Въпреки загубата на последните избори, Марк Рюте все още е министър-председател на Нидерландия и може да бъде забелязан в Хага в една от гимназиите, където преподава ежеседмично социални науки или пък да се вози в своя очукан Saab (купен през 2009 г., година преди началото на премиерския му мандат).

Но тази пролет вероятно ще му се наложи да поеме доста по-отговорна задача.

САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия го подкрепиха да наследи Йенс Столтенберг на поста генерален секретар на НАТО.

Но как Рюте ще управлява военен съюз, който може да бъде изправен едновременно пред атаки от руския президент Владимир Путин и амбицирания да се завърне в Белия дом Доналд Тръмп?

Financial Times потърси отговора с допитване до представители на най-близкия кръг около нидерландския премиер.

Марк Рюте започва да се занимава с политика, без да се интересува от външни работи. Неговият наставник Бен Вервайен, дългогодишен главен изпълнителен директор на BT, го призовава да се включи в конферентната верига на Мюнхен, Давос и Аспен, за да научи повече за света, макар да предпочита вътрешните конфликти.

Но за 14 години като министър-председател той надраства ежедневните нидерландски преговори за това как да се разпределят малки бюджетни съкращения или неочаквани печалби между конкуриращи се групи по интереси.

Сега той намира големия свят за все по-привлекателен.

Превръща се не просто в политически лидер, а във визионер. Успешно сформира разнородни формации в коалиция, постигайки сложен консенсус.

Със сигурност ще пренесе това умение в НАТО.

Приеман за дясноцентрист, той всъщност няма ясно изразени политически убеждения и работи с левицата толкова охотно, колкото и с крайно десния лидер Герт Вилдерс. Прекратява сътрудничестото си с него, едва когато той се оказва ненадежден партньор, сривайки първата коалиция на Рюте през 2012 г.

Въпреки това, премиерът все още го поздравява сърдечно при срещи в Хага.

С дипломатичния си характер, Рюте вероятно би пил кафе и с дявола.

Отбелязва, че дори Путин е добронамерен човек и не скрива усмивката си при откриването на газопровода "Северен поток 1" от Русия през 2011 г. Сменя рязко възгледите си за Путин едва през 2014 г., след като руски сепаратисти в Украйна свалят пътническия самолет MH17 със 196 нидерландски граждани на борда.

Рюте работи добре и с Тръмп. Един от аргументите за пригодността му за лидерския пост в НАТО е видеозапис от 2018 г., в който Тръмп, в присъствието на Рюте, казва, че би било "положително", ако САЩ и ЕС не постигнат споразумение за митата.

"Не", прекъсва го Рюте, усмихвайки се пацифистки. "Това не е положително. Трябва да постигнем нещо."

На Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец, Рюте призова:

"Трябва да престанем да мрънкаме и да се оплакваме от Тръмп. Аз не съм американец. Не мога да гласувам в САЩ. Трябва да работим с всеки, който е на сцената".

Рюте е инстинктивен трансатлантик, повече отколкото инстинктивен европеец.

Това е норма в малките северноевропейски държави и е причина НАТО през по-голямата част от историята си да има нидерландски, белгийски или скандинавски генерални секретари, отбелязва Рем Кортевег от института Clingendael, нидерландски мозъчен тръст.

Ако поеме поста в НАТО, Рюте ще бъде четвъртият генерален секретар от Нидерландия.

Самият той е готов за тази длъжност. Споделя, че след премиерския си пост ще стане учител, но не е готов за живот извън политиката. Предпочита да замени ежедневната свобода в Хага с постоянното присъствие на бодигардове около себе си.

Генералният секретар на НАТО трябва да е лидер без поляризирани виждания.

Рюте ще носи отговорността да задържи заедно разнородната коалиция на Алианса, която може да варира от Тръмп през консервативните германци до висшия политик от Източна Европа, който споделя пред FT:

"Питаме се: "Защо да седим и да чакаме Русия да ни нападне? Защо ние да не нападнем Русия?".

Повечето национални лидери харесват Марк Рюте. Както и в сложните конструкции на коалициите в Нидерландия, той би могъл да намери единен фронт или поне да се престори, че такъв съществува.

Назначението му се очаква до началото на април.

Няма установен механизъм: когато 31-те национални посланици на НАТО са готови, те съгласуват избора си на съвет, организиран от най-дългогодишния им член, хърватина Марио Нобило.

А основната мисия на Марк Рюте е кристално ясна: Да не остане в историята като последният генерален секретар на НАТО.