Норвегия, Ирландия и Испания ще признаят независима палестинска държава, заявиха премиерите на трите страни в сряда, с надеждата да се постигне мирно решение на конфликта, който продължава повече от 75 години.

Символичният ход беше координиран между трите държави след месеци на преговори. Говорейки пред испанската Камара на представителите в сряда сутринта, испанският министър-председател Педро Санчес, който беше обещал да признае Палестина до месец юни, обяви, че Испания ще признае страната следващия вторник, 28 май.

"Дойде времето да преминем от думи към действия", заяви Санчес пред камарата на депутатите, цитиран от Euronews. "Да кажем на милионите палестинци, които страдат, че сме с тях, че има надежда и че въпреки издигнатите стени, бомбардираните села и изградените незаконни селища, земята и идентичността на палестинците все още съществуват."

Санчес, заедно с ирландския си колега Саймън Харис, са в челните редици на усилията за създаване на коалиция от съмишленици от държавите-членки на ЕС. Говорейки по същото време в Дъблин, Харис заяви: "Това е исторически и важен ден за Ирландия и за Палестина."

Ирландският министър на външните работи Мишел Мартин обяви в X, че признаването на Дъблин ще бъде официално от 28 май, тъй като страната следва да действа в тясно сътрудничество с Испания.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре също заяви, че страната му ще признае официално Палестина. "Не може да има мир без палестинска държава", заяви той пред репортери в Осло.

Според източници на Euronews Норвегия вероятно ще действа в тандем с Испания и Ирландия, за да може официалното признаване от страна на страната да влезе в сила от 28 май.

Испания, Ирландия, Словения и Малта са готови да признаят Палестинската държава

Три други държави - членки на ЕС, вероятно ще последват примера в скоро време

Словения и Малта също посочиха през последните седмици, че може да признаят палестинската държавност, твърдейки, че това е от жизненоважно значение за постигането на мир в региона.

През март двете страни подписаха съвместна декларация, в която заявиха, че са готови да признаят Палестина заедно с испанските и ирландските си колеги в рамките на среща на върха в Брюксел.

На 9 май словенското правителство одобри указ, който му позволява да разпознае палестинската държава, а министър-председателят Роберт Голоб посочи, че Любляна може да предприеме този ход следващия месец.

Белгия също вероятно ще последва примера скоро, но се въздържа да подпише декларацията от март, тъй като в момента изпълнява 6-месечното ротационно председателство на Съвета на ЕС, отговарящо за надзора на работата му, и поради това е ограничена да участва в подобни декларации, отбелязва Еuronews.

Международният наказателен съд иска заповеди за арест на Нетаняху и трима лидери на Хамас

Тероризмът се заплаща

Израел се противопоставя на това, като твърди, че този ход ще "подхрани нестабилността" в Близкия изток.

Израел Кац, министърът на външните работи на страната, отзова посланиците на Израел в Ирландия и Норвегия за консултации и предупреди Испания, че ще бъдат предприети подобни стъпки.

"Изпращам ясно и недвусмислено послание на Ирландия и Норвегия: Израел няма да остане безмълвен пред тези, които подкопават суверенитета му и застрашават сигурността му", пише той в изявление, споделено в X.

"Днешното решение изпраща послание към палестинците и света: Тероризмът се заплаща", пише още той, добавяйки: "Израел няма да остане безмълвен - ще има нови тежки последствия".

Решението идва на фона на продължаващите протести в подкрепа на палестинците и нарастващото глобално осъждане на суровата военна офанзива на Израел.

В понеделник Международният наказателен съд (МНС) съобщи, че иска заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант, както и на няколко лидери на Хамас, за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Нетаняху и основният съюзник на Израел - САЩ, заклеймиха стъпката на Съда, а президентът Джо Байдън я нарече "възмутителна".

До момента палестинската държавност е призната от 139 от 193-те държави - членки на Организацията на обединените нации (ООН).

Предложено за първи път от ООН през 1947 г., решението за две държави предвижда създаването на една страна за евреите (Израел) и една за палестинците (Палестина). То включва разделяне на земята, като всяка държава има свое собствено правителство. Целта е да се позволи на двете страни да живеят една до друга в мир и независимост.

Според палестинските власти войната на Израел в Газа е отнела живота на повече от 35 500 души - предимно жени и деца.

Искането за арест – удар или спасение за Нетаняху?

Европа е дълбоко разделена за палестинската държавност

Този ход поставя на преден план силно разединената позиция на ЕС по отношение на войната в Газа и продължителната борба на палестинците за държавност.

Понастоящем девет от 27-те държави-членки на ЕС признават правото на палестинците на държава в съответствие с т.нар. граници от 1967 г., които включват Западния бряг, ивицата Газа и Източен Йерусалим.

Сред тях са България, Чешката република, Унгария, Румъния и Словакия, както и островните държави Кипър и Малта. Те включват и Швеция, която през 2014 г. стана първата държава членка, признала едностранно правото на палестинците на държавност, докато е член на ЕС.

Но много от тези страни направиха това признание през 1988 г. и оттогава промениха позициите си към твърда произраелска позиция, най-вече Унгария и Чешката република.

Унгарецът Виктор Орбан и чехът Петр Фиала бяха сред първите, които порицаха решението на Международния наказателен съд да поиска заповед за арест на министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и неговия министър на отбраната.

Унгария също така използва правото си на вето, за да забави критични решения на ЕС в отговор на конфликта в Газа, включително санкции срещу агресивни израелски заселници и съвместен призив към Израел да не започва пълномащабна операция в град Рафа.

Унгария и Чешката република бяха единствените членки на ЕС, които гласуваха против резолюцията на Общото събрание на ООН за "благоприятно разглеждане" на молбата на Палестина за пълноправно членство в организацията на 10 май.