Бюджетни дупки клатят стола на Макрон

След като десетилетия наред Франция харчеше повече от възможностите си, през следващите седмици тя трябва да покаже как ще избегне бюджетната криза, която застрашава кредитния ѝ рейтинг и може да доведе дори до падането на правителството на президента Еманюел Макрон.

Моментът не би могъл да бъде по-лош: скъпите обществени услуги са подложени на съкращения точно в момент, когато Макрон и неговите съюзници водят кампания за изборите за Европейски парламент през юни и когато Париж се подготвя за домакинството на Олимпийските игри, което се очаква да предизвика улични протести.

"Това безотговорно финансово управление на сметките на нацията трябва да спре сега", пише лидерът на консерваторите Ерик Кьоти до правителството в края на март в писмо, цитирано от Reuters.

Кьоти е поискал от правителството да приеме извънредно законодателство за преразглеждане на бюджета за 2024 г. - опасна перспектива за него, тъй като то няма работещо мнозинство в парламента. Ако все пак той бъде прокаран без гласуване, може да последва вот на недоверие с широка подкрепа от страна на опозицията.

Министрите признават, че спешните съкращения на разходите в размер на 10 млрд. евро, които вече бяха предложени в тазгодишния бюджет, няма да са достатъчни и че ще трябва да се приемат допълнителни мерки. Но дори и при държавните разходи, които през годините достигнаха 57% от БВП - най-високото ниво от всички развити икономики - намирането на пера за съкращения ще бъде болезнено.

Коментарите на Макрон за НАТО в Урайна: Един подарък за Кремъл

Сред услугите, посочени от министъра на финансите Бруно Льо Мер, е медицинският транспорт, включително частните таксита, които всеки ден превозват хиляди френски пациенти до и от различни здравни учреждения - като държавата плаща по-голямата част от таксите.

Льо Мер казва, че Франция вече не може да си позволи подобна щедрост, посочвайки, че общите разходи за медицински транспорт за застаряващото население на страната възлизат на 6 млрд. евро годишно - почти два пъти повече от целия бюджет на Министерството на културата. Но таксиметровите шофьори, разгневени от факта, че регулираните от държавата тарифи за медицински транспорт са замразени от 2018 г. насам, дават отпор. Те вече блокираха пътища в големите градове тази година в знак на протест и планират още подобни инициативи преди Олимпийските игри.

"Правителството отново е откъснато от реалността и ще навреди на правата на французите, когато трябва да търси икономии", акцентира Емануел Кордие, председател на Френската национална федерация на такситата.

През следващите няколко дни Париж ще изпрати в Брюксел преработен план за намаляване на дефицита, като правителството е насочило вниманието си и към други области - от облекчения в корпоративния данък и държавната подкрепа за професионално обучение до евентуално ограничаване на обезщетенията за дългосрочни заболявания и намаляване на държавните субсидии за престижната местна филмова индустрия.

Въпреки че не успя да постигне целта си за дефицита за миналата година, а тази година също е изправено пред подобен сценарий, френското правителство не губи надежда да свие фискалния дефицит до по-малко от допустимите от ЕС 3% до 2027 г. - края на петгодишния мандат на Макрон. Дефицитът на страната през 2023 г. беше 5,5% от БВП, надхвърляйки заложената от правителството цел от 4,9%. Няколко други държави от ЕС, особено Италия, също имат дефицит над границата от 3%.

Франция въвежда пилотно 4-дневна работна седмицa. Но има една уловка

Рейтинговата агенция Moody's заяви, че постигането на тазгодишната цел за дефицит от 4,4% ще изисква намаляването му с 1 процентен пункт от БВП - около 28 млрд. евро - което е било постигнато само веднъж от 2000 г. насам.

"Очакваме, че те могат да направят някои значителни фискални корекции това лято. Ще видим", коментира пред Reuters старши директорът на S&P Global Ratings Франк Жил.

Докато и Fitch, и Moody's имат стабилна перспектива за държавния дълг на Франция в размер на 2,46 трилиона евро, S&P има отрицателна перспектива за понижаване на рейтинга АА. Планирано е тя да актуализира рейтинга на най-големия емитент на дълг в еврозоната на 31 май дни преди изборите за Европейски парламент, в които крайната десница води убедително в социологическите проучвания.

Макар че правителствените служители, които се занимават със съкращаване на разходите, внимателно анализират ситуацията, крайното решение къде ще се стоварят мерките е на Макрон и министър-председателят Габриел Атъл.

Левите законодатели и дори някои членове на партията на президента настояват за по-високи данъци за богатите или най-печелившите компании като решение на фискалната дилема на Франция. Но макар че Атал е готов да обмисли облагане на извънредно големите печалби, по-широкообхватното повишаване на данъците би било в разрез с мантрата на правителството "без нови данъци", която е в основата на стремежа му за икономически реформи, откакто Макрон бе избран за първи път през 2017 г.

Идва ли времето на европейския Съюз на капиталовите пазари?

За управителя на централната банка Франсоа Вилерой дьо Гало основният проблем е, че в продължение на десетилетия всички правителства са позволявали разходите да растат по-бързо от инфлацията.

"Дълбоко вярвам в европейския социален модел. Но във Франция той ни струва с 10 процентни пункта от БВП повече, отколкото на нашите съседи", казва той в неотдавнашна реч, в която призовава за подход, при който разходите се запазват постоянни спрямо инфлацията.

След като десетилетия наред Франция харчеше повече от възможностите си, през следващите седмици тя трябва да покаже как ще избегне бюджетната криза, която застрашава кредитния ѝ рейтинг и може да доведе дори до падането на правителството на президента Еманюел Макрон.

Моментът не би могъл да бъде по-лош: скъпите обществени услуги са подложени на съкращения точно в момент, когато Макрон и неговите съюзници водят кампания за изборите за Европейски парламент през юни и когато Париж се подготвя за домакинството на Олимпийските игри, което се очаква да предизвика улични протести.

"Това безотговорно финансово управление на сметките на нацията трябва да спре сега", пише лидерът на консерваторите Ерик Кьоти до правителството в края на март в писмо, цитирано от Reuters.

Франция изпревари Русия по износ на оръжия

Кьоти е поискал от правителството да приеме извънредно законодателство за преразглеждане на бюджета за 2024 г. - опасна перспектива за него, тъй като то няма работещо мнозинство в парламента. Ако все пак той бъде прокаран без гласуване, може да последва вот на недоверие с широка подкрепа от страна на опозицията.

Министрите признават, че спешните съкращения на разходите в размер на 10 млрд. евро, които вече бяха предложени в тазгодишния бюджет, няма да са достатъчни и че ще трябва да се приемат допълнителни мерки. Но дори и при държавните разходи, които през годините достигнаха 57% от БВП - най-високото ниво от всички развити икономики - намирането на пера за съкращения ще бъде болезнено.

Сред услугите, посочени от министъра на финансите Бруно Льо Мер, е медицинският транспорт, включително частните таксита, които всеки ден превозват хиляди френски пациенти до и от различни здравни учреждения - като държавата плаща по-голямата част от таксите.

Льо Мер казва, че Франция вече не може да си позволи подобна щедрост, посочвайки, че общите разходи за медицински транспорт за застаряващото население на страната възлизат на 6 млрд. евро годишно - почти два пъти повече от целия бюджет на Министерството на културата. Но таксиметровите шофьори, разгневени от факта, че регулираните от държавата тарифи за медицински транспорт са замразени от 2018 г. насам, дават отпор. Те вече блокираха пътища в големите градове тази година в знак на протест и планират още подобни инициативи преди Олимпийските игри.

"Правителството отново е откъснато от реалността и ще навреди на правата на французите, когато трябва да търси икономии", акцентира Емануел Кордие, председател на Френската национална федерация на такситата.

Може ли крайната десница да превземе Европа?

През следващите няколко дни Париж ще изпрати в Брюксел преработен план за намаляване на дефицита, като правителството е насочило вниманието си и към други области - от облекчения в корпоративния данък и държавната подкрепа за професионално обучение до евентуално ограничаване на обезщетенията за дългосрочни заболявания и намаляване на държавните субсидии за престижната местна филмова индустрия.

Въпреки че не успя да постигне целта си за дефицита за миналата година, а тази година също е изправено пред подобен сценарий, френското правителство не губи надежда да свие фискалния дефицит до по-малко от допустимите от ЕС 3% до 2027 г. - края на петгодишния мандат на Макрон. Дефицитът на страната през 2023 г. беше 5,5% от БВП, надхвърляйки заложената от правителството цел от 4,9%. Няколко други държави от ЕС, особено Италия, също имат дефицит над границата от 3%.

Рейтинговата агенция Moody's заяви, че постигането на тазгодишната цел за дефицит от 4,4% ще изисква намаляването му с 1 процентен пункт от БВП - около 28 млрд. евро - което е било постигнато само веднъж от 2000 г. насам.

"Очакваме, че те могат да направят някои значителни фискални корекции това лято. Ще видим", коментира пред Reuters старши директорът на S&P Global Ratings Франк Жил.

Докато и Fitch, и Moody's имат стабилна перспектива за държавния дълг на Франция в размер на 2,46 трилиона евро, S&P има отрицателна перспектива за понижаване на рейтинга АА. Планирано е тя да актуализира рейтинга на най-големия емитент на дълг в еврозоната на 31 май дни преди изборите за Европейски парламент, в които крайната десница води убедително в социологическите проучвания.

Макар че правителствените служители, които се занимават със съкращаване на разходите, внимателно анализират ситуацията, крайното решение къде ще се стоварят мерките е на Макрон и министър-председателят Габриел Атъл.

Левите законодатели и дори някои членове на партията на президента настояват за по-високи данъци за богатите или най-печелившите компании като решение на фискалната дилема на Франция. Но макар че Атал е готов да обмисли облагане на извънредно големите печалби, по-широкообхватното повишаване на данъците би било в разрез с мантрата на правителството "без нови данъци", която е в основата на стремежа му за икономически реформи, откакто Макрон бе избран за първи път през 2017 г.

За управителя на централната банка Франсоа Вилерой дьо Гало основният проблем е, че в продължение на десетилетия всички правителства са позволявали разходите да растат по-бързо от инфлацията.

"Дълбоко вярвам в европейския социален модел. Но във Франция той ни струва с 10 процентни пункта от БВП повече, отколкото на нашите съседи", казва той в неотдавнашна реч, в която призовава за подход, при който разходите се запазват постоянни спрямо инфлацията.