Сесар Небрера приготвя първото си кафе за деня в котлон в багажника на колата си. Паркирал е стария зелен седан Kia под сянката на дърво от рожков, точно до главния път близо до Ибиса Таун.

"Липсват ми основните неща за удобство в ежедневието, като това да можеш да се раздвижиш в собствения си дом, да сготвиш нещо вкусно или дори да отвориш чекмеджето в гардероба и да си извадиш чорапи", разказва той пред BBC и допълва: "Така е, когато живееш в кола."

Автомобилът на Сесар е негов дом от три години. Той работи като готвач, но тъй като цените на наемите на испанския остров са скочили космически, не може да си позволи да живее в апартамент.

"В Ибиса жилището е много скъпо и става все по-скъпо. А разходите за наем са несъответстващи на заплатата. Така че този начин на живот е алтернатива. Не е толкова удобно, но позволява да продължа да живея на острова."

Ибиса е един от четирите основни средиземноморски острова в групата на Балеарските острови в Испания. Другите са Майорка, Менорка и Форментера.

Много местни хора там живеят в подобни несигурни условия поради високите разходи за наем. Миналата година IGC, представителен орган на полицията на гражданската гвардия, заяви, че "трима или четирима" от нейните служители живеят в превозни средства на острова. Други избират живот в палатки или в общежития с базови условия.

Даниел Гранда, говорител на Sindicato de Inquilinas de Ibiza y Formentera, организация, която представлява местните наематели, казва, че подобни ситуации стават ежедневие.

"Много хора се оказват в мизерни условия и започваме да виждаме бедняшки квартали по целия остров", казва той. "Без възможността да намерим жилище, което да ни позволи да живеем нормално, тези от нас, които живеят на острова, имат чувството, че са изтласкани от него."

Високите лихвени проценти и неотдавнашната криза на издръжката на живота възпират много испанци да купуват имоти, което води до нарастване на търсенето на жилища под наем, а това води до повишаване на цените.

Само за последната година наемите на Балеарските острови са скочили средно с 18%, а в цялата страна увеличението е средно 12%. Въпреки това статутът на Ибиса като туристически център, разположен на сравнително малка площ, е довел до много по-голям ръст, в някои случаи до 40 или 50% само през последната година, допълва BBC.

Исабел Мария Перес, която е търсила жилище на достъпни цени, казва, че единична стая струва между 700 и 1 000 евро на месец, а скромно жилище може да струва около 1 500 евро. Тя работи като касиерка в супермаркет, и заедно със съпруга ѝ, който работи в петзвезден хотел, се налага да се изнесат от апартамента им под наем, който е продаден. Оттогава живеят при майка му. Изабел е от централната испанска област Кастилия Ла Манча и казва, че сега семейството ѝ обмисля да се върне на континента, единствено заради жилищната ситуация.

"Проблемът в други части на Испания е, че няма много работа", казва тя. "Тук има всякаква, но няма къде да се живее."

Безработицата в Ибиса Таун, столицата на острова, е малко под 5% в сравнение с 8% в Мадрид или 19% в столицата на област Андалусия – Севиля.

С население от едва 160 000 души, Ибиса е посрещнала близо 4 млн. туристи миналата година, което е нов рекорд, а според местното правителство 84% от икономическата дейност на острова е свързана с туризма. Въпреки че хотелите, ресторантите и клубовете осигуряват много работни места, голяма част от жилищата се предлагат само на краткосрочни туристически цени, а местните жители са изхвърлени от пазара.

Консервативното регионално правителство на Балеарските острови, което дойде на власт миналата година, предпочете да не прилага закон за жилищното настаняване, одобрен от испанското правителство в Мадрид, който има за цел да ограничи наемите в районите на страната, където те са се увеличили рязко.

Вместо това местните власти обясняват жилищния проблем със собствениците във вилните зони на Ибиса, които не спазват закона, като предлагат имотите си за краткосрочно отдаване под наем, макар според местните закони те трябва да се отдават под наем за поне 6 месеца.

Местното правителство твърди, че от 2019 г. е наложило глоби в размер на около 4 млн. евро, свързани с незаконна дейност в туристическия сектор.

"Проблемът е, че се печели много повече от отдаване под наем за дни или за седмици, отколкото в съответствие със закона", казва Хуан Мигел Коста, ръководител на туристическия отдел в Ибиса.

Според него регионалните и общинските власти трябва да работят заедно, "за да атакуват тази идея за безнаказаност, която съществува на острова, че е много лесно да предложиш незаконно апартамент в жилищна сграда или да предложиш имот като ваканционно жилище без лиценз за почивка".

Коста обяснява увеличението на наемите и с това, че много жилища остават неизползвани цялата година, поради опасенията на собствениците от евентуално самонастаняване, което допълнително намалява предлагането за местните работници.

Иронията на жилищната криза в Ибиса се състои в това, че сега тя заплашва да подкопае същата туристическа индустрия, която е толкова широко обвинявана за причините за повишаването на наемите, допълва BBC.