Треска за оръжия: Военните разходи в Европа са задминали нивата на тези от Студената война
Увеличението е с 62% повече в сравнение с 2014 г., когато инвестициите са били 330 млрд. евро
Военните разходи в Централна и Западна Европа сега са по-високи от тези през последната година на Студената война, сочи нов доклад.
Според новите данни, публикувани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), от началото на 2022 г. в Европа се наблюдава широко разпространен скок на военните разходи, които през 2023 г. достигат общо 552 млрд. евро.
Увеличението е с 62% повече в сравнение с 2014 г., когато разходите са били 330 млрд. евро.
Всички европейски държави - членки на НАТО, с изключение на три - Гърция, Италия и Румъния - са повишили военните си разходи през 2023 г.
Лоренцо Скарацато, научен сътрудник от SIPRI, коментира пред Euronews, че военните разходи в Европа се увеличават всяка поредна година от 2014 г. насам, когато Русия анексира Крим.
Това първоначално действие и инвазията в Украйна през 2022 г. накараха правителствата в Европа да увеличат бюджетите си за отбрана с безпрецедентен темп.
"Няма съмнение, че през 2023 г. основният двигател за увеличаване на военните разходи в Европа продължава да бъде пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна", казва Скарацато.
Най-високи разходи в Западна и Централна Европа
Тенденцията държавите от Западна и Централна Европа да увеличават военните си бюджети е до голяма степен в отговор на повишаването на руските инвестиции в сектора, според SIPRI.
Обединеното кралство се класира с най-голям военен разход в Европа през 2023 г., като покупките на оръжия представляват 2,3% от брутния му вътрешен продукт.
Британското министерство на отбраната обяви тази година, че ще увеличи този показател до 2,5%, въпреки че канцлерът на хазната Джереми Хънт призна, че вътрешните икономически условия означават, че все още не може да постигне тази цел.
Германия също е увеличила инвестициите си в отбрана, като от 2014 г. до 2023 г. те са нараснали с огромните 48%.
През 2022 г. германското правителство създаде извънбюджетен фонд, за да изпълни целта на НАТО за годишни разходи за отбрана в размер на 2% от БВП - цел, която страната подписа през 2014 г., но не постигна до тази година.
Германският канцлер Олаф Шолц публично се ангажира да промени отношението на страната си към отбраната и сигурността три дни след нахлуването в Украйна.
В реч пред парламента, в която определи момента като "Zeitenwende" (повратна точка), Шолц обеща да увеличи драстично разходите за защита на страната си и да реформира армията ѝ.
Източната граница
Докато западноевропейските държави все още формират по-голямата част от общите военни разходи на континента, централноевропейските страни имат най-голям принос към разходите за отбрана на Европа от края на Студената война насам.
Полша е направила най-голямото пропорционално увеличение на военните си разходи в Европа между 2022 г. и 2023 г., като през миналата година е изразходила 3,8% от своя БВП за защита - малко под обявената цел от 4%.
Полша отдавна е превърнала увеличаването на инвестициите си в отбрана в свой приоритет. Полският президент Анджей Дуда призова членовете на НАТО да увеличат разходите по-рано този месец, като се позова на опасенията, че руският президент Владимир Путин се готви да нападне НАТО през следващите години.
"Съществува тенденция, която подчертава как страните, граничещи или намиращи се в близост до Русия и Украйна, са свидетели на едни от най-острите увеличения през десетилетието", казва Скаразато.