Казват, че навиците са градивен елемент на продуктивността.

Те помагат да преминавате през деня без усилие, като постигате това, което искате.

Разчитането единствено на навици обаче има своята цена.

"Навиците и рутината са много ефективни за създаване на комфорт в иначе хаотично съществуване", казва пред Fast Company Джоди Уелман, автор на "Умираш само веднъж: Как да стигнем до края без съжаление".

Първоначално фокусирането върху оптимизирането на навиците ви кара да се чувствате добре, защото сте продуктивни в краткосрочен план.

Факти и митове за един от най-досадните навици

И именно тук според Уелман се появява част от риска - в средносрочен и дългосрочен план.

"Искаме да бъдем по-ефективни във всички неща, които ни водят към тази обетована земя на щастието", обяснява тя. "Но рутината, на която се поддаваме, в крайна сметка свежда живота ни до степен, в която той става просто ежедневие без спонтанност."

Кога да спрете с навиците

Уелман препоръчва да се търсят предупредителни знаци, като например трайно усещане, че друг вариант на живота ви може да бъде малко по-интересен или вълнуващ.

По-доброто представяне не значи свръхусилия: 5 здравословни кариерни навика

"Понякога това идва като шепот", казва тя. "Може да се сравняваме с други хора, което обикновено е ужасяващо начинание, особено в социалните медии. Но може да има и конструктивен ефект. Може би виждате, че ваша приятелка отива на концерт в парка, а вие сте предпочели да си останете вкъщи, защото е било вечер на прането."

Друга подсказка, че е време да се откажете от навика, е когато хората в живота ви го предлагат. Понякога не осъзнаваме, че не живеем истински. "Може би имаш приятел, който ти казва: "Ей, трябва да разтърсиш малко нещата" - казва Уелман. "Това може да е индикация, че други хора виждат във вас потенциал за повече жизненост."

Трети показател е силната зависимост да останете в зоната си на комфорт. Уелман препоръчва да проявите любознателност. Запитайте се: "Този комфорт допринася ли за живота ми или го влошава?".

8 навика след 40, които могат да добавят до 24 години към живота ви

"Може би не днес, но ако си представите, че правите това нещо след седем месеца, ще ви накара ли да се почувствате така, сякаш сте се сте имали преживявания, с които се гордеете? Или ще ви накара да съжалявате малко?"

Поставете под съмнение

"Не съм доволна от това просто да намерим средното положение, защото тогава се чувстваме малко доволни от себе си и казваме: "Имам навици, които работят за мен", казва експертът. "Когато усещаме, че навиците работят за нас, нашата работа е да забележим къде те едновременно ни служат и къде ни задушават. Винаги, когато имате навик, има риск той да ви задуши."

Например Уелман предлага да се запитате: "Какво ще стане, ако променя рутината си? Какво ще стане, ако не тренирам само в сряда и петък, или променя вида спорт?"

Зацикляте ли? Три стъпки за раздвижване на ума и повече креативност

Новостта е основна психологическа потребност, на която не обръщаме достатъчно внимание за сметка на това, че се опитваме да се справим и да се чувстваме добре в рутината.

"Получаваме бърз допаминов удар, когато се справяме с рутинните си задължения", казва Уелман. "Но не гледаме на по-голямата картина: Чувствах ли се жив през последния месец? Чувствах ли се така, сякаш имах интересно или завладяващо преживяване, което предизвика творчество и ми помогна да бъда още по-продуктивен в работата? Именно притъпяването на ръбовете в живота, ни лишава от жизненост."

Разчупете статуквото

Макар че изоставянето на навиците е неприятен прожес, тъй като ви принуждава да се промените, смущението, което изпитвате, може да е пропастта, която води до разширяване на перспективата за живота ви. "За мен това е знакът за растеж", казва Уелман.

Животът с навици напомня за цитата на Робин Шарма:

Не изживявайте една и съща година 75 пъти и не я наричайте живот.

Парадоксът на Gen Z: По-богати от бабите и дядовците, но зависими от родителите си

Ако запазите статуквото на навиците си, може един ден да погледнете назад и да осъзнаете, че сте били високофункционално зомби, заклещено в режим на автопилот.

"Може да се окажете с усещането, че сте пропуснали цял куп интересни възможности, които само новостта и спонтанността могат да донесат - че сте пренебрегнали случайните моменти, които по ироничен начин могат да ви направят още по-продуктивни.

Едно от често срещаните съжаления на хората, когато наближи краят на живота им, е: "Участвах ли достатъчно активно в него?", допълва Уелман.