Европейските университети скоро може да имат пряка връзка с разузнавателните служби, тъй като ЕС се стреми да предпази чувствителните технологични изследвания от чужди сили, особено от Китай, пише в анализ по темата Politico.

Националните правителства искат да защитят европейските изследвания в областта на чувствителните технологии, като микрочипове, квантови технологии, биотехнологии и изкуствен интелект.

В текст с дата 14 май, видян от Politico, длъжностните лица заявяват, че искат да създадат класифицирани и некласифицирани брифинги и да назначат "офицери за връзка", които да помагат на университетите да се борят с чуждестранното шпиониране.

Текстът е подписан от министрите в четвъртък.

През последните години нараснаха опасенията относно присъствието на китайски студенти и преподаватели в европейски университети или сътрудничеството между европейски университети и китайски изследователски институти.

Няколко университета дори прекъснаха връзки с китайския държавно финансиран институт "Конфуций" след подозрения в шпионаж.

Изтичането на информация е "нововъзникващ риск", при който ЕС "не може да си позволи повече да бъде наивен", заяви през януари пред Politico ръководителят на изследователския отдел на ЕС и български еврокомисар Илиана Иванова.

След по-малко от четири месеца обсъждания, в четвъртък страните членки на ЕС приеха мащабни мерки за справяне с тези опасения.

Една от тях е препоръката националните правителства на ЕС да позволят на своите университети и на организации, които провеждат или финансират научни изследвания, да координират дейността си със службите за сигурност.

Основната цел е "да се улесни обменът на информация между организациите, извършващи научни изследвания, и организациите, които ги финансиращи от една страна, и разузнавателните служби, от друга", се казва в препоръката на Съвета.

Формулировката, която правителствата на ЕС ще одобрят, е по-силна от предложението на ЕК от януари, в което не се споменаваше изрично участие на разузнавателните служби.

Университетите са отворени за разговори с агенти, за да научат повече за рисковете, свързани с чуждестранно участие в техните научни изследвания.

LERU, мрежа от 24 университета с изследователска насоченост, заяви за Politico, че "подкрепя по-тясното сътрудничество между университетите и службите за сигурност", но посочи, че то трябва да се осъществява при спазване на правилата за защита на данните.

"По този начин трябва да се избягва законодателен подход отгоре надолу", се казва още в изявлението.

Някои университети имат преднина и вече поддържат връзка със съответните разузнавателни служби.

"Провеждаме много чести консултации с тях", заяви през април Люк Селс, ректор на Университета в Льовен, един от водещите изследователски университети в Европа, на въпрос как оценява риска от чуждестранна намеса и последващото участие на службите за сигурност.

Други страни, като Нидерландия, са създали единна точка за университетите и изследователските институти, които имат въпроси относно сигурността на работата си.

В предложението от четвъртък се предлагат други мерки, които правителствата на ЕС могат да предприемат за осигуряване на сигурността на академичните изследвания, като симулиране на инциденти или провеждане на други тестове за устойчивост в сектора на научните изследвания и иновациите.