Френското правителство обяви извънредно положение на своята островна територия Нова Каледония, в южната част на Тихия океан.

Ситуацията беше наложена, след като там избухна смъртоносно насилие – въоръжени сблъсъци между протестиращи и полиция, а в столицата бяха подпалени сгради и автомобили.

Най-малко четирима души са загинали в размириците, които се смятат за най-тежките от 80-те години на миналия век, съобщава CNN.

В столицата Нумеа властите наложиха комендантски час и затвориха за търговски трафик главното летище, което обикновено е оживен туристически център. Те забраниха публичните събирания, носенето на оръжие и продажбата на алкохол.

Насилието е новият изблик на политическо напрежение, което се трупа от години и противопоставя до голяма степен подкрепящите независимостта местни общности на канаките, които отдавна се противопоставят на управлението на Париж, срещу френските жители, които са против скъсването на връзките с родината си.

Протестите започнаха в понеделник, а в тях се включиха предимно младежи. Мотивът за демонстрациите стана гласуване във френския парламент (намиращ се на 17 000 км оттам), което предлага промени в конституцията на Нова Каледония, даващи по-големи избирателни права на френските жители. Във вторник законодателите гласуваха с огромно мнозинство в полза на промените.

"През последните дни станахме свидетели на насилие, каквото не сме виждали от 30 години в Нова Каледония", заяви пред CNN Денис Фишър, бивш генерален консул на Австралия в Нова Каледония. "Това сякаш бележи края на 30-годишния мир."

"Хората от Канак се противопоставят на гласуването във Франция не само защото е било решено в Париж без тях, но и защото смятат, че искат то да бъде част от преговори, които ще включват друго гласуване за самоопределение и редица други неща.", допълва дипломатът.

Предложените промени в конституцията ще добавят хиляди допълнителни гласоподаватели към избирателните списъци на Нова Каледония, които не са актуализирани от края на 90-те години. Групите, подкрепящи независимостта, твърдят, че промените са опит на Франция да затвърди властта си над архипелага.

Министерството на вътрешните работи на Франция съобщи за CNN, че в Нова Каледония вече има 1800 полицаи и жандармеристи, а днес пристигат още 500 полицаи.

Извънредното положение ще позволи на властите да налагат ограничения върху движението и да извършват домашни арести и обиски. Говорител на френското правителство заяви, че мерките са необходими, за да се "справят със сериозните нарушения на обществения ред, които се случват".

Нова Каледония попада в южната част на Тихия океан, съседна територия на Австралия, Фиджи и Вануату. Тя е полуавтономна френска територия – една от дузината, разпръснати из Тихия, Карибския и Индийския океан.

Френският президент Еманюел Макрон призова за спокойствие, като в сряда изпрати писмо до политическите лидери на Нова Каледония, в което ги призова "недвусмислено да осъдят цялото това насилие" и покани лидерите, подкрепящи независимостта, и тези, против нея, да се срещнат с него "лице в лице" в Париж.

Администрацията на Макрон настоява за ориентиране към Индо-Тихоокеанския регион, като подчертава, че Франция е тихоокеанска сила, тъй като Китай и САЩ засилват присъствието си в условията на битка за влияние в стратегически важния регион.

Нова Каледония е в центъра на този план.

"Залогът за Франция е голям", добави Фишер. "Тя вече е определила цялостната си визия за Индо-Тихоокеанския регион. Легитимността на участието ѝ по този начин е под въпрос, когато имате сцени като тези".

Насилието

Според Чарлз Уеа, говорител на правителството на Нова Каледония, трима души – двама мъже и една жена, всички от коренното население канаки, са били застреляни по време на насилствените протести и грабежи. Френски полицай, който е ранен в стрелба по време на безредиците, също е починал, заяви френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманин.

Демонстрантите подпалиха сгради и автомобили в Нумеа, пренебрегвайки комендантския час. Столицата беше покрита с гъсти кълба черен дим, показаха видеоклипове в социалните мрежи. На кадрите се виждаха изгорели автомобили, пожари и вандализирани магазини.

Според френския върховен комисар в Нова Каледония Луи Льо Франк повече от 140 души са арестувани, а най-малко 60 служители по сигурността са ранени при сблъсъците.

Един от жителите на Нумеа разказа пред филиала на CNN - Радио Нова Зеландия за паническо запасяване със стоки, напомнящо на пандемията. "Много огън, насилие... По-добре да си остана вкъщи. Има много полиция и армия. Искам правителството да предприеме действия в името на мира", заяви мъжът, помолил за анонимност.

Гласуването

През 1853 г. колониална Франция поема контрола над Нова Каледония. Следва заселване на бели хора, а коренното население канак дълго време е жертва на жестоки политики на сегрегация. Много от коренните жители продължават да живеят в условия на бедност и висока безработица и до днес.

През 80-те години на ХХ в. избухва смъртоносно насилие, което проправя пътя към Споразумението от Нумеа през 1998 г. – обещание от Франция да предостави по-голяма политическа автономия на общността канак.

През последните години бяха проведени референдуми – през 2018 г., 2020 г. и 2021 г. като част от споразумението, които предложиха на избирателите в Нова Каледония възможността да се отделят от Франция.

Всеки от референдумите беше отхвърлен, но процесът беше помрачен от бойкота на групите, подкрепящи независимостта, и пандемията.

Ролите на гласоподавателите бяха замразени след споразумението от Нумеа - въпрос, който френският парламент се опитваше да разгледа при гласуването, предизвикало насилието тази седмица.

Френските депутати в Париж гласуваха 351 - 153 гласа в полза на промяна на конституцията, която да "размрази" избирателните списъци на територията, давайки право на глас на френските жители, които са в Нова Каледония от 10 години.

Списъците бяха замразени от френското правителство, за да се успокоят подкрепящите независимостта националисти от Канак, които смятат, че новопристигналите в бившата колония, включително от Франция, размиват народната подкрепа за независимост.

Двете камари на френския парламент трябва да одобрят конституционната промяна, приета от Националното събрание.

Френският премиер Габриел Атал заяви, че правителството няма да свика заседание на парламента за гласуване на предложението преди разговорите с лидерите на канаките, включително с основния съюз за независимост Канак и Социалистическия фронт за национално освобождение (FLNKS).

"Приканвам политическите лидери на Нова Каледония да се възползват от възможността и да дойдат в Париж за разговори през следващите седмици. Важното е да се постигне помирение. Диалогът е важен. Става дума за намиране на общо, политическо и глобално решение", заяви Атал от трибуната на Националното събрание.