Следващото голямо предизвикателство за НАТО: Недофинансирането на бюджета за отбрана

75-годишната история на НАТО може да се опише в три действия, всяко от които се определя от екзистенциални заплахи за сигурността на Запада.

Първо, Студената война и съветската заплаха. Второто настъпва през 90-те и 2000-те години, когато НАТО разполага войски за първи път в Босна и Косово, последвани от Афганистан и Ирак.

През 2014 г. беше първото нахлуване на Владимир Путин в Украйна, а самопровъзгласилият се халифат на ИДИЛ върна въоръжените заплахи точно до границите на алианса в момент, когато САЩ и техните съюзници бавно се оттегляха, пише в анализ по темата CNN.

Четвъртото действие на НАТО може да бъде определено от криза, която се развива на забавен ход. Повече от десетилетие съюзниците хронично не отделяха достатъчно средства за отбрана, а противниците им модернизираха и укрепваха собствените си военни способности.

Най-очевидният начин да се разбере въздействието на това е пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Факт е, че Путин, е най-отговорният човек за руската инвазия. Но източници, ангажирани с политиката за сигурност на Запада, твърдят, че предупрежденията за необходимостта от подобряване на средствата за отбрана са били пренебрегнати в полза на баланса на разходите след финансовата криза от 2008 г.

„Путин може да атакува НАТО след 5 до 8 години“, предупреждава Писториус

Раса Юкневичене, министър на отбраната на Литва в периода 2008-2012 г., си спомня за официална среща в Пентагона през 2012 г., на която лица "от всички страни, включително САЩ, признаха, че Русия ще бъде в състояние да изпита НАТО до 2019 г.".

Въпреки че знаят за риска, до 2014 г. само три от тогавашните 30 съюзници успяват да изпълнят целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП. До 2019 г. този брой се е увеличил само до седем.

"През 2010 г. НАТО беше съсредоточена върху войната срещу тероризма, а не върху регионалните заплахи. Разходите за отбрана на Запада останаха ниски не само заради бюджетния натиск, но и защото всички - включително САЩ, се страхуваха да не провокират Русия. Според мен, Русия осъзнаваше, че НАТО не се отнася сериозно към собствената си отбрана, което направи нахлуването в Украйна много по-малко плашещо", допълва Юкневичене, в момента член на Европарламента.

Столтенберг: НАТО няма да приеме сделка за Украйна без справедлив мир

Недостатъчното финансиране на бюджетите за отбрана за дълъг период от време има множество последици – от по-малка численост на войските до лошо оборудване. Но в контекста на войната в Украйна ограничените и бързо намаляващи запаси от боеприпаси, които Западът може да предостави на Киев, вероятно са най-вредни.

"Едно абсолютно сигурно нещо е, че ако съюзниците в Европа бяха изпълнили целта си от 2% и по-специално Германия, щяха да имат много повече оръжия, които да дадат на Украйна, без да отслабват съответно отбраната на собствените си страни", заяви пред CNN Джон Хербст, бивш посланик на САЩ в Украйна. "Може би, ако имаше повече оръжия, това щеше да е по-възпиращо за Путин", допълва той.

Трябва да се подчертае, че НАТО няма задача да защитава Украйна от инвазия, тъй като страната не е член на алианса. Въпреки това, естеството на подкрепата на съюзниците, голяма част от която е пряка военна подкрепа – разкрива уязвимостта, която годините на недостатъчно финансиране причиниха на военната организация.

Следващата мисия на Силициевата долина: Да помогне на САЩ да настигнат Китай и Русия в хиперзвуковите оръжия

Проблемът не е само това, че ниските военни разходи означават ниски запаси от оръжия. Липсата на търсене означава, че частните оръжейни компании нямат стимул да инвестират в производство. С други думи, можете да разполагате с всички пари на света, но не можете да купите оръжия, които не съществуват.

Междувременно Русия разшири значително собственото си производство на боеприпаси и се обърна съюзниците си, сред които Северна Корея и Иран, за допълнителни оръжия.

"Няма съмнение, че САЩ и съюзниците им не разполагат с оръжейна промишленост, която да произвежда достатъчно оборудване за война с голяма сила", допълва Хербст.

След кървавата 2023: ЕС се подготвя за „нова студена война“ с Русия

Позицията му беше призната и от членовете на НАТО. Сега съюзниците повече от всякога изпълняват ангажимента за минимални разходи от 2% и се очаква той да се увеличи преди срещата на върха във Вашингтон през май – събитие, с което ще се отбележи 75-годишнината от създаването на НАТО на 4 април 1949 г.

Служителите в алианса, които често са скептични, сега са необичайно оптимистично настроени, че правителствата на толкова много страни се отнасят по-сериозно към разходите, особено за закупуване на оръжие.

Лидерът на блока Йенс Столтенберг заяви през февруари, че 18 от членовете му се очаква да изразходват поне 2% от своя БВП за отбрана през тази година.

ЕС ще дава руски пари за украинската отбрана. Какви са рисковете?

Бяха обещани милиарди долари, както и схеми на отделни държави за закупуване и увеличаване на производството на боеприпаси и оръжия. Но повечето от плановете всъщност са по-дългосрочни, тъй като предполагат време за изграждане на заводи и обучение на персонал.

Това означава, че предизвикателството пред съюзниците от НАТО е не само как да посрещнат търсенето на оръжия от Украйна, но и как да променят дългогодишното недостатъчно финансиране на собствената си отбрана.

Самият Йенс Столтенберг по време на речта си в сряда в Брюксел ,преди срещата на външните министри, заяви, че НАТО "може да поеме по-голяма отговорност за координирането на военното оборудване и обучението на Украйна". Според него, съюзниците трябва да се ангажират с по-голяма подкрепа за Украйна и да разчитат по-малко на доброволни вноски. "Трябва ни гарантирана, надеждна и предвидима помощ за Украйна", допълни той.

"Русия планира дълга война в Украйна", заяви ръководителят на НАТО

Питър Рикетс, бивш посланик на Обединеното кралство в НАТО, заяви пред CNN, че макар и повече държави да достигат границата от 2%, "новите пари се превръщат в способности едва след години. А сега, когато заплахата в Европа се е увеличила, те не са достатъчни. Особено като се има предвид рискът при бъдещо президентство на Доналд Тръмп, САЩ да се оттеглят от Европа".

Ситуацията, в която се намира 75-годишното НАТО, е необичайна.

От една страна, може да се твърди, че перспективата е благоприятна. Членовете са относително единни по отношение на това, което трябва да се направи в дългосрочен план и са готови да платят за това.

Новите инициативи, свързани със сили за бързо реагиране, учения и разполагане на войски, се координират централно.

Историческо разширяване: Финландия удвои границата на НАТО с Русия

Алиансът дори се разшири, като миналата година към неговите редици се присъединиха Финландия и Швеция.

"Мисля, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Мисля, че на картата на света териториалната граница на НАТО е най-ярката червена линия и съюзниците я правят по-ярка чрез нови инициативи. Ако питате дали НАТО е достатъчно силно, за да възпре Путин от директна атака, бих казал, че трябва да преценим неговите възможности и намерения. Факт е, че Путин спазва границите на НАТО", обяснява Дъглас Лут, бивш посланик на САЩ в НАТО.

Въпреки това, негативните настроения от миналото се запазват. Някои съюзници са категорични в позицията си, че други от членовете на алианса няма да бъдат толкова щедри в разходите за отбрана, въпреки заплахите за сигурността и нарастващите рискове предвид войната в Украйна.