Когато през март арктическите държави симулираха голям нефтен разлив по време на виртуално учение край Северна Норвегия, Русия също взе участие - рядък знак за сътрудничество между Москва и Запада, който подчертава специалния статут на полярния регион. Отношенията между Русия и западните държави са в дълбок застой след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари 2022 г., но Норвегия се стреми да поддържа известно ограничено сътрудничество чрез Арктическия съвет.

„Имахме добра комуникация по време на учението за нефтен разлив с всички държави, включително Русия, която също предложи помощ и ние я приехме“, коментира пред Reuters Оле Кристиан Бьеркемо, председател на работната група за предотвратяване, готовност и реагиране при извънредни ситуации към Арктическия съвет, който ръководи учението, добавяйки, че Москва е симулирала изпращането на два кораба за учението.

Съветът включва всичките осем арктически държави - САЩ, Канада, Норвегия, Финландия, Швеция, Дания, Исландия и Русия - и се занимава с различни въпроси - от замърсяване и икономическо развитие до мисии за търсене и спасяване.

Седемте западни държави - всички те понастоящем членове на военния алианс на НАТО - преустановиха сътрудничеството си с Москва след нейното нахлуване в Украйна, като спряха една трета от 130-те проекта на Съвета заради прякото участие на Русия и подхраниха опасенията, че форумът може да се разпадне напълно. Това би застрашило сигурността в Арктика и би подкопала усилията за справяне с изменението на климата в региона, който се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на света.

Видове от цял свят, пътуващи на стоп с кораби, заплашват Антарктика

Норвегия, която пое ротационното двугодишно председателство на Съвета през май миналата година, посочва, че иска да избегне подобно развитие.

„Основната цел за норвежкото председателство е да се уверим, че структурата ще оцелее, защото не можем да си позволим да я загубим“, категоричен е заместник-министърът на външните работи на Норвегия Мария Вартересян.

Арктическо изключение

Съветът, основан през 1996 г., отдавна се разглежда като ключова арена за сътрудничество между Запада и Русия, като изготвя обвързващи споразумения за опазване на околната среда. Русия съставлява приблизително една трета от целия арктически регион и стои зад близо 70% от икономическата дейност във високите географски ширини.

„Знаехме, че това председателство ще бъде изключително предизвикателно и трудно“, посочва норвежецът Мортен Хьоглунд, председател на висшите арктически служители, който сега е натоварен със задачата да балансира отношенията между западните членове на Съвета и Русия.

В началото на войната в Украйна много полярни специалисти обявиха края на арктическата „изключителност“ - концепция след края на Студената война, която характеризира Арктика като толкова уникално място поради своята география и история, че е имунизирана срещу някои геополитически напрежения и следователно е арена за мирно сътрудничество. Някои скорошни събития обаче засилиха песимизма на специалистите.

През септември миналата година Русия се оттегли от Баренцовия евроарктически съвет - друг арктически регионален форум, а през февруари преустанови годишните си доброволни плащания за Арктическия съвет, като се позова на необходимостта от възобновяване на „реалната работа“, включваща участието на всички страни членки.

Природата предупреждава: Големият бариерен риф се руши, ледникът на Страшния съд се топи

Въпреки това през февруари секретариатът на Арктическия съвет заяви, че ще възобнови срещите на работните групи по въпросите на околната среда и безопасността във виртуален формат, като Русия ще участва в тях. И някои анализатори видяха в това основания за надежда.

„Това, което виждаме по време на председателството на Норвегия, показва, че сътрудничеството все още е възможно“, казва Павел Девяткин, базиран в Москва изследовател от американския мозъчен тръст „Арктически институт“.

Работната група на Съвета, посветена на мониторинга на климата и околната среда в региона, скоро ще публикува три доклада - за промените в арктическия климат, замърсяването с микропластмаса и радиоактивността, забавени заради войната в Украйна.

„Докладът за радиоактивността изискваше значителен принос от страна на Москва, тъй като има руски съавтор и включва обширни руски данни“, посочва причината Ролф Рьодвен, изпълнителен секретар на работната група по Програмата за мониторинг и оценка на Арктика.

Норвегия и Русия имат обща арктическа граница и си сътрудничат по практически въпроси като управлението на риболова в Баренцово море - дейност, която продължава и след нахлуването в Украйна.

„Прагматичното сътрудничество на техническо и научно равнище може да бъде начинът да се продължи, но контактите на политическо ниво в Съвета са немислими, докато войната продължава“, смятат служители на организацията, а Хьогелунд добавя: „Трябва да се адаптираме към новата реалност. Трябва да приемем, че това е различна реалност от тази преди четири години. Със сигурност няма да бъде нещо, което да прилича на това, което беше тогава“.