Ако финансовите пазари са прави, лихвените проценти ще останат високи не само през тази година, но вероятно завинаги. Завръщането на инфлацията означава, че ултраниските лихвени проценти са вече в историята. Затова пазарите се готвят за сценарий, при който дори неутралният лихвен процент, който балансира икономиката в дългосрочен план след отчитане на инфлацията, наречен R-star, се повишава, обясняват икономисти пред Reuters.

Те смятат, че в края на десетилетието лихвените проценти в САЩ ще бъдат около 4%, което е много по-високо от дългосрочните очаквания на политиците за 2,6%. Лихвите в еврозоната се очаква да се задържат на равнище около 2,5%, което също е над преобладаващото през по-голямата част от историята на блока.

Правилната преценка за това къде да се установят лихвените проценти е огромно предизвикателство за политиците и инвеститорите - много икономисти смятат, че R-star е по-нисък, отколкото преди голямата финансова криза, но няма консус за това как да го изчислят, какво е сегашното му ниво и дали се повишава.

Главният икономист на BNY Mellon Investment Management, Шамик Дар, който смята, че R-star се е повишил, например смята, „че това не е напълно оценено на пазарите на акции и имоти“.

Информационната агенция изброява пет фактора, които ще определят лихвените проценти в дългосрочен план:

По-високи за по-дълго: Какво ще се случи с икономиката на САЩ, ако Фед задържи лихвените проценти?

Плащане на сметката

Огромните инвестиционни нужди, независимо дали става въпрос за климатични или военни промени, и нарастващите лихвени разходи ще поддържат високо ниво на правителствените заеми. Икономистите все още обсъждат въздействието на нарастващия дълг, но много от тях очакват, че нуждите от разходи ще доведат до повишаване на лихвените проценти.

Бюджетните дефицити на развитите икономики в размер на 5,6% от производството през 2023 г. са почти двойно по-високи от 3% през 2019 г. и ще останат високи – 3,6%, през 2029 г., сочат оценките на МВФ.

Ръководителят на отдел „Лихвени проценти“ в Aviva Investors Ед Хътчингс посочва, че по-високият дефицит ще повиши премията, която инвеститорите изискват, за да държат държавни облигации. Но ръстът на производителността се е забавил, а потенциалният растеж се оценява като потиснат и от двете страни на Атлантическия океан - фактори, които според икономистите намаляват инвестициите.

„Това би било аргумент за по-малко увеличение на неутралните лихвени проценти“, казва портфолио мениджърът на First Eagle Investment Management Идана Апио, бивш икономист във Фед.

Кристалина Георгиева: По-високите лихви в САЩ са проблем за нововъзникващите пазари

Застаряване на населението

Демографията е една от най-големите несигурности, пред които са изправени дългосрочните лихвени проценти, казва Дар от BNY Mellon, бивш икономист на Bank of England.

Съществува консенсус, че пренасищането със спестявания, подпомогнато от натрупването на средства преди пенсиониране в богатите страни, е понижило лихвените проценти. Според прогнозите на ООН през 2050 г. 16% от световното население ще бъде на възраст над 65 години, а през 2022 г. този дял е 10%. Това вероятно ще се усети най-силно в Европа.

Съотношението между зависимите лица, включително пенсионерите, и работещите се променя, което ще доведе до повишаване на ставките, тъй като свързаните със застаряването разходи намаляват спестяванията, твърдят икономистите Чарлз Гудхарт и Манодж Прадан пред информационната агенция.

Според Номура пък натиск за повишаване на лихвените проценти ще окаже и запълването на недостига на средства за пенсии чрез заеми.

Bank of Japan остана единствената централна банка с отрицателни лихви

Глобално затопляне

Оценката на икономическото въздействие на изменението на климата е друго голямо предизвикателство. Преходът към зелена икономика изисква огромни инвестиции, които биха могли да повишат лихвените проценти, казва Изабел Шнабел от Европейската централна банка, като сравнява необходимите мащаби с възстановяването на Европа след Втората световна война.

Физическото въздействие на климатичните промени също крие риск от по-висока инфлация и нестабилност на цените.

„Те могат да убият до 17% от световното производство до 2050 г. Уврежданията застрашават производителността и могат да понижат R-Star, се твърди в документ на ЕЦБ, а от МВФ добавят, че по-скъпата чиста енергия може в крайна сметка да намали търсенето на инвестиции и съответно да вдигне лихвените проценти.

Сьорен Раде, ръководител на отдела за европейски икономически изследвания в хедж фонда Point72, нарича въздействието на климатичните промени върху лихвените проценти „голям отворен дебат“.

„Имаме негативни шокове, които по същество унищожават търсенето. Не е ясно дали това ще повиши R-Star, но не е изключено", предупреждава той.

Държавният дълг на САЩ удари нов исторически връх - 34 трлн. долара

AI мания

Доколко технологичната революция може да повиши производителността и ставките, е широко обсъждан въпрос. Задвижваният от AI ръст на производителността може да повиши икономическия растеж в САЩ с 0,4 процентни пункта и с 0,3 процентни пункта в други развити икономики до 2034 г., изчисляват от Goldman Sachs. Банката очаква натиск за повишаване на лихвените проценти, особено ако въвеждането на AI е предсрочно.

„Ако въздействието на AI е равностойно на това на електричеството, растежът ще компенсира демографския натиск“, смятат от Vanguard, като добавят, че технологията може да разочарова в това отношение, ако влиянието ѝ е подобно на това на компютрите и интернет.

Нова реалност

Пандемията от COVID-19, войните в Украйна и Газа и търговското напрежение между САЩ и Китай сочат, че предстоят по-високи рискове от шоково предлагане.

Кнот, ЕЦБ: Очакванията за намаляване на лихвите може да са разрушителни

„Ако централните банки трябва да действат срещу последиците от тези геополитически фактори, това също може средно да повиши нивото на лихвените проценти“, казва Раде от Point72.

Това важи с пълна сила и ако се наложи т.нар. френдшоринг (friendshoring) - процес, при който западните държави и компании се стремят да търгуват повече със съюзниците си, отколкото с Китай.

„Всичко това ще бъде проинфлационно поведение“, казва главният инвестиционен директор на Columbia Threadneedle Уилям Дейвис и дава пример с Мексико – към днешна дата страната е най-големият източник на внос в САЩ.