на Хамас.

След месеци на призиви от страна на САЩ към Израел да промени военната си тактика, довела до смъртта на десетки хиляди палестинци, това крайно послание дойде на фона на израелско нападение, при което загинаха седем хуманитарни работници от Световната централна кухня (WCK), предизвиквайки глобално възмущение. Израел призна, че ударът е бил грешка.

Белият дом не каза какви точно стъпки иска да предприеме Нетаняху, нито какво ще направи, ако той не ги предприеме. Но според анализатори скритата заплаха е била да се забавят американските оръжейни доставки за Израел или да се смекчи подкрепата на САЩ в ООН.

Денис Рос, американски дипломат ветеран, който понастоящем работи във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, коментира пред Reuters:

"Това е много важно. Президентът на практика казва да се отговори на тези хуманитарни нужди или няма да имам друг избор освен да постави под условие военната помощ".

Байдън, който ще се кандидатира за преизбиране през ноември, се старае да балансира между натиска за ограничаване на Нетаняху от страна на прогресивните демократи, разтревожени от броя на жертвите сред палестинските цивилни, и риска, че може да отчужди произраелски настроените независими избиратели. Досега той се противопоставяше на поставянето на условия за трансфера на оръжия. Сега обаче, за първи път от началото на войната в Газа, президентът Джо Байдън заплаши да постави условия за подкрепата на израелската офанзива там, заявявайки, че политиката на САЩ може да се промени, ако Израел не предприеме конкретни стъпки за защита на цивилните граждани и хуманитарните работници.

Войната започна, след като на 7 октомври при нападение на Хамас срещу Израел загинаха 1200 души, според израелски данни, което предизвика инвазия, опустошила голяма част от гъсто населената територия на ивицата Газа и разселила повечето от 2,3 млн. души. По данни на министерството на здравеопазването в управляваната от Хамас ивица Газа са загинали над 33 000 палестинци, повечето от които са жени и деца. Израел обвинява Хамас, че използва цивилни граждани като жив щит.

Белият дом обясни също така, че Байдън е призовал Израел "да обяви и приложи серия от специфични, конкретни и измерими стъпки за справяне с щетите за цивилното население и безопасността на хуманитарните работници”.

"Той даде ясно да се разбере, че политиката на САЩ по отношение на Газа ще се определя от нашата оценка на незабавните действия на Израел по тези стъпки", добавят от Белият дом.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е още по-остър: "Вижте, ще кажа само това: ако не видим промените, които трябва да видим, ще има промени в нашата политика."

В четвъртък вечерта, само няколко часа след разговора, израелското правителство обяви няколко стъпки за увеличаване на потоците от помощи към Газа, включително отваряне на пристанището Ашдод и пропускателния пункт Ерез в северната част на Газа и увеличаване на доставките на помощи от Йордания. Не е ясно дали тези стъпки ще бъдат достатъчни, за да удовлетворят исканията на САЩ.

Повратна точка

Повратната точка за Байдън, ревностен поддръжник на Израел, беше смъртоносната израелска атака в понеделник срещу служители от благотворителната група WCK на известния готвач Хосе Андрес. Това се случи в момент, когато администрацията на Байдън засилваше натиска върху Израел да обмисли алтернативи на сухопътната офанзива в южния град Рафа в Газа - последното относително безопасно убежище за цивилните в крайбрежния анклав.

Говорейки при условие за анонимност, източник, запознат с разговорите, заявява пред информационната агенция, че 30-минутният разговор е бил на моменти напрегнат, като Байдън е изложил своите опасения, а Нетаняху е защитил подхода си по отношение на Газа.

Високопоставен служител на Белия дом описва диалога като "много директен, много прям", заявявайки, че в него са участвали вицепрезидентът Камала Харис, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и държавният секретар Антъни Блинкен.

Що се отнася до това какво очакват Съединените щати, служителят посочва: "Нуждаем се от всеобхватен план за много по-добра работа там. Те нямат право да убиват хуманитарни работници и цивилни граждани".

Макар че Байдън дълго време избягваше да ограничава подкрепата на САЩ за Израел, може би най-накрая неговото търпение е достигнал предела си.

"Беше ясно, че ще дойде момент, в който администрацията на Байдън ще усети, че вътрешните и международните разходи за подкрепа на израелската кампания в Газа надхвърлят ползата от това, което Израел успява да постигне на място", акцентира Майк Сингх, бивш служител на Съвета за национална сигурност по въпросите на Близкия изток. "Забележителното не е, че това се случва, а, че се случва чак сега."

Сингх, който към днешна дата работи във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, добавя, че ако Израел не изпълни условията на Байдън, най-вероятната стъпка е САЩ да преговарят за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, подобна на тази, която сложи край на конфликта между Израел и Хизбула през 2006 г.

"Поставянето на условия за трансфера на оръжия е по-трудно от политическа гледна точка и вероятно ще срещне твърда опозиция на Капитолийския хълм, тъй като може да остави Израел уязвим за атаки от страна на Хизбула или други ирански пълномощници", добавя той.

Този път Байдън може би наистина е променил позицията си, след като миналия месец първо заяви, че нахлуване в Рафа би било преминаване на "червена линия", но след това добави, че никога не би прекратил доставката на оръжия, “така че те да нямат "Железен купол", който да ги защитава".

Все пак Джонатан Паников, бивш заместник-ръководител на националното разузнаване по въпросите на Близкия изток, коментира, че и сега е малко вероятно Байдън да предприеме драстични действия, които да влошат американско-израелските връзки, като например отказ от доставката на големи количества оръжия или пълно изоставяне на Израел в ООН. Но той би могъл да постави условия за по-малките военни артикули и да предприеме допълнителни мерки срещу екстремистките еврейски заселници, участващи в нападенията срещу палестинци в окупирания Западен бряг.

"Разочарованието на Байдън от начина, по който се води войната, както и от самия министър-председател Нетаняху, е достигнало връхната си точка", категоричен е Паников.