Папараците и пристрастяването са злодеите в предстоящия биографичен филм за Ейми Уайнхаус
„Back to Black“ проследява пътя на Уайнхаус от самоуверен тийнейджър от Северен Лондон до международна мегазвезда. В ролята на певицата влиза Мариса Абела, участвала в „Барби“ и драмата на BBC „Индустрия“
През краткия си житейски път Ейми Уайнхаус се превръща в музикална легенда, но бурният ѝ личен живот често се намира под лупата на медиите. Връзката ѝ с Блейк Фийлдър-Сивил е храна за таблоидите и тя е преследвана от фотографи, когато е най-уязвима.
Сам Тейлър-Джонсън – режисьор на новия биографичен филм за Уайнхаус, казва, че „папараците и пристрастяването“ – а не бившият съпруг на певицата, са злодеите в продукцията, пише BBC. Режисьорката допълва, че не е нейна работа да дава оценки.
„Back to Black“ проследява пътя на Уайнхаус от самоуверен тийнейджър от Северен Лондон до международна мегазвезда. В ролята на певицата влиза Мариса Абела, участвала в „Барби“ и драмата на BBC „Индустрия“, а на Фийлдър-Сивил – актьорът от „Skins“ и „Това е Англия“ Джак О'Конъл.
Тейлър-Джонсън, която режисира и биографичния филм за Джон Ленън „Момче от никъде“ (2009 г.), споделя, че е искала да се срещне с Фийлдър-Сивил преди снимките, но без успех.
„Трябваше да разберем защо Ейми се влюби в него. Не ставаше дума за създаване на едноизмерен злодей“, казва тя и допълва: „Трябваше и ние да се влюбим в него, за да разберем защо тя посвети един от най-великите албуми на тяхната любов. По отношение на Блейк не беше моя работа да съдя някого, който очевидно е бил зависим, нито и двамата, които са имали тази интензивна – макар и токсична, любовна връзка.“
Тейлър-Джонсън и Мариса Абела не се запознават с бившия съпруг на Ейми Уайнхаус, но се срещат с други членове на семейството ѝ. Режисьорът посещава родителите на Уайнхаус преди началото на продукцията „от уважение“ – защото прави филм за дъщеря им, но те не участват в създаването на „Back to Black“ и не са могли да кажат „какво мога и какво не мога да направя“.
Въпреки това по-късно семейството посещава снимачната площадка и се среща с Абела, докато тя е в образа на Ейми. Актрисата казва: „За мен беше изключително важно да проявя уважение и да осъзная деликатността на този момент.“
Филмовата биография на Уайнхаус не се радва на всеобща популярност. Някои твърдят, че тя излиза твърде рано след смъртта на певицата от алкохолно отравяне през 2011 г.
Отзиви все още не са публикувани, но след излъчването на трейлъра на „Back to Black“ някои потребители на социалните мрежи се оплакаха, че Абела не прилича или не звучи достатъчно като покойната певица.
Въпреки че пее във филма, Абела споделя, че това не е предпоставка да приеме ролята – за разлика от благоговението ѝ пред Уайнхаус. Преди снимките актрисата посещава вокален педагог. „Важното за мен беше, че музиката е средството, с което Ейми разказваше историята си. Ако пееш по начин, който наподобява стила на Ейми, тогава можеш да разкажеш всяка история така, както тя би искала да я разкаже“, казва Абела и добавя: „Бях толкова развълнувана от идеята да играя и да се докосна до Ейми – момичето, а след това до Ейми – певицата. Жената преди иконата.“
Тейлър-Джонсън споделя, че за нея е било важно да избере за ролята някого, „който няма да се превъплъти в образа на Ейми“. „Имаше много брилянтни имитатори и хора, които изглеждаха или звучаха като нея. Но Мариса влезе като самата себе си, тя беше единствената в процеса на прослушването, която не се опита да прилича на нея по никакъв начин – обеци, очна линия или каквото и да било друго“, допълва тя.
Една от основните теми на филма е тормозът на Ейми Уайнхаус от страна на медиите. Папараците са показани да лагеруват пред дома ѝ и да я преследват по улиците. В една от сцените се вижда как тя пада пред аптека, а те се спускат не за да ѝ помогнат да се изправи, а за да направят най-добрия кадър.
Събитията може да са драматизирани, но отношението на медиите към звездата е добре документирано. Статиите, написани за нея, когато е в разгара на пристрастяването си, са неприятно четиво. „Дори обилният грим не може да скрие шокиращото състояние на кожата на Ейми Уайнхаус“, гласи една от тях. В друго заглавие се казва: „Нещо, което се случва, когато момичето, татуирано на ръката ти, изглежда по-добре от теб.“
На стотиците папарашки снимки певицата също е очевидно разстроена и в недобро здраве.
Но променили ли са се времената? И дали медийното отношение към Уайнхаус и други звезди като Бритни Спиърс би се повторило днес? На тези въпроси Тейлър-Джонсън отговаря: „Чувствах, че може би сме се развили дотам, че това не би се случило сега, но ми се струва, че продължава да се случва.“
И Абела, и Тейлър-Джонсън искат филмът им да покаже какъв невероятен музикант е била Уайнхаус и хората да излязат от киносалоните и да слушат песните ѝ. „Мисля, че тя би почувствала, че един вид сме ѝ подарили музиката ѝ отново, но в различна светлина“, казва режисьорът и добавя: „Надявам се, че ще се почувства горда с нея и с нас.“
„А също и със себе си – със своите постижения като много млада жена. Надявам се, че тя ще го гледа и ще се чувства горда от всичко, което е създала“, казва Мариса Абела.